Определение № 2305 от 25.07.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2305 гр. София, 25.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина ГенчЕ. като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20238002100333 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3213 от 08.06.2022 г., подадена от Ю. П. Р.-Г. чрез адвокат Д. А., срещу решение № 107 от 29.04.2022 г. по в. гр. д. № 228/2021 г. на Добричкия окръжен съд в частите, с които е: 1. потвърдено решение № 1172 от 04.11.2009 г. по гр. д. № 3749/2015 г., поправено с решение № 345 от 13.04.2020 г. и решение № 260096 от 10.02.2021 г., в частта, с която е обявена за относително недействителна на основание чл. 76 ЗНсл спрямо К. Т. В., В. И. С., починала в хода на делото и заместена от О. К. С. и С. К. С., О. К.

С., С. К. С., Н. Р. З., Н. Р. С., А. А. К., Г. Н. Н., Й. Б. Н., А. Б. Н., Н. К. Д. и Е. К. У., починала в хода на делото и заместена от В. Г. Ш. и Ц. Г. Л., сделката, сключена с н. а. № 161 от 26.04.2001 г.; 2. отменено първоинстанционното решение в частта по допускането на делба и вместо това е допуснал делба на земеделска земя-нива, втора категория при неполивни условия, находяща се в местността „Караджелски път” в землището на [населено място], общ. Генерал Т., с площ от 250 048 кв. м., съставляваща поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта на селото, между съделители с квоти, както следва: Ю. П. Р.-Г. - 8 449/250 048 ид. ч.; К. Т. В. - 42 149/250 048 ид. ч.; О. К. С. - 13 813/250 048 ид. ч.; С. К. С. - 13 813/250 048 ид. ч.; Н. Р. З. - 13 813/250 048 ид. ч.; Н. Р. С. - 13 813/250 048 ид. ч.; А. А. К. - 27 625/250 048 ид. ч.; Г. Н. Н. - 9 208/250 048 ид. ч; Й. Б. Н. - 9 208/250 048 ид. ч; А. Б. Н. - 9 208/250 048 ид. ч.; Н. К. Д. - 27 625/250 048 ид. ч.; В. Г. Ш. - 13 812/250 048 ид. ч.; Ц. Г. Л. - 13 812/250 048 ид. ч., А. Р. Б. и М. Д. Б. - 33 700/250 048 ид. ч.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от надлежна страна, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

1

От ответниците по касация К. Т. В., О. К. С., С. К. С., Н. Р. З., Н. Р. С., А. А. К., Н. К. Д., В.

Г. Ш. и Ц. Г. Л. е получен писмен отговор със становище да не се допуска касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата; в писмен отговор, подаден от М. Д. Б., се застъпва становище за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество - за основателност на жалбата.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Допустим ли е иск за съдебна делба, ако ищците обосновават правото си на собственост с конститутивно решение, издадено след съдебно решение, но не са имали правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ;

2. При предявен иск за делба на недвижим имот и възникнал спор между съделителите за квотите им в съсобствеността, следва ли съдът да се съобрази с всички влезли в сила решения за установяване на правото на собственост върху делбения имот и при наличие на разнопосочни решения, установяващи правата на съделителите, допустимо ли е съдът, при определяне на квотите, сам да прецени на кое от влезлите в сила решения за установяване правото на собственост да се позове и кое да елиминира, без да зачете факта, че при предявен установителен иск за собственост страните са обикновени, а не необходими другари, и не е задължително решението, с което се установява правото на собственост, да е еднакво по отношение на всеки съсобственик-съделител.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: по първия въпрос - в противоречие с ТР № 1 от 07.10.1997 г. по гр. д. № 1/1997 г. на ОСГК, ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК, решение № 35 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 1052/2010 г. на ІІ-ро г. о., решение № 212 от 06.02.2017 г. по гр. д. № 1493/2016 г. на І-во г. о., решение № 203 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 1703/2016 г. на І-во г. о., решение № 62 от 06.07.2020 г. по гр. д. № 2517/2019 г. на І-во г. о.; по втория въпрос - в противоречие с решение № 221 от 05.06.2012 г. по гр. д. № 1190/2011 г. на І-во г. о.

