Акт от 11.12.2012, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 208

Номер

208

Година

28.4.2015 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.12

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Станислав Стефански дело номер

20154100500032 по описа за

2015 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 514/20.11.2014год., постановено по гр. д. № 682/2014год. по описа на Горнооряховския районен съд е осъдено „П. 95” О., с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление – обл. В. Т., общ. Л., гр. Л. ..., ул. „М. Р.”, № 33, да заплати на Ц. А. Й. с ЕГН: *, с адрес – гр. В. Т., ул. „С.” № 10, А. 35, сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 200, ал.1, във вр. с ал.4 от КТ за неимуществени вреди, претърпени от същата в следствие смъртта на Т.Б.Б., настъпила на 02.12.2013год. в следствие на трудова злополука, претърпяна на същия ден, ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката – 02.12.2013год., до окончателното плащане на дължимите суми, като за разликата до пълния претендиран размер на обезщетението от 120 000,00 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Осъден е ответникът „П. 95” О. да заплати в полза на адв. Х.М.В.с личен номер от ЕРАРБ *, адвокат от АК гр. В. Т., сумата от 1 376 лв. адвокатско възнаграждение, присъдено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Осъден е ответникът „П. 95” О. да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Г. районен съд сумата от 1 600,00лв., представляваща държавна такса, определена върху размера на уважените искове.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата Ц. Й. чрез процесуалния й представител адв. Й. с оплакване за порочност на решението в частта, с която исковете са отхвърлени над уважения размер от 40 000,00 лв. до пълния предявен размер на претендираното обезщетение. Твърди се, че постановеното решение е неправилно в две съществени негови части, а именно: досежно размера на дължимото обезщетение, който не бил съобразен с критерия за справедливост, както и досежно редукцията на същото, поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице. Претендира се отмяна на обжалваното първоинстанционно съдебно решение в отхвърлителната част и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Алтернативно се отправя искане към въззивния съд, в случай че приеме за основателно и доказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат и приложи нормата на чл. 201, ал.2 от КТ, да намали размера на присъденото обезщетение с не повече от 10 процента. Претендират се също така деловодни разноски – определяне на адвокатско възнаграждение за процесуалния представител адв.Й. при условието на чл. 38, ал.2 от ЗА. Отправя се и претенция за коригиране размера на присъденото от пъ­воинстанционния съд, на същото основание, възнаграждение в полза на адв. Х. М. В.

По въззивната жалба на Ц. Й. не е депозиран отговор от ответника „П. 95” О..

Против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба и от ответника „П. 95” О., чрез процесуалния представител адв. Ц.С нея съдебния акт се обжалва в следните му части: в частта, с която ответникът е осъден да заплати на Ц.Й. сумата 40 000,00 лв. на основание чл. 200, ал.1, във вр. с ал.4 от КТ, представляващо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в следствие смъртта на Т.Б., настъпила на 02.12.2013год. в следствие на трудова злополука, реализирана в същия ден, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2013год. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1 376,00лв., а също така и в частта, с която ответникът е осъден да заплати държавна такса от 1 600,00лв. Претендира се отхвърляне на предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан. Твърди се необоснованост на съдебното решение и постановяване на същото при нарушения на съществени процесуални правила и противоречие на материалния закон.

