Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 08.11.2019, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
321/2019
Подписан
08.11.2019
В сила
18.12.2019

Цитирани разпоредби

  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.66 · Наказателен кодекс

Р Е

Ш Е Н

И Е № 95

Гр. В.

08.11.2019

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Видинският окръжен съд гражданска колегия

В открито съдебно заседание на девети октомври

Две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Д. М.

Членове: 1.С. С.

2.Г. Й.

При секретаря В. К. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Съдията М. в.гр. дело № 321 по описа за

2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивните жалби на Д.Н. ***, чрез адвокат пълномощника си С. С. и П. НА Р. Б. чрез прокурор в РП-В. И. И. против Решение №191 от 25.04.2019г., постановено по гр.дело №2159/2018г. по описа на Видинския Районен Съд.

В жалбата на Д.Н. А. са развити оплаквания относно присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като се поддържа, че така определеното обезщетение е ниско и не е съобразено със събраните по делото доказателства относно обстоятелството как се е отразило проведеното против същия наказателно производство в личната му сфера и неговото здравословно състояние. Поискано е в тази част решението да бъде изменено, като се присъди обезщетение за неимуществени вреди в пълния размер на предявения иск.

Във въззивната жалба на П. НА Р. Б. се съдържат оплаквания в тази част на решението, с която е уважен предявения иск за претендирано обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000.00лв. Поддържа се ,че претенцията на ищеца е неоснователна и недоказана, тъй като от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че ищецът е претърпял вреди във връзка с воденото против него наказателно производство. Поддържа се, че претендираното обезщетение е силно завишено и не е в съответствие с принципа на чл.52 от ЗЗД. Поискано е да се отмени решението в обжалваната му част, като се отхвърли предявения иск.

Страните не са сочили нови доказателства пред въззивната инстанция.

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивните жалби и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими, като подадени от надлежна страна по делото и в законоустановения срок.

По същество въззивните жалби са неоснователни.

Пред

ВРС е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от Д.Н. А. против П. НА Р. Б. за сумата от 20 000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигане и поддържане на обвинение, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2018г.

Ищецът е поддържал, че с Постановление от 16.04.2016г. на разследващ полицай от ОД на МВР В. е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП №1142/2015г. по описа на РУ на МВР-В. и му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. През 2016г. е внесен обвинителен акт от РП-Видин и е образувано НОХД №1380/2016г. по описа на РС-В. С Присъда от 26.04.2017г. е бил признат за виновен по повдигнатото обвинение и му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66, от НК за срок от три години. В следствие въззивна жалба пред ОС-В. е образувано ВНОХД №147/2017г., като на 14.09.2017г. съдът е отменил първоинстанционната присъда и е признал ищеца за невинен. С Решение от 12.02.2018г. ВКС е потвърдил съдебния акт на Окръжен съд-В. Ищецът поддържа, че през време на водения срещу него наказателен процес претърпял стрес, психически притеснения и унижение, намирал се в постоянно състояние на изнервеност, напрегнатост и безпокойство, подтиснатост, несигурност и страх, че ще бъде осъден несправедливо на „Лишаване от свобода“ ефективно. Бил нарушен нормалния му начин н живот и контакти, които се наложило да ограничи. Претендирал е исковата сума като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, описани по-горе.

Ответната страна е подала писмен отговор, в който изцяло е оспорила исковата претенция като неоснователна по размер. В отговора се посочва, че наказателното производство е протекло в разумни срокове. Не му е била налагана мярка за неотклонение „Задържане под стража“, поради което и претенцията е силно завишена, с оглед трайната съдебна практика.

Видинският районен съд е допуснал посочените от страните доказателства и в обжалваното решение е приел, че са налице условията на чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ тъй като е осъществен фактическия състав на отговорността на ответника. Против ответника е било повдигнато обвинение за извършено престъпление, като в последствие същият е оправдан, спрямо него е била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“, като съдът е приел, че наказателното производство е протекло в разумни срокове.

И в двете въззивни жалби са развити оплаквания относно тази част от решението, в която съдът се е произнесъл по размера на претендираното обезщетение. Във връзка с претърпените от ищеца вреди по делото са разпитани посочените от ищеца двама свидетели, като свидетелят Петров заявява, че от няколко години е в приятелски отношения с ищеца, познавал го като весел и жизнерадостен човек, но по време на процеса против него той се затворил в себе си, оплаквал му се от безсъние, главоболие, липса на желание да се среща с други хора. Страхувал се, че ще влезе в затвора. Свидетелят заявява, че не си е променил отношението към ищеца след инцидента, дори и след оправдателната присъда срещу ищеца, същият имал усещане, че ще бъде заклеймен за цял живот, въпреки че знаел малко български език.

Свидетелката

В. заявява, че от девет години живее с ищеца, докато се водело делото срещу него бил много уплашен да не влезе в затвора, преди инцидента бил веселяк, след което се затворил в себе си. Заявява, че след като приключило делото ищецът се държи нормално, като в селото, където живеят, проявявали загриженост по отношение на него във връзка с делото, някои го обиждали че е наръгал друг човек, но свидетелката не променила отношението си към него. Заявява, че ищецът имал медицински документи за кръвното му налягане.

По делото е изслушана съдебно психологична експертиза, изготвена след беседа с Д.Н. от психолог Б. Г. който е представил две заключения. В първото си заключение вещото лице посочва, че към момента на изследването лицето страда от умерено тежък депресивен епизод, като инцидентът от 27.11.2015г. оказва влияние върху социалната и емоционална сфера в живота на изследваното лице, но няма данни да се твърди, че е оказал въздействие, довело до трайна личностна промяна. Във второто заключение се посочва, че обективен отговор на въпроса за причината за психичните изменения, посочени в предишната експертиза не може да се даде, тъй като няма критерии, по които факторите да бъдат обективно диференцирани в условията на психологична работа.

Първоинстанционният съд е обсъдил така събраните доказателства и е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат на проведеното срещу него наказателно производство и е оценил същите съобразно критерият на чл.52 от ЗЗД на сумата от 2 000.00лв. като паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпили притеснения, тревоги, болки и страдания от наказателното преследване. В останалата част е отхвърлил предявения иск. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите, които районния съд е изложил в обжалваното решение, включително и в частта, с която съдът е приел, че не е доказана причинна връзка между повдигнатото обвинение и заболяването, установено от заключенията на съдебно-психологичните експертизи – умерено тежък депресивен период. В тази връзка самият ищец в исковата молба не е поддържал, че е получил психично страдание по медицински критерии в резултат на повдигнатото и водено срещу него наказателно производство, а е поддържал, че е претърпял стрес, психически притеснения и унижения.

Определеното обезщетение отговаря на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, поради което в обжалваната част решението ще следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на П. НА Р. Б. относно уважената част на иска.

С оглед изложените по-горе съображения и представените по делото доказателства, правилно и обосновано РС е приел, че ищецът е претърпял вреди вследствие на воденото срещу него наказателно производство, като е взел предвид всички установени по делото обстоятелства във връзка с представените доказателства, които са подробно анализирани в обжалваното решение.

По изложените съображения Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №191 от

25.04.2019г., постановено по гр.дело №2159/2018г. по описа на Видинския Районен Съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на основанията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.