В изложението се застъпва и становището, че в обжалваната част въззивното решение противоречи на ТР № 1/04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, според което мотивите към въззивното решение трябва да отразяват решаващата дейност на въззивната инстанция като втора инстанция по съществото на правния спор, без обаче да е формулиран конкретен правен въпрос.

В касационната жалба се поддържа оплакване за недопустимост на въззивното решение като постановено по недопустим, като преждевременно предявен, иск за делба на недвижим имот, възстановяването на собствеността върху който по реда на ЗСПЗЗ е приключило през 2012 г., а искът е предявен преди това - през 2011 г.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

Страните по делото /с изключение на А. Р. Б., М. Д. Б. и В. К. М./ са наследници по закон на починалата на 23.04.1957 г. Т. Р. Й., оставила след смъртта си за наследници по закон син П.

Р. Й. и три дъщери: Н., Й. и В.. П. Р. Й. е починал на 11.11.1968 г., като ответницата Ю. Г. е една от неговите наследници по закон - низходяща от първа степен /наред със съделителката 2

К. Т. В., която е дъщеря на починалия през 1990 г. Т. П. Р. - син на П. Р. Й./. Ю. Г. е единствен наследник по закон и на починалия на 27.04.2008 г. Д. С. С. - приобретател по една от разпоредителните сделки от 2001 г., с когото е сключила граждански брак на 13.09.2006 г.

С решение № 42/1 от 16.06.1994 г. на поземлената комисия, постановено по заявление на Ю.

П. Б. /Г./, на наследници на П. Р. Й., е възстановено правото на собственост върху нива от 250.003 дка в м.”Караджелски път” в землището на [населено място], съставляваща имот 021001.

С н. а. № 161, т. № VІІа/26.04.2001 г. Ю. Г. прехвърля на Д. С. С. 50 дка в ид. ч. от нивата от 250.003 дка срещу задължение за гледане и издръжка, а с н. а. № 160, т. VІІа/26.04.2001 г. прехвърля на А. Р. Б., по време на брака му с М. Д. Б., останалата част - 200.003 дка в ид. ч. от цялата нива. Двамата преобретатели са сключили договор за доброволна делба на 06.06.2002 г., вписан под № 270, т. ІІІ/06.06.2002г., като А. Б. е получил в дял нива от 200.003 дка, съставляваща нов имот 021020, а Д. С. - нива от 50 дка, съставляваща имот № 021021.

С решение № 261/2001 г. по гр. д. № 64/2000 г. на Районния съд -Генерал Т. по иск по чл.

14, ал. 4 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на Ю. П. Р.-Г., че възстановеният на наследници на П. Р. Й. имот № 21001 от 250.003 дка към момента на образуване на ТКЗС е принадлежал на общата наследодателка Т. Р. Й.. С решение № 479/28.12.2001 г. по в. гр. д.

№ 486/2001 г. Добричкият окръжен съд е потвърдил решението в частта, с която искът е уважен до размер на 221 дка, а за разликата над този размер до 250.003 дка искът е отхвърлен. Това решение е потвърдено с решение № 282/26.02.2003 г. по гр. д. № 971/2002 г. на ВКС, V-то г. о.

В изпълнение на влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ общинската служба по земеделие и гори е постановила решение № 42/3 от 20.09.2006 г. за възстановяване правото на собственост на наследници на Т. Р. Й. върху земеделски земи от 220.997 дка с план за земеразделяне.

