Решение № 3972 от 03.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3972 гр. Пловдив, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20245330101107 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск от Р. П. Л., ЕГН **********, гр. ** против „ Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, гр. **, за прогласяване на недействителността на Договор № ** за предоставяне на потребителски кредит от ** г. на основание с чл. 22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

В срока за отговор на исковата молба е предявен от ответника против ищеца насрещен иск за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата от 2565 лева – главница по договора за кредит.

Ищецът по галнивния иск твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, който е недействителен поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа, че в договора е посочен неверен годишен процент на разходите, тъй като в него не е включено възнаграждението за предоставеното обезпечение, поради което действителният размер на задължението е по-висок от посочения в договора.

Поради изложеното моли съда да прогласи недействителността на договора и претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като на потребителя е предоставена цялата изискуема преддоговорна информация.

Оспорва твърденията за неправилно определен ГПР и поддържа, че възнаграждението за гаранцията не следва да бъде включвано при неговото изчисляване, тъй като не представлява плащане към кредитора. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

Ищецът по насрещния иск твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по който ответницата е извършила частични плащания в общ размер на 435 лв., но не е погасила изцяло задълженията си. Поддържа, че на основание договора е обявил кредита за предсрочно изискуем и претендира заплащане на остатъка от главницата, ведно със законната лихва и разноските.

1

Ответницата по насрещния иск оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен поради нарушения на ЗПК, респективно че не е налице валидно изразено съгласие за сключването му. Моли насрещният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № **/** г., по силата на който ответникът се е задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 3000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 35 %, годишен процент на разходите (ГПР) – 49,66 % и срок за погасяване от 18 месеца. Съгласно чл. 5 от договора кредитът е обезпечен с възмездно поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и обосновано, се установява, че действителният размер на годишния процент на разходите по кредита възлиза на 257,27 %, тъй като при изчисляването му е включено и възнаграждението по договора за гаранция. От същото заключение се установява още, че по процесния договор ищецът е извършил плащания в общ размер на 435 лв.

Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая потребителят е поел задължение за обезпечение на договора, свързано с направата на разход приблизително равен по размер на главницата, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Възнаграждението за поръчителя по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя, респ. до обогатяване на свързано с него лице.

Потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите.

Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес. Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на кредита.

Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, доколкото процентът на ГПР в договора следва да отговаря на действително положение, от гл. точка възможността потребителят да направи обоснован и информиран избор дали да встъпи в договорни отношения или не. При неточно посочен ГПР договорът е недействителен, в който смисъл е практиката на СЕС, обективирана в решение по дело C-714/22.

2

Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размерът на непогасената главница. В случая ищецът е погасил по кредита сумата от 435 лв., с които е погасена съответната част от главницата, която е единственото дължимо по кредита вземане.

Следователно насрещният иск следва да се уважи за сумата от 2565 лева, т.е. изяло.

Така мотивиран, РС-Пловдив

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между Р. П. Л., ЕГН **********, гр.

** и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, гр. **, Договор № ** за предоставяне на потребителски кредит от ** г. е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА, на основание чл. 23 ЗПК, Р. П. Л., ЕГН **********, гр. ** да заплати на „ Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, гр. ** сумата от 1 311,27 евро (2565 лева), представляваща непогасена главница по обявения за недействителен Договор № ** за предоставяне на потребителски кредит от ** г., ведно със законната лихва от ** г. до окончателното изплащане.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСПловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3