Определение № 291 от 27.07.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 357/2023
- Вид
- Определение № 291
- Подписан
- 27.07.2023
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Надежда Лукова Махмудиева, Христо Василев Симитчиев
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 291 гр. Пловдив, 27.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Станислав П. Георгиев
Членове:
Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20235000500357 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 17642/01.06.2023 г. от М. С. М. ЕГН ********** против определение № 1229/22.05.2023 г., постановено по г. д. № 37/2023 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е върната искова молба с вх. № 343/05.01.2023 г. от М. С. М.
ЕГН ********** от гр. П., ул. П. № **, ет. * против „П. *****“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц. ш. № ***, с която са предявени установителни искове за недължимост на суми по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ********** г., както следва: 7 805.68 евро главница и 5 028.85 евро лихви за периода 08.02.2011 г. – 19.01.2013 г. и е прекратено производството по делото.
Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът счита, че частната жалба е неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
С определение № 1229/22.05.2023 г., постановено по г. д. № 37/2023г. по описа на ОС – Пловдив е върната искова молба с вх. № 343/05.01.2023 г. от М. С. М. ЕГН ********** от гр. П., ул. П. № **, ет. * против „П. *****“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц. ш. № ***, с която са предявени установителни искове за недължимост на суми по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ********** г., както следва:
7 805.68 евро главница и 5 028.85 евро лихви за периода 08.02.2011 г. – 19.01.2013 г. и е прекратено производството по делото.
1
За да постанови този съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че искът е недопустим.
Този извод е законосъобразен.
Пред ОС – Пловдив е депозирана искова молба с вх. № 343/05.01.2023 г. от М. С.
М. ЕГН ********** от гр. П., ул. П. № **, ет. * против „П. *****“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц. ш. № ***, с която са предявени установителни искове за недължимост на суми по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ********** г., както следва: 7 805.68 евро главница и 5 028.85 евро лихви за периода 08.02.2011 г. – 19.01.2013 г.
Ищецът твърди, че с ответника са подписали договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ********** г. Банката поела задължение да му предостави банков кредит овърдрафт в размер на 10 000.00 евро. На 11.07.2011 г. ищецът бил уведомен, че към 05.07.2011 г. по картовата му сметка дебитното салдо е в размер на 8 508.97 евро, а на 18.12.2012 г. получил уведомление, че поради неизпълнение на задълженията му по договора банковата карта ще бъде деактивирана и ще се пристъпи към събиране на вземанията по съдебен ред.
За отчетния период 20.12.2012 г. – 19.01.2013 г. в минал момент банката претендирала като дължими по договора 7 805.68 евро главница и 5 028.85 евро лихви. Като се позовава на изтекла в негова полза погасителна давност, ищецът сезира съда с искане да постанови решение, с което да приеме за установено, че той не дължи посочените суми. С уточняваща молба ищецът е посочил, че лихвите са начислени за периода 08.02.2011 г. – 19.01.2013 г.
От представените с отговора доказателства е видно, че по ч. г. д. № 845/2023 г. на РС - Пловдив, ответникът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против ищеца М. С. М. за следните суми, дължими по процесния договор от 26.11.2007 г.: 10 000.00 евро главница, 8 636.60 евро – договорна лихва за периода 19.01.2020 г. – 08.01.2023 г.; 34.89 евро – законна лихва за периода 09.01.2023 г. – 19.01.2023 г.; 12.27 евро – разноски за връчване на покана; законна лихва от 20.01.2023 г. до изплащане на вземането.
При направена служебно справка се установява, че по ч. г. д. № 845/2023 г. по описа на РС – Пловдив е постъпило възражение от длъжника М..
С оглед горното, настоящата инстанция намира, че така предявените искове за недопустими.
Ищецът няма правен интерес да установява в настоящото производство, че не дължи на ответника главницата в размер на 7 805.68 евро, поради погасяване по давност.
Този въпрос следва да бъде решен по реда на чл. 422 от ГПК, след като М. е направил възражение, че не дължи
Към настоящия момент ответникът няма претенции към ищеца за начислени 2 лихви за периода 08.02.2011 г. – 19.01.2013 г., поради което е недопустим е и иска за недължимост на лихви в размер на 5 028.85 евро. Самостоятелно основание за прекратяване на делото в частта за лихвите е и това, че въпреки дадената два пъти възможност на ищеца да уточни как е формирана сумата 5 028.85 евро, какви по вид лихви включва и за какъв период, този въпрос не е изяснен и до настоящия момент. В този смисъл са налице и основания за връщане на исковата молба в тази част на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Ето защо така подадената искова молба следва да бъде върната, а производството по делото следва да бъде прекратено.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1229/22.05.2023 г., постановено по г. д. № 37/2023 г. по описа на ОС – Пловдив.
Преписи от определението да бъдат връчени на страните.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3