Решение № 260041 от 29.09.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 260041 29.09.2020 година Град Стара Загора

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав, На…… 15 септември…………..…………………………….…2020 година, в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

МАРИАНА

МАВРОДИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕСЕЛИНА

МИШОВА

Секретар ………Катерина Маджова………………………………

Прокурор…………………………………………………………………….. като разгледа докладваното от……………………съдията В.

МИШОВА въззивно гражданско дело номер…1426….по описа за

2020……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Й.И.Ч. против решение №

135/10.02.2020 г., постановено по гр.д. № 2228/2019 г. на Казанлъшкия районен съд.

Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд за основателност на исковата претенция. Въззивникът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Счита, че съдът не е разгледал възраженията срещу основателността на установителния иск и неправилно е преценил някои доказателства. Излага съображения по правото в подкрепа на становището си.

Моли, съдът да отмени обжалваното решение.

Въззиваемият оспорва въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна, като съображенията на въззивния съд са следните:

Пред районния съд е бил предявен иск по чл.124, ал.1 ГПК – за установяване на съществуването на арендно правоотношение. Ищецът е твърдял, че на 10.01.2013 г. сключили с ответницата договор за аренда, с който тя му предоставила за срок от 15 стопански години нива с площ от 2.850 дка, представляваща имот № 123004, V категория, в м. Чобан чеир. Договорът за аренда бил с нотариално заверени подписи на страните и вписан в Служба по вписванията - Казанлък. Съгласно чл.2 от договора арендното плащане било във вид на зърно - минимум 50 кг, и следвало да се извършва ежегодно през месец октомври на текущата календарна година. За получено арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. ответницата подписала разписка-декларация от 17.08.2016 г. На 30.05.2016 г. арендодателката отправила нотариално уведомление, с което предизвестявала ищеца, че прекратява договора за аренда, като не изразила никакви основания за това. Прекратяването на договора за аренда с едностранното предизвестие от страна на арендодателката било вписано в Служба по вписванията вх.рег.№7184 от 09.09.2016 г. В полученото от него на 30.05.2016 г. уведомление изрично заявил, че не е съгласен. Ищецът е посочил, че единствено и само договорите за аренда без определен срок могат да бъдат прекратявани от една от страните по него, с едностранно писмено предизвестие, а процесният бил срочен, поради което не можел да бъде прекратяван с едностранно писмено предизвестие от една от страните по него.

Процесният аренден договор не бил развален по предвидения в закона ред и продължавал валидно да ги обвързва. В имотния регистър в Служба по вписванията – гр.Казанлък било вписано едно несъществуващо обстоятелство - прекратяването на договора за аренда. Затова е искал от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че съществува арендно правоотношение по договор за аренда на земеделска земя от 10.01.2013 г. с нотариално заверени подписите, както и на основание чл.88 ЗКИР да отмени вписването на едностранно прекратяване на договор за аренда, извършено от Служба по вписванията- гр.Казанлък.

Ответницата е оспорила иска. Твърдяла е, че процесният договор не бил подписан от нея, макар в началото на договора да е посочена като арендодател. Договорът не следвало да се смята за сключен и чрез ищеца като неин пълномощник, тъй като никъде в него не било отбелязано, че тя се представлявала от пълномощник и на база на кое и какво пълномощно ищецът имал представителна власт. Ищецът не твърдял, че е действал като неин пълномощник, а напротив, от исковата молба, оставало впечатлението, че той твърди, че тя лично пописала договора. В нотариалното удостоверяване на договора, също не било посочено как ищецът е подписал договора - заверен бил подписът на ищеца, действащ за себе си. Не било отразено качеството му на нечий пълномощник. Дори да се приемело, че между страните съществува обвързаност с договора за аренда, безспорно било, че този договор бил съставен и подписан единствено от ищеца и именно той бил този, който уговорил клаузата за възможно прекратяване от страните на арендното правоотношение с предизвестие. Считала е, че по аналогия с договора за наем нямало пречка, договорът за аренда да бъде прекратен и с предизвестие, щом страните са уговорили такава възможност в него.

Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че между страните е бил сключен договор за аренда за срок от петнадесет стопански години -

2013/2028г., на земеделска земя в землището на с.Ш., с площ от 2.850 дка, имот №123004, пета категория, в м. Чобан чеир, срещу арендно плащане във вид на зърно в размер на минимум 50 кг за всеки декар, като арендното плащане се дължи всяка стопанска година, ежегодно, през месец октомври. Приел е, че в договора е уговорено той да се прекратява с изтичане на срока, за който е сключен; по взаимно съгласие на страните в писмена форма с нотариална заверка на подписите; с едностранно писмено предизвестие, отправено в срок три месеца преди началото на следващата стопанска година; при принудително отчуждаване на арендувана земя за държавни и общински нужди и при неизпълнение. Приел е, че процесният договор е подписан за арендодателя от пълномощник Ю.О.Ю.. Приел е, че ищцата е получила от арендатора аренда в размер на 140,50 кг зърно за стопанската 2015/2016 г. С нотариално уведомление рег.№ 1705 от 30.05.2016 г. на нотариус М.П., връчено на Ю., ответницата е отправила тримесечно предизвестие за прекратяване на договора за аренда от 10.01.2013 г., считано от получаването му. В уведомлението е отразено, че е получено от ищеца на 30.05.2016 г., с възражение „не съм съгласен“. Приел е, че ответницата е упълномощила Ю. да я представлява пред нотариата и вместо нея да сключва договори за наем и аренда с описания недвижим имот с пълномощното е с нотариална заверка на подписите.

