Решение № 4946 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4946 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20241110100804 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу А.

А. А. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 97,45 евро (190,60 лева), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за мобилен номер ******* и мобилен номер *********** за период от 15.06.2021 г. до 14.09.2021 г., ведно със законна лихва за период от 08.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 54,30 евро (106,20 лева), представляваща незаплатени лизингови вноски за мобилно устройство NOKIA G10 32GB Dual Blue и базови аксесоари за период от 01.11.2021 г. до 30.06.2023 г., ведно със законна лихва за период от 08.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 190,20 евро (372,00 лева), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за период от 15.11.2021 г., ведно със законна лихва за период от 08.06.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

31708/2023 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че между „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и А. А. А. възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за мобилни услуги, договор за лизинг на базови аксесоари, договор за мобилно устройство на изплащане, както и 1 застрахователна полица. Поддържа, че в изпълнение на договорните си задължения предоставил на ответника мобилни услуги за сочения период, както и мобилното устройство, предмет на процесния договор и базови аксесоари. Сочи, че поради неизпълнение на задължението за заплащане стойността на предоставените услуги и вноските за устройствата на изплащане, договорът бил прекратен едностранно по вина на потребителя, като били начислени неустойки, представляващи стойността на 3 месечни абонаментни такси, както и неустойка в размер на предоставената отстъпка от стандартна цена за мобилно устройство. Поддържа, че ответникът не заплатил в срок дължимите по процесните договори суми, поради което претендира и законна лихва за забава. Моли за уважаване на исковете, претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения от съда особен представител оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че неоснователно ищецът е начислявал суми за мобилни услуги, за които в исковата молба са изложени твърдания, че са преустановени, поради забава в плащането. Оспорва размера на исковите претенция, като посочва, че същите са неправилно и необосновано начислени. Сочи, че претендираните неустойки са нищожни, поради противоречие с добрите нрави, като поддържа, че са налице нелоялни търговски практики, изразяващи се в заставяне на потребителя да сключи договор за допълнителни мобилни услуги, за базови аксесоари и договор за застраховка, за да ползва отстъпка от цена на мобилно устройство. Моли за отхвърляне на исковете.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Искът по чл.422 от ГПК има за предмет установяване дължимостта на посочената сума в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 31708/2023 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за 2 посочените в исковата молба суми. Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен, за да му се връчи заповедта, на основание чл.415, ал.1, т.2 вр.чл.47, ал.6 вр. ал.5 от ГПК, съдът е дал указания на заявителя да предяви вземанията си за установяване в исков процес. От така посочените данни се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

С доклада по делото съдът е разпределил по иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС ТЗ в тежест на ищеца да докаже съществуването на твърдяното правоотношение по договор за доставка на електронни съобщителни услуги и по договора за лизинг, предоставяне на услугите по договорите на ответника в твърдяното количество, както и цената на доставените услуги, включително на предварително уговорените абонаментни такси и предаване на вещта по договора за лизинг. В тежест на ответника е разпределено да докаже, че е заплатил претендираните от ищеца вземания.

Не се спори, а и се доказва от представените писмени доказателства, че страните са валидно облигационно обвързани въз основа на Договор за мобилни услуги от 07.06.2021г. за предпочитан номер ******* с уговорен краен срок на действие 07.06.2023г., при стандартен месечен абонамент от 31,99 лв. месечно. Сключено е допълнително споразумение към договора от дата 10.07.2021г., по силата на което мобилният номер ще бъде ползван при избран план „Тотал Макс“ в размер на 36,99 лв месечно. На същата дата е сключен и Договор за лизинг, с който ищецът е предоставил на ответника устройство марка Nokia G10, 32 GB Dual Blue за обща лизингова вноска в размер на 116.47 лева, дължима на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които 2,89 лева. Приет е още Договор за лизинг на базови аксесоари от 10.07.2021г. за сумата от 58,17 лева, платими чрез 23 месечни вноски , всяка от които по 2,42 лева. Между страните е сключена и застраховка със застрахователна полица 10252106 – застраховка на устройство „смартфон протект“ с дължима застрахователна премия в размер на 4,99 лева.

