Решение № 990 от 17.07.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 990 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Красимира Г. Г. като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000501043 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260116 от 10.01.2022г., постановено по гр.д.

№1076/2018г. СГС, I ГО, 7 състав е осъдил, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, М. Б. В. да заплати на Община Белово сумата от 33 194 лв., представляваща 1/3 част от обезщетение за лишаването на ищеца от възможността да ползва собствения си поземлен имот пл.№946, в кв.56 по ПУП на гр.Белово, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР с площ от 34 717 кв.м., заедно с построените в него десет сгради: сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 418 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ 58 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 87 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 10 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 36 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 124 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 105 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 750 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 524 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 366 кв.м., за периода от 17.10.2012г. до 27.01.2016г., като е отхвърлил иска за разликата над 33 194 лв. до 46 277 лв., като неоснователен. С решението СГС, I ГО, 7 състав, на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, е осъдил И. - М. Л., Б. Р. П. и М. Р.

1

М., в качеството им на правоприемници по см. чл.227 от ГПК на ответника Р.

Б. П., починал на 24.06.2020г., да заплатят на Община Белово сумата от 33 194 лв., представляваща 1/3 част от обезщетение за лишаването на ищеца от възможността да ползва собствения му поземлен имот пл. №946, в кв.56 по ПУЛ на гр. Белово, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР с площ от 34 717 кв.м., заедно с построените в него десет сгради: сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 418 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ 58 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 87 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 10 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 36 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 124 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 105 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 750 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 524 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 366 кв.м., за периода от 17.10.2012г. до 27.01.2016г. - всеки от правоприемниците по една трета част от сумата 33 194 лв., съгласно чл.5, ал.1 и чл.9 ал.1 ЗН, като е отхвърлил иска за разликата над 33 194 лв. до пълния претендиран 46 277лв., като неоснователен. С решението СГС, I ГО, 7 състав е отхвърлил предявения от Община Белово иск с правно основание чл.59 от ЗЗД срещу Б. Р. П., М. Р. М., И. - М. Л. и М. Б. В., в качеството им на правоприемници съгл. чл. 227 ГПК на Р. Р. Ш. починал на 06.07.2018г., син и правоприемник на ответницата Е. Б. Ш., починала на 15.11.2017г., за осъждането им да заплатят на ищеца сумата от 46 277 лв., представляваща 1/3 част от обезщетение за лишаването на ищеца от възможността да ползва собствения му поземлен имот пл. №946, в кв. 56 по ПУП на гр.Белово, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР с площ от 34 717 кв.м., заедно с построените в него десет сгради: сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 418 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ 58 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 87 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 10 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 36 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 124 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 105 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 750 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 524 кв.м., сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 366 кв.м., за периода от 17.10.2012г. до 27.01.2016г., като неоснователен. С решението СГС, I ГО, 7 състав е осъдил М. Б. В., И. - М. Л., Б. Р. П. и М. Р. М. да заплатя на Община Белово сумата 7 007,43лв., разноски по делото съразмерно на 2 уважената част от искове на основание, чл. 78, ал. 1 ГПК. С решението СГС, I ГО, 7 състав е осъдил Община Белово да заплати, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на М. Б. В. и Б. Р. П. сумата 1448,17 лв., разноски по делото съразмерно на отхвърлената част на исковете.

Срещу решението в отхвърлителните му части е подадена жалба от ищеца Община Белово с релевирани възражения за неправилност, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата се поддържа твърдение, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал становището, дадено от вещите лица, „че наем на дворно място, заето от сгради и вътрешни пътища няма как да бъде определен отделно, тъй като е прилежащ терен“. Изразява се несъгласие с изводите на първата инстанция по отношение на приетото относно наследственото правоприемство на починалата първоначална ответница Е. Ш.. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на СГС в обжалваните части и да постанови ново, с което да уважи исковете в пълните предявени размери, ведно със законните последици.

Въззивниците-ответници – И.-М. Л. и М. Р. М., чрез процесуалния си представител, обжалват решението в осъдителната му част, в която са осъдени /заедно с Б. Р. П./ да заплатят на ищеца сумата от 33 194лв. Обжалват решението и в частта, в която съдът е отказал да разгледа предявеното възражение за прихващане. Релевират оплаквания за неправилност. В жалбата се поддържа твърдение, че СГС е следвало да направи самостоятелна преценка дали процесните имоти действително са общинска собственост, респ. на кого принадлежи правото на собственост. Релевира се възражение, че съдът е дал неправилна правна квалификация на иска, тъй като искът по чл.59 ЗЗД е субсидиарна форма на зашита и възниква, само ако обеднилият се не разполага с друг иск, докато в настоящия случай ищецът разполага с иск с правно основание чл. 55 ЗЗД. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваните части и да отхвърли предявените искове.