Въззивникът „П. 95” О. аргументира възражение за непопадане на ищцата в кръга на лицата, които имат право да претендират обезщетение по чл.200 от КТ. Извлича правни доводи по аргумент от чл.200, ал.5 от КТ, като твърди, че тази правна разпоредба ограничава кръга на лицата, имащи право да получат обезщетението по чл.200 от КТ в случай на смърт само до наследниците на починалия при трудова злополука работник или служител. Извежда се възражение, че първоинстанционният съд е разширил кръга на лицата, които имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди при смърт при трудова злополука, като не е отчел разликата между непозволеното увреждане и безвиновната обективна отговорност на работодателя. Твърди се липса на категорични доказателства, които да установяват, че ищцата е живяла на съпружески начала с починалия към момента на смъртта му. Твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуални правила се свежда във въззивната жалба на „П. 95” О. до неправилен отказ на първоинстанционния съд да спре производството по делото до приключване на досъдебно производство № 701/2013год. на РУП Г.О. по прокурорска преписка № 2269/2013год. на ВТОП. Аргументира се процесуално нарушение, изразено в неправилно заличаване на доказателство по делото – прилагане на материалите по споменатото досъдебно производство. Не се оспорва, че това заличаване е станало след изричен отказ на представляващия „П. 95” О. от събирането на същото доказателство. Липсвали обосновани мотиви относно твърденията на ответника – въззивник, че злополуката, при която е пострадал Т.Б., не е трудова. В тази насока първоинстанционния съд се задоволил само с констатацията, че е налице акт за трудова золополука, представляващ официален удостоверителен документ, притежаващ обвързваща материална доказателствена сила. Във въззивната жалба на „П.95”О. се оспорва размера на определеното от първоинстанционния съд обезщетение и процентната му редукция поради съпричиняване. Провежда се фактически анализ на пътната обстановка, при която е реализиран инцидента, техническата на процесния автомобил и се твърди, че починалият Б. и допуснал особено грубо нарушение на ЗДвП. Претендира се отмяна на решението на първаинстанционния съд в обжалваните му части и отхвърляне изцяло на предявения иск. Алтернативно се иска значително намаляване на присъденото обезщетение, претендира се присъждане на разноските по делото.

Против въззивната жалба на „П. 95” О. е постъпил отговор от Ц. Й. чрез процесуалния й представител адв. Й.. Излагат се подробни фактически и правни аргументи за неоснователност на тази жалба.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед изискванията на чл. 269-272 ГПК и като съобрази доводите, наведени от страните, прие за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 200 от КТ с цена на иска 120 000,00 лв. В депозираната от ищцата Й. искова молба се твърди, че Т.Б.Б. е починал при ПТП, реализирано на 02.12.2013год. в района на пътеÝ участък гр. В.Т. – с. Ш., отивайки по обичайния си път на работа от мястото му на живеене в гр. В.Т.. Към датата на смъртта на Б. същият е бил в трудово правоотношение с ответното търговско дружество. Заемал е длъжността „заварчик”. С Разпореждане на 85/11.12.2013год. на длъжностното лице към РУ „СО” В.Т., декларираната от работодателя злополука, станала с Б., е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО. Ищцата ангажира твърдение, че живяла на съпружески начала с починалото лице от осем години, като излага факти, които бележат това съжителство. Твърди наличието на изключително хармонични отношения между нея и починалия Б., белязани от уважение, обич, взаимна подкрепа. Заявява взаимното им желание за зачеване на дете. Твърди, че след смъртта на Б. е изпаднала в състояние на стрес, изпитала е силна болка то тази загуба и е претърпяла неимуществени вреди, подробно описани в допълнително депозирана от нея молба, след указание за нередовност на исковата молба. Претендира обезщетение за твърдените неимуществени вреди в размер на 120 000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 02.12.2013год. – датата на увреждането, до окончателното изплащане на обезщетението.