Приел е за установено от показанията на свидетеля Н.С.Т., заемал длъжността кмет на с.Ш. в периода 2003 - 2015 г., че Ю. донесъл данни за земеделските земи, местности и имената на съответните арендодатели, които били необходими за изготвяне на пълномощно; че той е съставил пълномощното без ръкописното допълнение, но Ю. му казал да запише допълнението. До този момент пълномощното не било подписано от арендодателите.

Свидетелят дописал добавката на ръка под №3 и уведомил Ю., че пълномощното е готово и може да уведомява арендодателите да отидат да го подпишат. В продължение на няколко дни упълномощителите минали през кметството и положили подписите си.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че процесната упълномощителна сделка е извършена съобразно изискването на чл.37 ЗЗД и на чл.3, ал.1 ЗАЗ, т.е. в предвидената от закона писмена форма, с нотариална заверка на подписа на лицето, посочено като упълномощител, а удостоверяването е извършено от длъжностно лице -кмета на с.Ш., общ.К., което разполага с материална и функционална компетентност - арг. чл.83, ал.1 ЗННД. Приел е за ирелевантно кой е изпълнил ръкописния текст под печатния в пълномощното, доколкото няма формално изискване упълномощителят сам да е изпълнил текста и ръкописният текст вече е бил изпълнен от кмета, когато упълномощителката е полагала подписа си.

Приел е, че дори и да се приеме, че към момента на нотариалната заверка на подписите в договора за аренда е липсвала представителна власт на пълномощника, то с получаването на арендната вноска и декларирането, че е получена по силата на сключения между нея и ищеца аренден договор, ответницата е потвърдила извършените от упълномощения действия по арг. на чл.42, ал.2 от ЗЗД. Затова е приел, че между ищеца и ответника е възникнало облигационно правоотношение по силата валидно сключен договор за аренда на земеделска земя от 10.01.2013 г., с нотариална заверка на подписите, което не може да бъде прекратено с едностранно волеизявление на арендодателката, тъй като договорът е срочен. Приел е, че нормата на чл.27, ал.1 ЗАЗ е императивна. Предвид на това клаузата на чл.19 б.“В“ от договора, предвиждаща възможността за прекратяването му с едностранно писмено предизвестие в срок от три месеца преди началото на следващата стопанска година, на която се е позовавала арендодателката, противоречи на императивните правила на ЗАЗ.

Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери въззивната жалба за неоснователна.

По делото не е спорно, че ответницата (сега въззивница) е собственик на нива с площ от 2.850 дка, представляваща имот № 123004, V категория, в м. Чобан чеир, в землището на с.Ш., общ.К.. С договор за аренда от 10.01.2013 г. тя е предоставила тази нива на ищеца Ю.О.Ю. за временно ползване за срок от 15 стопански години. Не е спорно, че договорът е подписан от арендатора Ю., като е посочено, че той действа като пълномощник на арендодателя. Основателно е възражението във въззивната жалба, че договорът е подписан от Ю. без да има представителна власт, тъй като договорът е от 10.01.2013 г., а представеното по делото пълномощно е от 17.01.2013 г. Това обаче не ползва въззивника, тъй като съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди, като за потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. В случая представеното по делото пълномощно, като подписано след сключването на договора, има характеристиката и правното значение на волеизявление за потвърждаването му. Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че в договора не е посочено, че ищецът е действал като пълномощник на ответницата, както и не било посочено пълномощно.

Законодателят не е въвел специално изискване за съдържанието на договора за аренда, когато той се сключва от пълномощник. Посочването му в титулната част на документа е въведено в практиката за яснота и прецизност, но липсата на подобно посочване не води до недействителност на договора за аренда. Още повече, че за страните не е било неясно, че такъв договор има, след като арендодателката е получавала арендното плащане, което се установява от представената разписка-декларация, подписана от нея.

Основателно е възражението на вззивницата, че пълномощното е оспорено от ответницата в с.з. от 09.12.2019 г., но и това не я ползва. В посоченото с.з. процесуалният представител на ответницата е заявил, че т.3 от пълномощното е допълнение на съдържанието му, не е подписано от нейната доверителка, което е приравнено на липса на воля относно т.3 и нейното съдържание. Така заявено оспорването е на истинността на документа. Това е така, тъй като подписът на упълномощител е автентичен, но се твърди, че изявлението в документа, касаещо т.3, не принадлежи на автора на подписа, защото съдържанието му е било допълнено след съставянето на документа с текст, който не съответства на действителната воля на страната. В тази хипотеза е налице неистинност на документа, който е частен по смисъла на чл.193 ГПК и при установяване на посочените факти ще бъде оборена формалната му доказателствена сила по чл.180 ГПК, тъй като изявлението не принадлежи на лицето, подписано документа. С други думи такъв документ е неавтентичен, а не неверен, доколкото автентичността се свързва не просто с авторството на подписа, а с авторството на подписаното изявление. Съгласно чл.193, ал.3 ГПК тежестта за доказване на неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва – в случая ответницата. Тя обаче не представя доказателства, които да установят посочените от нея факти във връзка с пълномощното, поради което формалната му доказателствена сила не е оборена. От друга страна, според показанията на свид. Терзиев допълнението в т.