Решение № 52 от 28.06.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Ямбол, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Д. Ив. Д. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222300600037 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда от 15.11.2021 г. по НОХД № 264/2019г. на РС-Ямбол въззивниците подсъдими Р. И. Б., Ж. Д. Д., Д. Й. М. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.2 и т.12 вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, а въззивникът подсъдим И. А. П. - в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, като на **.**.**** г., около 01:00 ч. в гр.*****, в ресторант "*****", находящ се в "********** ****", в съучастие като съизвършители, чрез нанасяне на удари с метални палки и юмруци в областта на тялото и ръцете на Н. Д. М. от гр. ***** са му причинили средна телесна повреда - многофрагментно счупване на втората фаланга на втори пръст на лявата ръка, с изразена дислокация на костните фрагменти, засягане на ставната повърхност и луксация /изкълчване/ на първа интерфалангеална става, довели до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за срок не по-малък от 2 месеца, като деянието е извършено по хулигански подбуди, а подсъдимите Ж.Д., Д.М. и Р.Б. са действали и в качеството им на длъжностни лица- охранители в "***** ****" ООД-Ямбол. При условията на чл.55, ал.1, т.1 НК първата инстанция е индивидуализирала наказателната санкция на подсъдимите лица - 10 месеца "лишаване от свобода" за всеки един от тях, изпълнението на които за всеки е отложено при условията на чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда РС-Ямбол е осъдил солидарно въззивниците подсъдими Ж.Д., Р.Б., Д.М. и И.П. да заплатят на гражданския ищец Н. Д. М. сума от 293, 45 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението и сума в размер на 20 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху сумите, считано от **.**.**** г. до окончателното им изплащане.

Над присъдения размер до пълния претендиран размер от 30 000 лв. исковата претенция за 1 неимуществени вреди е отхвърлена като неоснователна и недоказана.

С посочения съдебен акт първостепенният съд е осъдил солидарно въззивниците подсъдими да заплатят в полза на гражданския ищец Н.М. разноски за съдебното производство в размер на 1 400 лв.

В тежест на въззивниците подсъдими са възложени държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на по 202, 94 лв. за всеки, направените по делото разноски в размер на по 112, 39 лв. за всеки, вносими в полза на Републиканския бюджет по сметка на ОДМВР-Ямбол, сума в размер на по 25 лв. за всеки, вносими в полза на съдебната власт по сметка на РС-Ямбол.

В сезиращия настоящата инстанция документ, депозиран от защитника адв. В.В. С. от АК-***** на подсъдимите Ж.Д., Р.Б. и Д.М. се релевират искания за отмяна на атакуваната присъда в цялост и постановяване на нова, оправдателна присъда, със съпътстващата закономерна последица на така претендирания резултат- ревизия на присъдата в гражданско-осъдителната й част и отхвърляне на гражданските искове като неоснователни и недоказани.

По същество с бланкетно формулирани възражения се атакува суверенната оценка на контролираната инстанция по отношение на доказателствения материал, изтъкват се формално съображения за необоснованост на присъдата, пороци в решаващата дейност на ЯРС по приложимия материален закон и допуснати съществени процесуални нарушения.

Според прокламираната в жалбата обосновка на оплакванията от районния съд са били останали неотчетени недостатъци в обвинителния акт, които в съчетание със заявеното наличие на категорични опровергаващи обвинителната теза обстоятелства, са обусловили формирането на превратен и изолиран извод относно виновността на тримата подсъдими в авторството на инкриминираната престъпна деятелност. Критикува се като едностранчив подходът на РС-Ямбол, който не е отдал дължимата доказателствена и правна оценка относно характера на действията на подсъдимите -охранители, съставляващи намеса, целяща преустановяване на възникнал скандал между две компании, и субективно насочена към възстановяването на обществения ред и спокойствието в заведението, както и предотвратяване на по-големи имуществени вреди за дружеството. С оглед липсата на съответствие на фактическите изводи с информацията от събраните доказателствени източници се апелира за недоказаност на обвинението в съответствие с прогласения в чл.303 НПК стандарт. Оспорва се като недоказан правопораждащият фактически състав на иска по чл.45 ЗЗД, със съпътстващо искане за отмяна на присъдата в тази й част.

В срока по чл.319, ал. 1 НПК е постъпила жалба и от адв. Г.К., защитник на подсъдимия И.П., с формално поддържани съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт, без посочване на конкретни процедурни нарушения, и без позоваване на конкретни нарушения във вр. с приложението на материалния закон. По същество се иска въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови на нова, с която да бъде призната невиновността на подзащитния й И.П..

