Решение № 455 от 01.12.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Перник, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20231700500646 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 817 от 18.07.2023 г. по гр.д. № 1623/2023 г. Районен съд Перник е отхвърлил предявения от К. В. И. срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД иск по чл.

439 ГПК за признаване за установено, че е погасено по давност правото на принудително изпълнение по отношение на следните вземания, за които е издаден изпълнителен лист от *** г. по ч.гр.д. № 1810/2015 г. на РС Перник:

- сумата от 600,00 лв., представляваща главница по договор за потребителски заем № *** г.;

- сумата от 450,00 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 13.06.2014 г. до 02.01.2015 г.;

- сумата от 43,96 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 04.07.2014 г. до 11.03.2015 г.;

- сумата от 325,00 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят поддържа, че давността е изтекла, тъй като в хода на образуваното изпълнително производство ответникът като взискател е искал предприемането на изпълнителни действия под условие, което не е било изпълнено, а именно – откриването на имущество, върху което да се изпълнява. Предвид това моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск – 1 уважен. Претендира разноски.

Въззиваемата страна оспорва жалбата в срок. Иска решението да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като контролираният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението в обжалваната част:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В обхвата на посочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, че за процесните вземания в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и срещу К. В. И. е издаден изпълнителен лист от *** г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1810/2015 г. на Районен съд Перник. По молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ от 16.11.2015 г. за принудителното им събиране е образувано изпълнително дело № 1207/2015 г. по описа на ЧСИ А. В., рег. № *** при КЧСИ. С разпореждане от *** г. на ищеца като длъжник в това изпълнително производство е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от работодателя „С И Н КЛИМА – 2“. В хода на изпълнителното производство вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени с цесия на осн. чл. 99 ЗЗД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ (АСВ), което дружество е конституирано като взискател на осн. чл. 429 ГПК.

Спорът между страните в настоящото производство е концентриран върху въпроса дали погасителната давност за вземанията е била надлежно прекъсната от този нов взискател с молбите му от 01.02.2019 г., 01.04.2019 г., 16.10.2019 г. и 09.11.2021 г. за налагане на запор, под условие че е налице имущество, върху което да се изпълнява.

Съдържанието на тези молби се установява от представените пред първия съд заверени преписи от тях.

С молбата си от 01.02.2019 г. АСВ иска съдебният изпълнител да извърши справка за налични сметки на длъжника и при откриването на такива да наложи запор върху последно откритата.

С молбата си от 01.04.2019 г. АСВ иска съдебният изпълнител да извърши справка за наличие на трудови договори чрез НОИ и при откриването на такива да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

2

С молбата си от 16.10.2019 г. АСВ иска съдебният изпълнител да извърши справка от Пътна полиция за наличието на регистрирани на името на длъжника автомобили, както и да извърши справка за наличието на банкови сметки, и при наличието на такива да наложи запор.

С молбата от 09.11.2021 г. също се иска извършването на справка от БНБ и евентуално налагане на запор.

Поведението на взискателя, обективирано в съдържанието на обсъдените молби, се явява израз на добросъвестност с цел да не се ангажира съдебният изпълнител в изпращането на запорни съобщения, при условие че не се е намерило имущество, върху което да се изпълнява принудително вземането му. В същото време това поведение е необходимият израз на инициатива за събирането на вземането и има характер на действия, прекъсващи погасителната давност – искания за предприемането на принудително изпълнение. Не може да се очаква от взискателя да настоява за формалното извършване на лишени от практически смисъл изпълнителни действия с цел удовлетворяване на буквалното изискване на чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Също така, при липса на имущество, върху което да се изпълнява, неоправдано е с едно буквално тълкувание да се налага на взискателя да акумулира върху несъбраното си вземане финансови загуби за такси към съдебния изпълнител.

По тези съображения правилно първият съд е приел, че с обсъдените молби петгодишната давност за процесните съдебно признати вземания (чл. 117, ал. 2 ЗЗД) е била прекъсната четири пъти в периода от влизането в сила на заповедта за изпълнение и същата не е изтекла към датата на образуване на настоящото исково производство.

С оглед на изложеното, законосъобразен е изводът на районния съд за неоснователност на предявения иск и поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на въззивното производство, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемата страна се следват сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение с определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК размер от 100 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 817 от 18.07.2023 г., постановено по гр.д. № 1623/2023 г. на Районен съд Перник.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК К. В. И., ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940 , сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4