Решение № 291 от 07.06.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Монтана, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А Ц. при участието на секретаря Б В. Б като разгледа докладваното от А Ц. Гражданско дело № 20231630102533 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.

Ищецът, ,,Е М” ЕООД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул. „Р П К“ № 4-6, чрез процесуалния си представител адвокат П. В. В., вписан в САК е предявило иск СРЕЩУ: Е. Л. С., ЕГН **********, адрес: Монтана, бул. „Х Д“ № 21 и цена на иска; 470.28 лв.

В исковата молба се твърди, че на 07.12.2016 г. в гр. Монтана е сключен Договор за издаване на кредитна карта VIЅА ЕLECTRON, VISA MASTERCARD между „Обединена Българска Банка" АД, ЕИК 000694959 в качеството на Кредитор и Е. Л. С., ЕГН бЗ02173244, в качеството на Кредитополучател, по силата на който „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК 000694959 предоставя на Кредитополучателя кредитна карта с първоначален кредитен лимит в размер на 500 лева /петстотин лева/.

Кредитът се олихвява с лихвен процент, подробно определен в чл. 6 от Договора. Срокът на договора е бил две години, като се е подновявал автоматично, в случай че Картодържателят не е заявил изрично, че не желае подновяване. След усвояване на кредита, кредитополучателят не е изпълнил поетите договорни задължения към „Обединена Българска Банка" АД, ЕИК 000694959, като останало непогасено задължение по кредита в размер на общо на 598,47 лв., от които 470,28 лв. - главница и 128,19 лв. - договорна лихва. На 07.12.2018 г. задълженията по договора за кредитна карта окончателно са падежирали.

На 15.12.2021 г. е сключен Договор за прехвърляне на парични 1 вземания и Анекс № 1 към него от 05.05.2023 г. между „Обединена Българска Банка" АД, ЕИК 000694959 и „Е М” ЕООД, с ЕИК *********, с който задължението на Е. Л. С., ЕГН 6З0217З244, произтичащо от Договора за издаване на кредитна карта от 07.12.2016 г., е изкупено от ,,Е М” ЕООД. На адреса на длъжника е изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия. Прилага съдържанието на изпратеното уведомление по чл. 99 ЗЗД; с изх.номер 442/28.07.2023 г., изходящо от цедента, което според задължителната съдебна практика, материализирана в Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д № 12/2009г. на ІІ т.о на ВКС, Решение № З от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д № 1711/2013 г., І т.о, съставлява надлежно съобщаване за цесията. Съгласно приложено като доказателство по делото нотариално заверено пълномощно цесионерът ,,Е М“ ЕООД е упълномощен от цедента „Обединена Българска Банка" АД да извършва уведомявания по чл. 99 ЗЗД до всички длъжници, чиито задължения са цедирани по силата на Договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021 г.

,,Е М" ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, като на 01.09.2023 г. е подадено по пощата до Районен съд Монтана Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, с които поиска длъжникът да бъде осъден за следните суми: 470,28 лв. главница и 128,19 лв. - договорна лихва.

Образувано е частно гражданско дело № **************. Срещу издадената заповед за изпълнение ответникът Е. Л. С., ЕГН *********** е възразил по реда на чл. 414 ГПК, в резултат на което на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на 20.10.2023 г. получили указания да предявят иск за установяване на вземането си срещу длъжника.

Ищецът заявява, че към настоящия момент пълно погасяване на горепосоченото задължение не е осъществено. Не им е известно и основание, на което задължението за погасяване на усвоения от длъжника кредит да е отпаднала.

По отношение на претендираната в заповедното производство договорна лихва в размер на 128,19 лв. прави уточнение, че дружеството извършва оттегляне на иска си на основание чл. 232 ГПК.

Моли съда да постанови Решение, с което да се признае за установено, че Е. Л. С., ЕГН ***********, дължи на ,,Е М” ЕООД - гр.София, сумата от 470,28 лв. - главница, както и законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.

Претендира направените съдебно деловодни разноски в хода на заповедното и исковото производство.

Посочена е банкова сметка, по която длъжникът може да плати присъдената сума.

Ответникът, Е Л. С., ЕГН *************, от град Монтана, бул.Х Д № 21, в срока, предвиден за отговор взема становище, чрез процесуалния 2 си представител адвокат К. Б., вписан в АК Монтана.

Оспорва изцяло предявения иск.

Възразява срещу твърдението, че между ОББ АД и ищеца е сключен договор за цесия.

На „Е М“ ЕООД е цедирано друго вземане.

Прави възражение за погасени по давност вземания. От настъпване на изискуемостта, за претендираната главница по договора е изтекъл срокът по чл.110 от ЗЗД.

