Решение № 362 от 14.11.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. П., 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова в присъствието на прокурора Н. Вл. З. като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20241230100316 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и е образувано по искова молба подадена от С. Н. К., ЕГН: **********, с поС.ен адрес гр. П., ул. „А.“ № 30, чрез адвокат Г. Ф., САК, със съдебен адрес гр. С., ул. „К.

I“ № 16, вх. Б, ет. 4, ап. 15, против Прокуратурата на Република България, гр. С. **, бул. „В.“ № 2, представлявана от и.ф. Главен прокурор Б.Б.С..

Сочи се в исковата молба, че с Постановление от 2012 г. по ДП № 865/12 на РУ на МВР П., ищецът е привлечен като обвиняем, за това че: на 25.11.2012 г. около 14,30 часа на третокласен път III-108 „I - 1 - П.“ в посока гр. П. - гр. С., в района на сградата на фирма „Етиком“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с peг. № Е 0485 ВС, със скорост от 115 км./ч. е нарушил правилата за движение по пътищата, визиран в чл.21, ал.1 от ЗДвП, понеже като водач на пътно превозно средство от категория „В“ е избрал скорост на движение на управляваното от него пътно превозно средство, превишаваща максимално разрешената скорост за движение извън населено място и в чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП - при предприемане на маневра, свързана с отклонение наляво по платното за движение, в частност за преминаване в друга пътна лента, преди да започне маневрата не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него или минават покрай него - в случая с лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с peг. № Е 8400 KB и не се е съобразил с неговото положение, посока и скорост на движение, а също и че при извършване на тази маневра е длъжен да пропусне пътното 1 превозно средство, движещо се по нея - в частност лек автомобил марка „Мерцедес“ с peг.

№ Е 3310 ВН , вследствие на което е последвал удар между управляваното от него МПС и лек автомобил марка „Мерцедес“ с peг. № Е 3310 ВН и по непредпазливост и при условията на независимо съизвършителство с подсъдимия П.Д.Г. е причинил смъртта на М.А.К., б.ж. на гр. П., престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, във връзка с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, във връзка с чл.21, ал.1 и чл.25,ал.1 и ал.2 от ЗДвП и във връзка с чл.54 и чл.36 НК, както и да е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - да намали скоростта и в случаи на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.

Посочва се, че на 24.03.2015 г. в Окръжен съд - Благоевград е внесен за разглеждане обвинителен акт против ищеца за посоченото престъпление, в резултат на което е образувано НОХД № 110/2015 г. по описа на съда, като след проведени 13 съдебни заседания състав от Окръжен съд Благоевград е постановил Присъда № 6366 от 08.12.2016 г., с която ищецът е признат за виновен и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, във връзка с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, във връзка с чл.21, ал.1 и чл.25,ал.1 и ал.2 от ЗДвП и във връзка с чл.54 и чл.36 НК, съдът го е осъдил на три години лишаване от свобода и го е оправдал по обвинението да е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП.

Против постановената присъда са подадени жалби от двамата подсъдими, образувано е ВНОХД № 1495/2017 г. по описа на САС, като с Решение № 152 от 18.04.2018 г. първоинстанцонната присъда е потвърдена в цялост.

Срещу постановеното решение са подадени жалби от частните обвинители и от двамата подсъдими, образувано е КНД № 900/2018 г., като с Решение от 13.11.2018 г. е отменено въззивно решение № 152/18.04.2018 г., постановено по ВНОХД № 1495/2017 г. по описа на Апелативен съд – С. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното заседание.

П о ВНОХД № 1532/2018 г. е постановена Присъда № 16 от 08.07.2020 г., с която ищецът е признат за невиновен и на основание чл. 304 НПК съдът го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.

Срещу така постановеното Решение е подадена жалба от подсъдимият П.Д.Г., образувано е КНД № 281/2021 г. по описа на ВКС, Второ НО, като с Решение № 98 от 27.06.2022 г. въззивната присъда по отношение на ищеца е потвърдена.

Твърди се, че в резултат на неоснователно повдигнатото и поддържано от Окръжна прокуратура Благоевград обвинение за извършено престъпление и воденото срещу ищеца наказателно производство, последният претърпял значителни неимуществени вреди.

Воденото против него наказателно производство и неоснователното обвинение му причинили, и продължават да му причиняват множество негативни преживявания - стрес, притеснения, безпокойство, неудобства. Обвинението засегнало негативно личния и социален живот на ищеца, нанесло сериозни и трайни последици върху психоемоционалното и здравословното му съС.ие, изпитвал тежки душевни страдания, срам и 2 неудобство от засиленото обществено внимание, от близки, роднини и познати, бил разстроен и напрегнат, загубил доверието на близките си, разпаднала се и връзката му с дългогодишната му приятелка. Ищецът се затворил в себе си, изпитвал срам и неудобство от опетнената си репутация, чувство за унижение, безпомощност и несигурност в бъдещето.

Производството, както в съдебна, така и в досъдсбна фаза, доколкото изисквало личното участие на подсъдимият в него, го лишило от възможността да упражнява професията си като международен шофьор.

В тази връзка, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Прокуратурата на Р България, гр. С. **, бул. „В.“ № 2, представлявана от и.ф. Главен прокурор Б.Б.С., да заплати на С. Н. К., ЕГН: **********, сумата в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради незаконно обвинение повдигнато и ръководено от Окръжна прокуратура – Благоевград, по ДП 865/12 на РУ на МВР П., в извършване на престъпление по чл. 343, ал.