С решение № 42/3 от 01.11.2010 г. на общинската служба по земеделие е предоставен на наследници на П. Р. Й. и Т. Р. Й. имот № 021026 от 250.004 дка, който е бил терен по чл. 19 ЗСПЗЗ. Жалбата на Ю. П. Р.-Г. против това решение е оставена без уважение с решение № 61 от 02.06.2011 г. по адм. д. № 233/2011 г. на Районния съд - Генерал Т., оставено в сила с окончателно решение № 1 от /13.02.2012 г. по к. адм. д. № 558/2011 г. на Добричкия административен съд. Съдът е приел, че решение № 42/3 от 01.11.2010 г. е валидно и е породило по силата на конститутивното си действие съсобственост върху процесната нива между наследници на П. Р. Й. и Т. Р. Й.. Правата в съсобствеността се определят от силата на пресъдено нещо на решението по спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като наследници на Т. Й. се легитимират по силата на реституцията и наследяването като собственици на 221 дка от процесната нива, а наследници на П. Й. - като собственици на 29.048 дка от нея /предвид настоящата площ на имота като ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта от 250.048 дка/.

По предявения иск за делба първоначално е постановено решение № 317 от 08.07.2013 г. по 3 гр. д. № 2/2013 г. на Добричкия окръжен съд, с което е:

- обезсилено решение № 103 от 01.11.2013 г. по гр. д. № 98/2011 г. на Районния съд Генерал Т. в частта, с която съдът се е произнесъл с диспозитив по възражение за придобвна давност,

- отменено е първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба между касаторите и ответницата Ю. П. Р.-Г., и вместо това искът за делба е отхвърлен, - потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен по отношение на А. Р. Б..

Това решение е отменено с решение № 131 от 11.06.2014 г. по гр. д. № 7755/2013 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В отменителното решение е посочено, че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено в нарушение на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ и на чл. 297 и 298, ал. 1 ГПК. За неоснователни са приети довода на ответницата по касация Ю. П. Р.-Г. за недопустимост на иска за делба, както и довода, че в настоящия случай приложение следва да намери чл. 17, ал. 2 ГПК. Връщането на въззивната инстанция е обосновано с липсата на произнасяне по квотите на страните.

При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел за неоснователен довода на съделителката Ю. Г., сега жалбоподателка, за недопустимост на иска за делба, обоснован с наличието на приключили други дела. Посочено е, че по нито един от тези спорове не е формирана сила на пресъдено нещо между страните по иска за делба, при позоваване на указанията, дадени в отменителното решение на касационната инстанция, което съдържа указание за допускане на делбата и определяне квотите на съделителите. За неприложима в случая въззивният съд е приел разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК, като е посочил, че съделителката Г. е била страна в административното производство по обжалването на решение № 42/3 от 01.11.2010 г. на общинската служба по земеделие, поради което доводите ѝ в делбеното производство срещу това решение не подлежат на разглеждане.

Във връзка с приложението на чл. 76 ЗНсл въззивният съд е посочил, че ищците са представили доказателства, че процесната нива не изчерпва наследството на двамата наследодатели Т. Й. и П. Й.. Така, с решение на поземлената комисия № 42/1 от 16.06.1994 г. е възстановено правото на собственост на наследници на Т. Й., в т. ч. и на наследниците на сина й П. Й., върху нива от 89.992 дка, съставляваща имот № 21005 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], което е достатъчно да се приеме, че с разпоредителните сделки от 2001 г. не е осъществена продажба на наследство. Сделките не съставляват и разпореждане между сънаследници, тъй като приобретателите по тях А. Б. и Д. С. са извън кръга на наследниците, нито разпорежданията са осъществени от всички сънаследници. Поради това е прието, че разпоредбата на чл. 76 ЗНсл е приложима в случая.

Двете сделки от 2001 г., извършени с идеални части от делбената нива от една от наследниците, представляват актове на разпореждане на сънаследник с общ наследствен имот, поради което са непротивопоставими на останалите наследници - ищците по делото, и са относително недействителни спрямо тях.

Възражението на ищците по делото по чл. 76 от ЗН за обявяване спрямо тях на 4 относителната недействителност на двете сделки на разпореждане от 2001 г., извършени от Ю. Г. в полза на третите на наследството лица А. Б. и Д. С., е принципно основателно.