След анализ на събраните писмени и гласни доказателства настоящият въззивен съдебен състав приема за установена следната фактическа обстановка: Не е налице спор между страните, че към момента на смъртта на Т. Б. същият е бил в трудовоправни отношения с ответника „П. 95” О.. По делото са събрани множество писмени доказателства, напълно достатъчни в своята съвкупност за установяване на обстоятелството, че смъртта на Б. може да бъде квалифицирана като такава, настъпила при трудова злополука. В тази насока са цитираните от първоинстанционния съд акт за смърт № 0889/03.12.2013год., трудов договор № 53/05.06.2012год., трудова книжка № 794152, молба с вх. № 720/06.02.2014 год. до ТП на НОИ/РУ „СО” гр.В.Т., писмо с изх. № 7457/20.02.2014 год. на ТП на НОИ гр. В. Т., разпореждане № 85/11.12.2013 год., приемащо злополуката, станала с Т. Б. за трудова. По изискуемия от закона несъмнен начин е установено, че Т. Б. е работел по трудово правоотношение с ответното дружество, както и че на 02.12.2013 год. е предприел пътуване от дома си в гр. В.Т. към работното си място. Пътувал е с лек автомобил, установен по делото, с рег. № ВТ ... ВА, по главен път С.-В., посока гр. В. При настъпилото около 7 часа и 40 минути на същия ден ПТП автомобилът на Б. се удря в насрещно движещ се лек автомобил с рег. № ВТ ... ВМ. В резултат на така реализираното ПТП на Б. е причинена закрита черепно-мозъчна травма, нанесла поражения, несъвместими с живота и явяваща се непосредствена причина за смъртта му. От извършен анализ от иззетата от починалото лице кръв не е установено наличие на алкохол. Така описания инцидент по декларация на работодателя – ответник по предявения от Й. иск, е разследван от РУ „СО” гр. В.Т. и е признат за трудова злополука.

По направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и в съответствие с доказателственото искане, съпровождащо същото, първоинстанционния съд е допуснал изготвянето на заключение по САТЕ. Вещото лице е изготвило заключението, след като са му били предоставени и се е запознало с всички материали, събрани по ДП № 701/2013 год. на РУП гр. Г.О., както и след посещение на района на произшествието, оглед и технически преглед на лекия автомобил, в който е пътувал Б.. В писменото си заключение, а и в устните разяснения, дадени пред първоинстанционния съд, се излага подробно и аргументирано заключение по всички въпроси от значение за изясняването на фактическата обстановка и даване на правилен отговор относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице. Правилно са установени пътната обстановка, метеорологичната обстановка, пътния участък, ограниченията на скоростта за движение по него. Дава се заключение, че процесния автомобил е в техническо състояние, което не може да бъде поставено в причинно-следствена връзка с произшествието. Установени са изправност на спирачната система и оборудване на автомобила, съответно на законовите изисквания. Като основна причина за възникване на ПТП от експлоатационна гледна точка се сочи движението на лекия автомобил, управляван от Б., с навлизане в насрещната за него пътна лента. Вещото лице е категорично, че от технико-експлоатационна гледна точка не може да се отговори на въпроса каква е причината този автомобил да напусне ¯тредената за неговото движение пътна лента и да се окаже в насрещната такава.

Пред първоинстанционния съд са ангажирани и събрани множество гласни доказателства, детайлно обсъдени от него. Водените от ищцата свидетели са единни и категорични в показанията си, че тя и Т.Б. са живели на семейни начала. Описват отношенията между двамата като такива, белязани с чувства на силна любов, обич и привързаност един към друг. Свидетелстват за видна за всички обгриженост от страна на Т. Б. спрямо ищцата Ц.Й.. Не е било тайна за свидетелите и се е знаело в приятелския кръг на двамата, че те са имали силно желание за създаване на семейство и деца. Положили се неимоверни усилия за зачеването на дете по естествен път и при установените затруднения за това са инициирали „ин витро” процедура. Двамата са живеели в семейно жилище в гр. В.Т., закупено с банков кредит, погасяван с общи парични средства. По делото е установено, че в деня на смъртта на Б., отново при ПТП, загива и бащата на ищцата Ц.Й.. Последната приела изключително трудно тези две събития, отказвала е храна и разговори с околните хора. Връщането й на работа станало възможно едва след съвети и терапия, проведени от психолог, но при съществено ограничаване на възможностите й за концентрация и пълноценно изпълнение на трудовите задължения. Всички свидетели са категорични, че между ищцата и починалото лице са били изградени отношения, идентични с тези между лица, сключили граждански брак и че смъртта на Б. безвъзвратно е променила ищцата личностно, тъй като същата трудно преживява загубата и се самоизолира.

Разпечатката съдържа 34 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20a91379-bacd-43d8-8a8e-02c7c821c532