1, б. „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във връзка с чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и ал.

2 от ЗДвП и във връзка с чл. 54 и чл. 36 НК, както и да е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, за което е оправдан с влязло в сила Решение № 98/27.06.2022 г., постановено по кнд № 281/21 г. по описа на ВКС, Второ НО, ведно със законната лихва върху главницата, считано три години назад от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок, представител на ответната страна е представил писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана по своето основание и размер.

Навежда, че нито в исковата молба, нито в приложените към нея материали се съдържат доказателства ищецът да е бил неправомерно задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по реда на НПК или друга такова свързана с ограничаване свободата му на придвижване, или да е бил задържан по реда на друг закон, включително ЗМВР във връзка с престъплението, предмет на досъдебно производство № 865/2012 г. по описа на РУ на МВР гр. П., по което същият е бил привлечен в качеството на обвиняем, а впоследствие е бил оправдан от съда.

Твърди, че не са налице каквито и да било доказателства, които по безспорен начин да доказват, че ищецът действително е претърпял някакви конкретни неимуществени вреди претърпени от него стрес, безпокойство, напрежение, унижение, увреждане на обществения и личния му имидж и достойнство, които да са пряк и непосредствен резултат от воденото срещу него наказателно производство и образуваните въз основа на последното съдебни производства.

Релевира, че обжалването на поставената присъда от Окръжен съд гр. Благоевград пред Апелативен съд гр. С., двукратното разглеждане на делото пред въззивната инстанция 3 и съответно първото касационно производство, са инициирани именно от ищеца, поради което същият е допринесъл за продължителното разглеждане на делото в съдебната фаза на процеса, като посочва, че необходимостта от явяване на ищеца в съдебните заседания пред контролните съдебни инстанции, не може да бъде вменена във вина единствено на прокуратурата, за да се претендира получаване на обезщетение от същата.

Твърди, че така предявеният иск е изключително и необосновано завишен по своя размер, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи. Поради неоснователността на главния иск, счита за неоснователна и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху претендираното обезщетение. За неоснователна счита и ищцовата претенция за заплащане на направените по делото разноски, тъй като същата не е конкретизирана по своя характер и не са представени доказателства за направени от ищеца разноски, освен адвокатското пълномощно, като счита, че уговореното в това пълномощно заплащане е прекомерно високо.

В съдебно заседание ищецът не се явява и представлява.

Ответната страна се представлява от прокурор Н. З., която оспорва исковата молба.

По делото са ангажирани писмени доказателства, както и е разпитан свидетел.

Като се запозна с представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е мъж на 46 години, несемеен, със средно образование.

Безспорно е установено по делото, че през 2014 г. С. К. е привлечен като обвиняем по ДП № 865/2012 г. по описа на РУП-П. за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК във вр. с чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.

В последствие е бил внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура Благоевград, по който е образувано НОХД № 110/2015 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград /БОС/, по което съдът е постановил присъда от 08.12.2016 г., с която е признал ищеца при условията на независимо съизвършителство с подсъдимия П.Д.Г. за виновен по повдигнатите обвинения и му е определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК е било отложено за срок от три години.

Против постановената присъда са подадени жалби от двамата подсъдими, образувано е ВНОХД № 1495/2017 г. по описа на САС, като с Решение № 152 от 18.04.2018 г. първоинстанцонната присъда е потвърдена в цялост.

Срещу постановеното решение са подадени жалби от частните обвинители и от двамата подсъдими, образувано е КНД № 900/2018 г., като с Решение от 13.11.2018 г. е отменено въззивно решение № 152/18.04.2018 г., постановено по ВНОХД № 1495/2017 г. по описа на Апелативен съд – С. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното заседание.

С Присъда № 16 от 08.07.2020 г., постановено по ВНОХД № 1532/2018 г. По описа на Апелативен съд – С., ищецът е признат за невиновен и на основание чл. 304 НПК съдът го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.

Срещу така постановеното Решение е подадена жалба от подсъдимият П.Д.Г., образувано е КНД № 281/2021 г. по описа на ВКС, Второ НО, като с Решение № 98 от 4

27.06.2022 г. въззивната присъда по отношение на ищеца е потвърдена.

С.К..

В проведеното по делото на 18.09.2024 г. съдебно заседание е разпитан свидетеля Свидетелят К., в приятелски отношения с ищеца посочва, че същият направил катастрофа преди 10-12 години, от която доста се променил. Бил депресиран, притеснен, сменявал често работата, защото не бил пълноценен. Свидетелят посочва, че тогава ищецът работил като шофьор и му се наложило да ходи до Италия, за да прави по-къси курсове.

След катастрофата С. не излизал толкова навън, имал сериозна приятелка, с която се разделили. Сочи, че контактите между двамата се разредили когато започнали делата, след което заминал за чужбина, за да работи. Свидетелят излага твърдения, че след катастрофата поведението на ищеца се променило, не му се излизало навън, седял си повече в къщи, не бил заинтересован да излиза с приятели, спрял да контактува с повечето от тях. Посочва, че ищецът намалил контактите си след катастрофата защото когато излизал хората поС.но говорили катастрофата и С. бил притеснен и от това, че поС.но ходил по дела.