Решение № 7191 от 27.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7191 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100501557 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 21746 от 29.11.2024 г., постановено по гр. д. № 50905/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 138-и състав, „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на „Перфект Инс“ ЕООД на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ сумата от 11195,54 лева /след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на размера му с протоколно определение от 24.10.2024 г./, представляваща обезщетение за ползване на топлопровод и абонатна станция за снабдяване с топлоенергия на жилищна сграда, находяща се в гр. **** / УПИ – п.VII – 690, кв. 90, – м. „Изток“, район „Изгрев“ – Столична община/ за периода от 13.09.2018 г. до 13.09.2023 г., с която сума „Топлофикация София” ЕАД неоснователно се е обогатило за сметка на „Перфект ИНС” ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Със същото решение „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на „Перфект Инс“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1047,82 лева - разноски, сторени в производството пред Софийски районен съд. Решението подлежи на обжалване пред Софийски районен съд.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд квалифицирал иска по чл. 59 ЗЗД, тъй като нормата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ бил специална. Жалбоподателят твърди, че от събраните по делото доказателства не се установявало ищецът да е изградил абонатната станция и присъединителния топлопровод със собствени средства или да е придобил собствеността върху нея чрез сделка. Счита, че материалноправно легитимирани да претендират обезщетение са клиентите на топлинна енергия. Поддържа, че правото на обезщетение би възникнало само при отказ на ответника да изкупи процесното съоръжение, какъвто отказ не се установява. Поддържа и възражението си за давност, като излага съображения, че същата е тригодишна. Моли съда да отмени обжалваното решение и да 1 отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната основателност. Споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, като счита, че правото му на собственост се доказва от събраните по делото доказателства. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК от ответника, чрез юрисконсулт Е.И., с пълномощно по делото, като е платена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на ищеца „Перфект Инс“ ЕООД сумата от 11 195,54 лева /след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на размера му с протоколно определение от 24.10.2024 г./, представляваща обезщетение за ползване на топлопровод и абонатна станция за снабдяване с топлоенергия на жилищна сграда, находяща се в гр. **** / УПИ – п.VII – 690, кв. 90, – м. „Изток“, район „Изгрев“ – Столична община/ за периода от 13.09.2018 г. до 13.09.2023 г., с която сума „Топлофикация София” ЕАД неоснователно се е обогатило за сметка на „Перфект Инс” ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

В хипотеза на ползване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на трето лице от страна на топлопреносното предприятие, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по ЗЕ, енергийното предприятие следва да заплати обезщетение за ползването на съоръженията на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД /чрез предявяване на субсидиарен иск по чл. 59 ЗЗД, вр. с чл. 137, ал. 2 ЗЕ/, което обезщетение следва да се определи на база приетата от КЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ (така и в Решение № 145/12.11.2020 г. по гр. д. № 256/2020 г. на III г. о., Решение № 6/02.02.2015 г. по т. д. № 184/2014 г. на II т. о.). В тази връзка следва да се посочи, че първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск съобразно дадените от Върховния касационен съд разрешения, поради което и оплакването на жалбоподателя за неправилна правна квалификация са неоснователни.

Основателността на предявения иск предполага ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ че е собственик на процесното съоръжение и че е подал заявление до ответника за неговото изкупуване; 2/ че същото се ползва от ответното дружество и по този начин то се обогатява;

3/ обедняване в правната сфера на ищеца, съизмерима с цената на ползването за съответния период; 4/ връзката между собственото си обедняване и обогатяването на ответника, както и 5/ размера на имущественото разместване.

Съгласно разпоредбите на чл. 137, ал. 1 - 3 ЗЕ при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост. Изграждането на съоръженията по ал. 1 може да се извършва от клиенти след съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите. Собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1 ЗЕ.

Основното оплакване във въззивната жалба касае собствеността на ищеца върху 2 процесното съоръжение. По делото е приет предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващо топлинна енергия за битови нужди № 807, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД - дружеството и „Перфект Инс“ ООД - потребител, с който се уреждат взаимоотношенията между дружеството и потребителя, ползващ топлинна енергия за битови нужди, свързани с необходимите условия за присъединяването на сграда-етажна собственост в УПИ VII-690, кв. 90, м. Изток-изток. Съгласно чл. 2 от договора присъединяването на обекта (сградата) се извършва чрез изграждането на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция, наричани за кратко строеж.