По отношение на отчетния период съгласно § 1, т. 17 ДРЗЕС, "електронна съобщителна услуга" е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по 3 електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция ищецът, следва да установи, че е предоставил възможността ответника да ползва съответната мобилна мрежа до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т.н. С оглед предоставената и реално използвана услуга в предходните отчетни периода, съдът достига до извод, че ищецът е предоставил възможност за достъп на потребителя до мобилната мрежа.

Видно от Договора за мобилни услуги от 10.07.2023г. мобилният оператор е предоставил на ответника мобилно устройство на преференциална цена – 119,36 лева, като е посочена и стандартната цена на устройството без абонамент – 389,90 лева и размерът на отстъпката – 270,54 лева. Съдът приема за доказано предаване на вещта по договора (мобилен телефон и базови аксесоари) с оглед изричната уговорка договора на чл. 4 от договорите за лизинг, в която е описано, че с подписване на договора са предадени устройствата.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението. Във връзка с разпределената доказателствена тежест по искане на ответникът съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, включително и допълнителен въпрос към нея, а именно: има ли извършени от ответника плащания и в какъв размер по всички договори, на коя дата е извършено плащането и кои задължения са погасени. В тази връзка съдът констатира, че в три поредни съдебни заседания не е изготвена допуснатата експертиза, като по сведения на вещото лице ищецът не предоставя необходимите данни за изготвяне на заключението. Съдът два пъти е задължил ищеца на основание чл. 190 ГПК да съдейства на вещото лице. В съдебно заседание от 27.11.2025г. съдът е предупредил ищеца, че на основание чл. 161 ГПК, ако създаде пречки за изготвяне на същата съдът може да приеме, че А. А. е погасил чрез плащане претендираните суми. Препис от протоколното определение е връчен на ищеца с призовка, получена от него на 08.12.2026г. Съгласно съдебната практика възпрепятстването на доказването по смисъла на чл. 161 ГПК е основание съдът да приеме недоказания факт за съществуващ. Страната не 4 възпрепятства доказването, когато не изпълнява своя процесуална тежест. В този случай тя носи само последиците от недоказването./ Решение № 195 от 29.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 665/2016г., IV г. о., ГК/. В настоящия случай обаче в тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията, като ищецът възпрепятства именно това доказване. Ето защо съдът преценява поведението на ответника по непредоставяне на вещото лице на необходимите му за отговор на въпрос счетоводни документи като възпрепятстване на доказването, поради което и доколкото той е предупреден за последиците от такова свое поведение, съдът приема за доказано, че ответникът е заплатил претендираните суми.

С оглед горното, съдът намира, че следва да бъдат отхвърлени процесните искове за неплатени месечни такси и лизингови вноски.

По претенциите за неустойка:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е разпределено да установи наличието на облигационно правоотношение с ответника по силата на твърдения договор за мобилни услуги с посоченото съдържание, наличието на валидни клаузи за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договорите поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника, както и размера на уговорените неустойки.

Съгласно т.9 от договор за мобилни услуги са уговорени параметрите, както за основанието за начисляване на неустойките, така и техният размер.

От посочените клаузи се установява, че при прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина на потребителя или поради нарушаване на задълженията му по договора, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

В допълнение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, както и част от разликата между стандартната цена на продадено на промоция мобилно устройство, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора.

5

Доколкото по делото съдът прие, че ответникът не е неизправна страна и е заплатил процесните суми по договорите за мобилни услуги и лизинг, то не е налице виновно неизпълнение от негова страна, съответно липсва основание ищецът да начислява претендираните неустойки.

С оглед горното, съдът намира искът по чл. 92 ЗЗД за изцяло неоснователен.

По разноски:

С оглед изхода на спора право на разноски има само ответникът, който не е сторил такива.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК искове от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Пърк София, сграда 6, срещу А. А. А., ЕГН **********, с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 97,45 евро (190,60 лева), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за мобилен номер ******* и мобилен номер *********** за период от 15.06.2021 г. до 14.09.2021 г., ведно със законна лихва за период от 08.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 54,30 евро (106,20 лева), представляваща незаплатени лизингови вноски за мобилно устройство NOKIA G10 32GB Dual Blue и базови аксесоари за период от 01.11.2021 г. до 30.06.2023 г., ведно със законна лихва за период от 08.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 190,20 евро (372,00 лева), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за период от 15.11.2021 г. , ведно със законна лихва за период от 08.06.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.