Присъда № 425 от 03.10.2023, Софийски районен съд

Мотиви към Присъда №425 от 03.10.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 5515/2023 г., по описа на СРС, НО, 129-ти състав С обвинителен акт Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинениe срещу подсъдимия П. П. Д., с ЕГН: **********, за това че:

Oколо 11:20 часа на 12.08.2022 г. в гр. С, ж. к. „М“, ул. „А С“ № , от игрална зала „Сезам“, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 3700 (три хиляди и седемстотин) лева, собственост на „Поло 11“ ЕООД, от владението на Ц. Б. Ш., без нейното съгласие с намерение протИ.законно да ги присвои - престъпление по чл.194, ал.1 НК.

Съдебното производство е проведено по реда на глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

Представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение. Въз основа на събраните в хода на ДП доказателства, както и направеното от подсъдимия самопризнание, моли същият да бъде признат за виновен, като му се определи наказание ЛОС за срок от 3 години. След редукция на същото с 1/3, предлага да му се наложи наказание ЛОС за срок от 2 години, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от 4 години. Моли направените разноски по делото да бъдат възложени на подсъдимия. По отношение на приобщените веществени доказателства, предлага оптичните носители с видеозаписи, да останат приложени по делото, а приобщената като веществено доказателство риза - да бъде върната на подсъдимия.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Теодора Д., моли на подзащитния й да се наложи наказание в минимален размер, при приложение на разпоредбата на чл.58а от НК, като изпълнението на същото да се отложи на осн. чл.66, ал.1 НК, ако са налице предпоставките за това. Моли да се съобразят здравословното състояние и процесуалното поведение на подсъдимия.

Подс. Д. заявява, че няма какво да добави към казаното от защитника си, а в последната си дума оставя преценката на съда.

За да бъде разгледано делото по реда на съкратено съдебно следствие по Глава 27 НПК, подсъдимият Д. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът с протоколно определение от 03.10.2023 г. по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е приел направените от подсъдимия самопризнания за подкрепящи се от събраните на досъдебното производство доказателства, поради което е определил, че при постановяване на присъдата ще бъдат използвани направените от подсъдимите самопризнания, без да се събират и обсъждат доказателствата, които са в подкрепа на тези факти.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира за несъмнено установена фактическата обстановка, описана в ОА, на която се основава обвинението и която беше призната от страна на подсъдимия, а именно:

Свидетелят С. Ц. С. бил упълномощен представител на „Поло 11“ ЕООД. Към 12.08.2022 г. това търговското дружество стопанисвало игрална зала „Сезам“, 1 находяща се на адрес гр. С, ж.к. „М“, ул. „А С“ № . Свидетелят С. бил и управител на игралната зала. Във връзка с нормалното функциониране на залата /разплащане с доставчици и търговци/ служителите в нея разполагали с парична сума в размер на 5000 лева, която била отделно от оборота на търговския обект и се съхранявала в шкаф зад бара. Всеки ден тази сума се предавала между служители от съответната приключваща и започваща смЯ. с приемо-предавателен протокол.

На 12.08.2022 г. на работа в горепосочената зала били свидетелите Р Б Ж (който работел като охрана), Ц. Б. Ш. и Б. В. И. (които работели като крупиета). В началото на смЯ.та (08:00 часа сутринта) на св. Ц. Ш. била предадена горепосочената сума в размер на 5000 лева, за което бил съставен приемо-предавателен протокол.

Свидетелката Ш. оставила сумата на мястото, където обичайно се съхранявала - в шкаф зад бара.

Около 10:15 часа на същата дата, подсъдимият П. П. Д. посетил игрална зала „Сезам“, находяща се на горепосочения адрес. При влизане в залата бил посрещнат от св. Ж, който поискал и проверил личната му карта. След това подс. П. Д. започнал да играе на намиращите се в обекта игрални автомати. През това време в залата имало и други клиенти, които били обслужвани от свидетелките Ш. и И., но единствено обвиняемият се намирал в близост до бара. Около 11:20 часа подс. П. Д. забелязал, че крупиетата са заети и не го наблюдават. Същият се възползвал от този момент, насочил се към бара и минал зад него. Обвиняемият забелязал шкафа, в който се намирала горепосочената сума в размер на 5000 лева, собственост на „Поло 11“ ЕООД.

Той отворил шкафа и взел от него част от намиращите се там парични средства, а именно сума в размер на 3700 лева. Непосредствено след това подс. Д. напуснал игралната зала заедно с отнетата сума. Никой от служителите на игралната зала не забелязал неговите действия. В края на смЯ.та си св. Ш. установила липсата на сумата в размер на 3700 лева от шкафа, за което веднага съобщила на управителя – св. С. С..

След преглед на записите от изграденото в залата видеонаблюдение било установено, че именно обвиняемият е взел липсващата сума.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от показанията на разпитаните по делото свидетели – С. Ц. С. (л. 22), Б К М (л. 23-24 и л. 26), Р Б Ж (л. 25), Ц. Б. Ш.

(л. 27 и л. 30) и Б. В. И. (л. 33), писмените доказателства и доказателствени средства – протоколи за разпознаване по снимки с приложени фотоалбуми (л. 28-29, л. 31-32 и л.