В писмена защита сочи, че не е установена изискуемостта на вземането. Същото не принадлежи на ищеца. Ищецът не е установил, че ответникът валидно е уведомен от цедента със съобщение за сключения договор за цесия. Липсват доказателства за наличието на задължение и за неговия размер към датата на сключване на договора за цесия – 15.12.2021 г. и към датата на сключване на анекса – 05.05.2023 г. Не е ясно по какъв начин е изчислена процесната сума.

Доказателствата по делото са писмени.

Изискано е и приложено ч.гр.д.№ 2004 по описа на Районен съд Монтана за 2023 година.

Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза и допълнителна такава, изпълнени от вещото лице Г. М. Е., приети от съда и не оспорени от страните.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, както и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 422 ГПК.

Предмет на исковата претенция по установителния иск е сума, представляваща непогасено задължение - главница Договор за издаване на кредитна карта от 07.12.2016 г. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч. гр. д. № 2004/2023 г. по описа на Районен съд - Монтана, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена лично на длъжника, депозирал възражението си срещу нея в предвидения, преклузивен едномесечен срок.

Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: наличието на валидни договорни правоотношения с ответника, валидността на клаузите на договора; усвояването на сумата по кредита от потребителя; изискуемостта на вземането за главница, както и неговия размер. По отношение на претендираната в заповедното производство договорна лихва в размер на 128.19 лв. дружеството е оттеглило иска си на основание чл.232 ГПК.

3

От ангажираните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника безспорно се установява, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП , а праводателят на ищеца, предоставил кредита е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП . Не се спори и от представените по делото доказателства се установява, че на 07.12.2016 г. ответникът е сключил Договор за издаване на кредитна карта VIZA ELEKTRON, VIZA MASTERCARD между „Обединена Българска банка“ АД.

Съдът след преценка на клаузите на процесния договор за съответствие както с императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса на потребителя, така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП, намира, че е налице е валидно възникнала между страните облигационна връзка по договор за кредит, по който кредиторът е изправна страна, поради което и за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума на съответните падежни дати, като видно от представения погасителен план, настъпила е и изискуемостта на вземането.

По отношение на възражението, че цесията не е съобщена на ответника, съдът намира същото за неоснователно поради следните съображения: Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Със сключването на договора заемодателят е продал на ищеца и вземането, което е имал към ответника по сключения договор за издаване на кредитната карта.

За сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на страните по него – цедент и цесионер. С постигането на съгласието на страните по договора цесията произвежда своето действие, независимо, че същата следва да бъде съобщена на цедирания длъжник. Неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането. Тези съображения налагат извода за неоснователност на направените от ответника възражения за ненадлежно съобщаване на цесията.

Неоснователно се явява и възражението на ответника за погасяване по давност на задълженията му, произтичащи от процесния договор.

Началният момент, от който започва да тече погасителната давност е 07.12.2018 г., когато е датата на изплащане на задължението по договора за кредитна карта, тъй като на тази дата е настъпил падежа. Ето защо, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 08.09.2023 г., вземанията на ищеца са били изискуеми и не били погасени по давност.

4

По отношение на акцесорните претенции: разпоредбата от договора уговаряща начисляване на договорна лихва не е предявена в настоящото производство.

Акцесорната претенция за заплащане на законна лихва за забава също е основателна, като претендираното от ищеца обезщетение за забава върху главницата. Действително са налице различия в посочените от вещото лице дължими суми от ответника, но съда приема направените уточнения от експерта в насока, установяващи предоставения кредитен лимит на ответника и връщаните от него суми, установени на конкретни дати, т.е. налице е плащане на установените по размер задължения от ответникът, като е налице неизпълнения на цялото задължение.

Исковата претенция следва да се уважи в посочените по - горе размери, като сумата за главница следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 08.09.2023 г., така както е било поискано.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство. Съобразно т. 12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените от него разноски в заповедното производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца ,,Е М” ЕООД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул. „Р П К“ № 4-6, съществува вземане от 08.09.2023 година срещу ответника Е Л. С., ЕГН *************, от град Монтана, бул.Х Д № 21 за сумите както следва: 470.28 лева, представляваща дължима главница по Договор за издаване на кредитна карта VIЅА ЕLECTRON, VISA MASTERCARD от 07.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 08.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1140/11.09.2023 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2004 по описа за 2023 г. на Районен съд Монтана.

ОСЪЖДА Е Л. С., ЕГН *************, от град Монтана, бул.Х Д № 21, ДА ЗАПЛАТИ на ,,Е М” ЕООД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул. „Р П К“ № 4-6, сумата от 25.00 лв. за заплатената държавна такса в заповедното производство и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед 5 за изпълнение на парично задължение № 1140/11.09.2023 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2004 по описа за 2023 г. на Районен съд Монтана ОСЪЖДА Е Л. С., ЕГН *************, от град Монтана, бул.Х Д № 21 ДА ЗАПЛАТИ на ,,Е М” ЕООД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул. „Р П К“ № 4-6, сумата от 25.00 лева, доплатени за държавна такса и 250.00 лв. депозит за вещото лице.