Въззивникът-ответник Б. Р. П., чрез процесуалния си представител, обжалва решението в осъдителната му част, в която /заедно с И.-М. Л. и М. Р.

М./ е осъден да заплати на ищеца сумата от 33 194лв. с възражения за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано. Релевира се довод, с който се оспорва приетото за установено от съда относно собствеността на Община Белово върху процесните имоти. Излага се становище, че, за да търси обезщетение, ищецът следва да докаже на първо място по безспорен начин правото си на собственост, а в случая това не било сторено. В жалбата се поддържа, че въпреки, че са били въведени във владение на процесните имоти ответниците не са ги ползвали, тъй като не са имали реална възможност за това поради състоянието, в което същите се намират. Релевира се оплакване, че ищецът отрича правата на ответниците върху процесните имоти, а събира неправомерно данъци и такси така, както се събират от собственици.

Изразява се становище, че съдът не е обсъдил събраните по делото 3 доказателства в тяхната цялост, не е обсъдил направените от ответниците твърдения и оспорвания, не е обсъдил приетите по делото съдебнотехнически експертизи, както изисква процесуалният закон. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск, ведно със законните последици.

Въззивникът-ответник М. Б. В., чрез процесуалния си представител, обжалва решението в осъдителната му част, в която е осъдена да заплати на ищеца сумата от 33 194лв. В жалбата се сочат допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Излага се становище, че пред първата инстанция не било установено наличието на нито една от предпоставките, кумулативно изискуеми, за да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Поддържа се твърдение, че не било налице обогатяване на ответника в смисъла, вложен в правната норма на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като сградите, обект на проведения въвод във владение, не били годни нито за обитаване, нито за ползване по предназначение. Изразява се становище, че съгласно свидетелските показания, ищецът е имал свободен достъп до посочените сгради и е извършвал фактически действия по демонтаж на радиатори и кухненско оборудване, поради което се прави извод, че с поведението си самият той е изключил факта на ползването без основание от ответниците.

Релевира се оплакване, че първостепенният съд не е обсъдил факта, че с АУПОВ - 3/18.08.2015 г. ищецът е установил задължение на ответниците за данък сгради за периода 01.01.2010 -31.12.2014 г. в размер на 62 460.94 лв., от които 50 964.98 лв. главница и 11 495.96 лв. лихва, а с АУПОВ - 4/ 18.08.2015 г. е установил задължения за ТБО за периода 01.01.2010-31.12.2014 г. в размер на 5 750.62 лв., от които 4 589.96 лв. главница и 1 160.66 лв. лихва.

Прави се извод, че фактът, че тези суми са събрани принудително от ответниците свидетелствал, че за периода от 17.10.2012г. до 31.12.2014 г. ищецът е третирал ответниците като собственици, признавайки им правото да ползват имотите, и едновременно с това за същия този период е претендирал обезщетение, като е твърдял, че има качеството на лишен от ползването собственик по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Релевира се възражение, че само за изброените в протокола сгради е извършен въвод, но не и за всички сгради, предмет на претенцията. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли иска.

Въззивните жалби, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което се явяват допустими.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд приема, че предявените искове са с правно основание чл. 59 ЗЗД. Заявените факти в обстоятелствената част на исковата молба, както и искането, съдържащо се в петитума на същата, водят до извода, че правната квалификация на предявените искове е по чл. 59 ЗЗД. Доводите на 4 жалбоподателите-ответници, че правната квалификация е по чл. 55 ЗЗД не могат да бъдат споделени, доколкото в случая не се твърди даване на парична сума от ищеца на ответниците при начална липса на основание, с оглед на бъдещо неосъществено основание или на отпаднало основание, а се твърди, че ищецът е собственик на процесните недвижими имоти, същите се ползват без основание през исковия период от време от ответниците, поради което те му дължат обезщетение затова, че са го лишили да ги ползва и извлича от тях граждански плодове. За фактическите състави, предвидени в чл. 55 ЗЗД, съществен елемент е престацията, като престирането трябва да е станало за сметка на престиращия и да е довело до получаване на имуществена придобивка от обогатилия се, като исковете по чл. 55, ал.1 ЗЗД се предявяват от лицето, което е престирало срещу лицето, което държи престираното. С оглед липсата на твърдения от ищеца, които да могат да бъдат съотнесени към някой от фактическите състави на чл. 55, ал.1 ЗЗД и при отсъствие на друга възможност за защита при увеличаване без основание на имуществото на едно лице за сметка на друго, като обедняването и обогатяването произтичат от общ факт или група факти, обеднилият се разполага с претенция по чл. 59 ЗЗД. В заключение: Предявените искове не са с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а са с правно основание чл. 59 ЗЗД и правилно са разгледани от първата инстанция на това предявено основание.

Разпечатката съдържа 25 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20b0cb86-9a22-4085-b0b5-bcc3f162057c