Решение № 109 от 20.04.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. гр. Хасково, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Кючуков при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20265640200150 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К №11685941 от 29.09.2025г. на ОД-МВРХасково, с който за нарушение по чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на Т. Г. Т., с ЕГН: **********, от *****, законен представител на фирма „ВМВ-444“ ЕООД, е наложено административно наказание „глоба" в размер на 50 лева / 25,56 евро.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради което го обжалва. Ел.фиш бил съставен в нарушение на закона и при недоказаност на нарушението.

Мястото на нарушението не било ясно и достатъчно индивидуализирано. Налице било съмнение относно законосъобразността на измерването с процесното АТСС, тъй като липсвали доказателства същото да е от одобрен тип, да е преминало метрологична проверка и да е калибровано, протокол за използване и разполагането му за конкретния контрол.

Налице била неяснота относно субекта на отговорността, а оттам неправилно била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

Иска от съда да отмени изцяло атакувания Електронен фиш.

Ответникът по жалбата - ОД-МВР-Хасково не изпращат представител.

В съпроводителното писмо към АНП изразяват становище описаните в жалбата обстоятелства да не бъдат взети предвид и същата да не се уважава. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по отношение на претендираните разноски от жалбоподателя.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 29.09.2025г., в 14:05 часа, на ПП-1-5 км.282+300, разклон за с.Крепост в посока град Хасково, извън населено място, е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство АТСС/ ARH CAM S1/ №120сс9с на преминал лек 1 автомобил марка „**********" с регистрационен номер ****. Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 65 км/ч, извън населено място - при разрешена максимална скорост от 50 км/ч., въведена за този участък с пътен знак В-26 - 50 км.ч.

Установено е, че лекият автомобил е собственост на ЮЛ - „****" ЕООД - гр.София, а негов вписан в СР ползвател е друго ЮЛ - „ВМВ-444“ ЕООД с ЕИК 123556402. Законен представител на дружеството - ползвател е Т. Г. Т., с ЕГН: ********** – едноличен собственик и управител на ЕООД.

При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Хасково е издаден Електронен фиш серия К №11685941, с който на жалбоподателя Т. Г. Т. е наложена глоба в размер на 50 лева / 25,56 евро.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Министерството на вътрешните работи, чрез своите органи е длъжно да осъществява цялостен контрол и когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.53 от ЗАНН.

Електронният фиш е относително нов инструмент в административнонаказателните производства. С измененията в ЗАНН законодателят приравни същия на наказателно постановление. Това приравняване на наказателно постановление не е откъм реквизити, а откъм правни последици - иначе казано с електронен фиш могат да се налагат наказания за нарушения по ЗДвП, установени и заснети с техническо средство, така както такива могат да се налагат с наказателно постановление.

Няма изискване електронният фиш да има реквизитите на наказателно постановление по чл.57 от ЗАНН.

Напротив, реквизитите на електронния фиш са уредени в специалния закон - ЗДвП в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Цитираният текст изрично предвижда, че електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - в случая е посочена ОДМВР-Хасково, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението - в случая са посочени, регистрационния номер на моторното превозно средство - в случая е посочен, собственика, на когото е регистрирано превозното средство - в случая е посочен ползвателя, описание на нарушението - направено е, нарушените разпоредби - в случая са посочени, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане - в случая са посочени.

Иначе казано, атакуваният електронен фиш съдържа всички реквизити, изискуеми по закон - чл.189 ал.4 от ЗДвП.

Нещо повече - предвидено е, че образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Такъв образец е утвърден със Заповед 1з-305 от 04.02.2011г. и атакуваният електронен фиш е именно по бланката на утвърдения образец от Министъра на вътрешните работи.

Използваното в конкретния случай техническото средство е калибровано - видно от представените протоколи за проверка - заверен препис на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 от 07.09.2017г. и заверен препис на Протокол от проверка № 075-СГ-ИСИС/11.03.2025г. на БИМ.

Тоест – описаното в ЕФ нарушение е заснето и установено с помощта на годно техническо средство.

Замерената от техническото средство скорост е 65 км.ч, а отразената в ЕФ - 62 км.ч.

Това означава, че АНО е намалил скоростта с 3 км.ч. - което разбира се е в полза на 2 жалбоподателя. Това не е случайно. Използваната мобилна система за видеоконтрол дава възможно отклонение/ грешка/ при измерване до 3%. Ето защо с Писмо вх.

№14399/20.07.2011г. на МВР до Директорите на СДВР и ОД-МВР/ в адм.преписка/ е указано за определени трафик контрол системи /измежду които и използваната/ при издаване на ЕФ да се изваждат 3 км/ч под 100 км/ч от отчетената скорост - като гаранция за правилно измерена скорост - в полза на водача, или 3 % над 100 км.ч.

Противно на възраженията на жалбоподателя, липсва съмнение на кое МПС принадлежи засечената от техническото средство скорост.

Видно от приложения снимков материал, посочения в ЕФ автомобил е заснет от достатъчно разстояние и е в центъра на заснетото изображение.