Уговорено е, че присъединителният топлопровод е с диаметър 2Ду 65 мм и съответната дължина по трасе 8,4 м, както и на абонатна станция с мощност: за отопление и вентилация – 100 kW; за битово горещо водоснабдяване – 75 k, при срок за изграждане на строежа 120 дни, считано от датата на влизане в сила на настоящия договор. Съгласно чл. 4 от договора след завършване на строежа и съставяне на констативен акт, че е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, възложителят подава заявление до топлопреносното предприятие за сключване на договор за присъединяване. Съгласно чл. 7 от предварителния договор изпълнителят се задължава да изгради за своя сметка строежа съгласно техническите условия и изисквания, посочени в предварителното проучване за присъединяване и утвърдените проекти. До прехвърляне на правото на собственост върху строежа на дружеството, изпълнителят е негов собственик.

От приетото по делото разрешение за строеж на благоустройствени обекти № 02 от 12.01.2009 г. на Столична община, район „Изгрев“, се установява, че на ищеца „Перфект Инс“ ЕООД и собствениците съгласно нотариално заверена декларация, част от настоящото разрешение за строеж, е разрешено да извърши строително-монтажни работи съгласно одобрените /съгласувани/ проекти на 09.01.2009 г. от СО-район „Изгрев“ за обект: „външен топлопровод и абонатна станция за жилищна сграда в УПИ VII-690, кв. 90 м. Изток-изток“, проект № 01/12.01.2009 г. От приетото по делото разрешение за ползване № ДК-07-С-199 от 19.09.2011 г., издадено от ДНСК, се установява, че е разрешено ползването на строеж „жилищна сграда с офиси, ателиета и подземни гаражи с к.к. +17,50, +14,50, външни ВиК връзки и външен топлопровод с абонатна станция за жилищна сграда“, находящ се в урегулиран поземлен имот, представляващ п. VII-690, кв. 90, по плана на гр. София, местност „Изток“, район „Изгрев“ – Столична община. Съгласно разрешението строежът „външен топлопровод и абонатна станция“ е изпълнен в съответствие с одобрените от ДАГСО проекти за жилищната сграда към разрешение за строеж № 676/25.09.2006 г., издадено от Главния архитект на София, протоколи от 04.06.2007 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежите с констатации от извършените проверки на контролираните нива, в съответствие с одобрените проекти за външно топлозахранване и абонатна станция към разрешение за строеж № 02/12.01.2009 г., издадено от главния инженер на район „Изгрев“-СО, протокол от 10.02.2009 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежите от техническата инфраструктура. По делото е представен и договор № 14 от 15.09.2008 г., сключен между „Темос“ ООД като изпълнител и „Перфект Инс“ ЕООД като възложител, по силата на който изпълнителят приема да извърши инженерингова услуга за обект: външен топлопровод и абонатна станция за жилищна сграда в УПИ VII-690, кв. 90 местност „Изток“. Следва да бъде посочено, че и с писма от 12.10.2025 г. и 22.07.2015 г., ответното дружество е предложило цена за изкупуване на съоръжението, като е предложило и същата да бъде прихваната чрез ползвана топлинна енергия и е помолило да бъде уведомено за взетото от ищеца решение с оглед продължаване на процедурата по изкупуване на енергийния обект. Преценено по реда на чл. 175 ГПК, това извънсъдебно признание на ответника се подкрепя напълно от описаната по-горе доказателствена съвкупност.

Неоснователно се явява оплакването, че в качеството си на строител „Темос“ ООД е собственик на съоръжението. От приетия по делото договор № 14 от 15.09.2008 г., сключен между „Темос“ ООД като изпълнител и „Перфект Инс“ ЕООД като възложител, по силата на който изпълнителят приема да извърши инженерингова услуга за обект: външен топлопровод и абонатна станция за жилищна сграда в УПИ VII-690, кв. 90 местност „Изток“ е уговорено единствено, че изграждането ще бъде извършено от „Темос“ ООД, като няма данни за прехвърляне на собствеността между двете дружества. Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона - чл. 77 3

ЗС. Разпореждането с правото на собственост е положителен факт и което юридическо действие е формално - нотариална форма или в случая - писмен договор, но само с топлопреносното предприяние, при което при твърдение, че е извършено разпореждане с правото на собственост от титуляра, то това следва да бъде установено с представяне на документ в съответната изискуема от закона форма.