В срока по чл.320, ал.4 НПК е депозирана и допълнителна въззивна жалба от адв.В.С., от АК-***** ,в която се излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения,изразими в едностранчивост на доказателствения анализ, и игнориране на доказателствени средства в полза на защитата. Излага аргументи за превратност и неубедителност в подхода на мотивиране на отказа на първостепенния съд да кредитира показанията на незаинтересованите св.С.С., Н.П., И.М., М.М., А.К. поради определени зависимости от подсъдимите, като интерпретира фрагменти от информационносъдържателните страни на техните показания. Упреква се и необективното неглижиране на показанията на свидетелите от персонала на заведението. Представя качествено различна интерпретативна реконструкция на инкриминираното събитие от **.**.**** г., ползваща защитната перспектива на подсъдимите, според която в обстановката на масово сбиване между компанията на св. Н.М. и св.П. Д. и компания от съседна на тяхната маса, с правомерни действия и без употреба на механични предмети подсъдимите са се намесили за да преустановят физическия конфликт.Поддържа тезата за липса на несъмнена доказателствена установеност на констатираното от първоинстанционния съд неправомерно 2 нанасяне на удари от подсъдимите на частния обвинител.Отстоява позиция за неизясненост механизма на причиняване на инкриминираната телесна повреда, в контекста на което поведението на подсъдимите е охарактеризирано като"защитно" със съпътстваща претенция за приложение института на неизбежната отбрана по см.чл.12, ал.1 НК, евентуално законовата хипотеза на крайната необходимост по чл.13, ал.1 НК.В заключение формулира искане за постановяване на оправдатена присъда по реда на чл.304 НПК. Оспорва основателността и размера на гражданския иск със съждения за недоказаност на причинноследствената връзка като елемент на фактическия състав по чл.45 ЗЗД, и несъразмерност на присъдения размер на обезщетение за неимуществени вреди с легалния критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД.

По реда на чл.320, ал.4 НПК е постъпила допълнителна въззивна жалба от защитника на подс. И.П., адв. Г.К. от АК-******. В систематизиран вид, оплакванията в депозирания процесуален документ са относими към незаконосъобразната процесуална дейност на първоинстанционния състав, който в разрез с легалните критерии в чл.249, ал.4 НПК в рамките на разпоредителното заседание неправилно е формирал преценка за отсъствие на съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебна фаза, довели до ограничаване правата на подсъдимите, в частност подзащитния й И.П.. Настоява се за ревизия на този извод,за отмяна на присъдата и връщане на делото във фазата на разпоредителното заседание, поради несъответствие в съдържателните характеристики обвинителния акт с императивните изисквания на чл.246 НПК. В тази връзка очертава, че негодността на обвинителния акт е предпоставена от липсата на яснота относно механизма на извършване на престъплението и точния принос на всяко от подсъдимите лица, както и относно приетият от правна страна квалифициращ признак "по хулигански подбуди" . Така окачествените в допълнителната жалба противоречия и непълноти в обвинителния акт са съществени дефицити, които в развитие са засегнали същностно правото на подзащитния й да разбере естеството на обвинението чрез точното фактическо и правно съдържание на вмененото му престъпление и ефективно да се защити. Привежда аргумент, че умисълът за извършване на инкриминираната деятелност по хулигански мотиви по отношение на подс.

П. е изключен като логически и житейски необоснован, с оглед качеството му на собственик и управител. В сферата на съображенията по процесуалната изправност на атакуваната присъда се очертава нарушение на императивното изискване на чл.94, ал.1, т.5 НПК с оглед разнопосочната специфика на фактите относно конкретния принос на всеки от подсъдимите в причиняване на инкриминираното телесното увреждане, обуславяща противоречие между интересите им и недопустимост защитната функция да бъде осъществявана общо. Прави изключително пространно изложение на селектирани части от гласните доказателствени източници и кредитираната СМЕ със заключение за оформянето на "неизяснена, противоречива и хипотетична доказателствена съвкупност", която в качествена аспект е обусловила нестабилни доказателствени изводи, респ. неизясненост на механизма на конретните обективни действия на подзащитния й и тяхната причинна връзка с криминализирания общественоопасен резултат. Критикува липсата на фактологическа детайлизация чрез изчерпателно и прецизно мотивиране, разкриващо пътя на формиране на вътрешното убеждение на първата инстанция относно обстоятелствата, кой от подсъдимите е използвал палка, кой и кого е удрял с ръце и в коя част на тялото пострадалия, неотстраняване на противоречия в СМЕ и немотивирано и голословно изложение в частта по квалифициращия признак "хулигански подбуди."

В о.с.з. представителят на обвинителната власт изразява становище за основателност на част от оплакванията във въззивните жалби с мнение за допуснат от първостепенния съд дефицит на „задълбочена формулировка на някои от апсектите относно съставомерността на деянието“. Като примери в опорочената доказателствена и аналитична дейност изтъква наличието на „леко съмнение“ , което изниква с оглед заявеното от експертите в съдебно заседание и закрепеното в експертизата тяхно становище, както и предвид твърде бланкетния коментар на квалифициращите елементи по чл.131, ал.1, т.2 и т.12 НК, които налагат по-задълбочено съобразяване.

Повереникът на частното обвинение адв. А. формулира становище за правилност, законосъобразност на контролирания съдебен акт като постановен при стриктно спазване на процесуалните правила.Отчита процесуалните усилия на първата инстанция в събирането 3 на всички възможни, необходими и относими доказателства и доказателствени средства, както и подробната и изчерпателна съпоставка в обясненията на подсъдимите и съдържанието на гласните и писмени доказателствени средства. Излага съображения относно обективността на съдебния прочит на СМЕ.

Защитникът адв.Г.К. на подс.И.П. поддържа въззивната жалба и изготвеното допълнително мотивирано писмено изложение по пространните съображения, развити в него. Поддържа вижданията си за цялостна опороченост на първоинстанционната присъда, поради съществени процесуални нарушения, допуснати в стадия на разпоредителното заседание, поради недостатъци в доказателствената и аналитична дейност на предходната инстанция с идентични на изложените в жалбата съображения за несъставомерност и недоказаност на инкриминираното престъпление. В контекста на обективираната позиция отправя искане за постановяване на оправдателна присъда по реда на чл.304 НПК, а в евентуалност за отмяна на оспорваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на първостепенния съд.