Безспорно на снимката се вижда и част от друго МПС, но фокусът на снимката е изцяло на лекия автомобил с ясно видим рег. № *****.

Освен това, видно от изображението, другият частично заснет автомобил е с посока на движение „приближаващ“, а не „отдалечаващ“, каквато е била настроената посока за задействие на използваното АТСС.

Поради това не би могло да има никакво съмнение на кое МПС принадлежи измерената от процесното АТСС скорост на движение.

На следващо място, детайлната уредба на работата със система за автоматизиран технически контрол от месец май 2015г. се съдържа в Наредба 8121з-532 от 19.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с последно релевантно към датата на процесното нарушение изменение в сила от 16.01.2018г.

Съобразен е чл.8 ал.1 от Наредбата, където е предвидено, че мястото на разполагане на АТСС се определя така, че измерителят му да сработва след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта - т.е както е направено и в случая - след знак В 26 .

Видно от представения Протокол за използване на техническо средство или система е, че е било изпълнено изискването на чл.10 ал.1 от Наредбата и е попълнен Протокола по приложението по чл.10 ал.1.

Видно от представения протокол за използване на автоматизирано техническо средство е също, че е наличен знак за ограничение на скоростта В-26 от 50 км/ч. Изрично е описано, че пътният знак, ограничаващ скоростта на движение е разположен на 120 м. от заснемащото техническо средство, което е описано като стационарно, с посока за задействие на АТСС – отдалечаващи.

Съобразен е и чл.10 ал.3 от Наредбата, който предвижда, че при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда /такава приложена в адм.преписка/.

Протоколът по чл.10 ал.1 от Наредбата е по утвърдения образец, съдържащ се в Приложението към чл.10 ал.1.

В протокола по чл.10 ал.1 ясно е посочено мястото на извършване на измерването ПП-1-5 разклон за с.Крепост, обл.Хасково, км. 282+300, извън гр.Хасково, както и посоката на движение на контролираните МПС – от гр. Димитровград към град Хасково.

Посочено е и времето на работа на АТСС - от 11:10 часа - до 15:10 часа.

Нарушението е в 14:05 часа - вътре в интервала на работа на АТСС.

Така в крайна сметка е налице нарушение на задължението по чл.21 ал.2 от ЗДвП.

Правилно АНО е определил субекта на административно-наказателната отговорност.

За такива случаи актуалната редакция на чл.188 ал.1 от ЗДвП, (Изм. и доп. - ДВ, бр.

3

10 от 2011 г., изм., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) релеватна към датата на процесното нарушение, предвижда, че собственикът на пътното превозно средство, а когато в свидетелството му за регистрация е вписан ползвател – ползвателят, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът, съответно ползвателят, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не декларира на кого е предоставил превозното средство.

В случая са налице ясни и категорични доказателства /приложена справка за собственост/ относно собственика на моторното превозно средство, с което е извършено посоченото нарушение на правилата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, както и за вписан в свидетелството за регистрация на МПС ползвател, а именно – „ВМВ-444“ ЕООД, ****, България.

Ето защо, правилно и съобразено с актуалната редакция на разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП към отговорност е привлечен не собственикът, а вписаният ползвател на МПС.

На следващо място, вписаният ползвател на процесното МПС е ЮЛ.

Съгласно разпоредбата на ал.2 на чл.188 от ЗДвП, когато собственикът или ползвателят, вписан в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство, с което е извършено нарушението, е юридическо лице или едноличен търговец и неговият законен представител не декларира на кого е предоставил управлението на превозното средство, предвиденото по този закон наказание се налага на законния представител на собственика, съответно - на ползвателя.

Това изискване в разглеждания случай е изпълнено – фишът е издаден на лице, което е описано като законен представител на дружеството – ползвател, който е вписан и в публичния ТРРЮЛНЦ.

Той не е декларирал да е предоставил управлението на л.а. на друго лице, поради което предвиденото за процесното нарушение наказание правилно е наложено на законния представител на ЮЛ-ползвател, а именно – жалбоподателя.

Действително, налице е сочената от пълномощника му съдебна практика на касационната инстанция, но тя касае тълкуването и приложението на старата редакция на чл.

188 ал.1 ЗДвП, която не е относима към извършеното на 29.09.2025г. нарушение.

Правилно по основание, вид и размер е определено и наложеното на жалбоподателя административно наказание.

Разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП определя скоростите на движение на различните категории МПС в и извън населено място, както и по автомагистрала и скоростен път. Чл.21 ал.2 предвижда, че тези максимални скорости може да са различни, ако е въведено ограничение с пътен знак. Именно такъв е конкретния случай. Л.а. се е движел извън населено място, но максималната разрешена скорост не е била 90 км/ч, а 50 км/ч защото за този участък от пътя до разклона за населено място - с. Крепост, с пътен знак В 26 логично е било въведено ограничение от 50 км./ч.

Превишението на скоростта е с12 км/ч. За това нарушение нормата на чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП предвижда наказание“ глоба“ в размер на 50 лв.