34-35), протокол за вземане на образци за сравнително изследване, протоколи за доброволно предаване, оригинал на приемо-предавателен протокол за парични средства, справки по отношение на П. П. Д., веществени доказателства – оптичен носител- „флаш памет“, съдържащ видеозаписи от игралната зала, два оптични носителя – CD, съдържащи записи от видеокамери, бяла риза с черни палми марка „Кенвело“, както и заключението на изготвената по делото експертиза- Протокол № 99/2022 г. от изготвената видео-техническа експертиза (л. 37-39) Видно от показанията на свидетелите, извършените разпознавания и заключението на видео-техническата експертиза може да се направи извод за авторството на престъплението, а именно, че подс. П. П. Д. е същото лице, което е заснето от охранителни камери в игралната зала да отнема паричната сума.

Описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена, като се позовава и на направеното самопризнание на подс. П. Д. по чл.371, т.2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата и доказателствените средства, събрани в досъдебната фаза и съдебното следствие и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, показанията 2 на свидетелите, заключението на вещото лице, писмените и веществени доказателства, посочени по-горе.

По делото, по отношение на фактическата обстановка и начина на извършване на престъплението от страна на подсъдимия няма съществени протИ.речия между доказателствата, които позволяват категорично и по несъмнен начин да се приеме описаната фактическа обстановка.

От правна страна:

Съдът намира от правна страна, че при така изложената фактическа обстановка п о д с . П. П. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

От обективна страна, около 11:20 часа на 12.08.2022 г. в гр. С, ж. к. „М“, ул. „А С“ № , от игрална зала „Сезам“, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 3700 (три хиляди и седемстотин) лева, собственост на „Поло 11“ ЕООД, от владението на Ц. Б. Ш., без нейното съгласие и с намерение протИ.законно да ги присвои - престъпление по чл.194, ал.1 НК. Съзнавал е, че вещите /инкриминираната парична сума/ са чужди, но въпреки това е установил своя фактическа власт над тях, като ги взел и напуснал с тях територията на казиното. Присвоителното намерение е демонстрирал с установяване на своя фактическа власт върху чуждата парична сума, вземайки банкнотите и отдалечавайки се от мястото на деянието с тях.

От субективна страна - подсъдимият е действал при пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните му последици, като пряко е целял настъпването им. Подсъдимият е знаел, че установява фактическа власт върху чужди за него движими вещи в протИ.речие с желанието на действителния собственик на тези вещи, осъзнавал е правната забрана за установяване на фактическа власт по този начин върху чужди движими вещи, но независимо от това е пристъпил към осъществяването на престъплението и е постигнал описания в чл.194, ал.1 от НК протИ.правен резултат - установяване на своя фактическа власт над предмета на престъплението, с намерение да го присвои, изводимо от последващите осъществени действия по присвояване на вещите, чрез вземането им от мястото, на което се съхранявали и отдалечаването заедно с тях от местопрестъплението.

С оглед гореизложеното, съдът приема по несъмнен начин, че с действията си от обективна и субективна страна, действайки с пряк умисъл, подсъдимият е осъществил състава на разглежданото престъпление, по начина и при условията така както се поддържа от обвинението.

Относно наказанието:

При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът съобрази, че за извършеното престъпление по чл.194, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 8 години. При индивидуализация на справедлИ.то наказание в рамките на предвидените от законодателя граници, като смекчаващи вината на дееца обстоятелства, съдът отчете факта, че към момента на деянието подсъдимият е със статут на неосъждано лице, доколкото към този момент не е била влязлата в сила присъдата по НОХД №11536/2022 г. по описа на СРС, НО, 129 състав /влязла в сила на 30.12.2022 г./, фигурираща в справката му за съдимост, а за осъждането по НОХД №309/2012 г. по описа на СРС е била настъпила реабилитация към 14.08.2016 г., на осн. чл.88а, ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.5 НК. Като отегчаващо обстоятелство обаче беше отчетен фактът на извършване на деянието по НОХД №11536/2022 г. по описа на СРС, 3

НО, 129 състав, при условията на съвкупност по смисъла на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК с деянието, за което се води настоящето производство и то по доста идентичен механизъм. Наред с това бяха взети предвид доброто процесуално поведение и здравословното състояние на подсъдимия, удостоверено от приобщените по делото експертизи, издадени от УМБАЛ „Пирогов”, видно от които в рамките на няколко месеца той е бил многократно лекуван в лечебното заведение по повод на множество хронични заболявания на черния дроб, храносмилателната и отделителната система.

При това положение, съдът счете, че наказанието на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като справедлИ.то наказание, което следва да се наложи на подс. Д., съдът прие, че следва да е лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, което счете, че е напълно достатъчно за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция по чл.36 от НК.

На основание императивната разпоредба на чл. 58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание с една трета, като наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година.

След като счете, че са налице всички предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, тъй като към момента на извършване на деянието по настоящето дело подс.

Д. следва да се третира като неосъждан /доколкото за осъждането по НОХД №309/2012г. е настъпила реабилитация по чл.88а, ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.5 НК към 14.08.2016 г., а присъдата по НОХД №11536/2022 г. по описа на СРС, НО, 129 състав към този момент не е била влязла в сила/, изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, съдът отложи с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане в сила на постановената присъда, тъй като с оглед на здравословното състояние на подсъдимия прие, че за постигане на целите на наказанието по чл.36, ал.1 НК не е наложително ефективно изтърпяване на наказанието. Освен това, счете, че изпитателният срок от 3 години е достатъчен за постигане на индивидуалната превенция спрямо подсъдимия, като в рамките на този срок същият е наясно, че следва да се въздържа от извършване на умишлени престъпления от общ характер, наказуеми с наказание лишаване от свобода, тъй като в противен случай рискува да се приведе в изпълнение отложеното наказание.

Разпечатката съдържа 31 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20ac4e33-340d-4274-84f9-b8c865c55082