Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 182 от 28.07.2020, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 1806/2019
Вид
Решение № 182
Подписан
28.07.2020
В сила
28.07.2020
Състав
ЕЛЕНА ИВАНОВА СТОИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

№ ………….. гр. Провадия, 28.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИ

РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова при секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1806 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 25, сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Ж.Е.Ж. с ЕГН **********, с адрес ***.

В исковата молба се излага, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която е връчена на длъжникът при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

Твърди се, че на 21.08.2017г. между

„Банка ДСК“ ЕАД и ответника е сключен Договор за стоков кредит с № 285975 съгласно, който кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на 880,51 лева за закупуване от Технополис България ЕАД на телевизор марка JVC 49VF52K за сумата от 799 лева и сключване на застраховка ‚Стандарт +“ с еднократна застрахователна премия в размер на 81,51 лева.

В т.3 от договора страните по него се уговорили сумата по кредита да бъде преведена директно на продавача, а сумата по кредита предоставена за финансиране на застраховката да се заплати по сметка на застрахователя еднократно.

Ответникът е декларирал в уведомително писмо изпратено от банката до търговеца, в което е посочено, че стоката ще бъде заплатена с процесния кредит, че е получил стоката. „Технополис България“ ЕАД е издал фактура от 21.08.2017г., в която е посочил, че стоката се заплаща с кредит от банка ДСК ЕАД. За сключването на застраховката застрахователя издал сертификат.

По процесния кредит кредитополучателя се задължава да изплаща главница ведно с годишен процент на разходите, фиксиран лихвен процент в размер на 37,65%, като лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно.

Общия размер на лихвата по договора е 285,29 лева.

Ответникът се е задължил да върне сумата на 18 месечни погасителни вноски в размер на 67,77 лева за 17 от тях и 18-тата в размер на 64,71 лева.

На основание раздел 6, т.12 от ОУ към договора на ответника е начислена лихва за забава в размер на 101.20 лева за периода 21.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в ПРС.

Падежът на последната погасителна вноска е 21.02.2019г. и договорът не е обявяван за предсрочно изискуем.

Длъжникът е изплатил по кредита 215,45 лева, с която са погасени както следва: договорна лихва: 100,69 лв. и главница: 114,76 лв..

На

11.07.2018г. е подписано допълнително споразумение за цедиране на вземане към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на банката, произтичащо от процесния договор, е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на кредитора. На длъжникът е изпратено уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от ищеца за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо, което е получено лично от ответника на 06.08.2018г..

Иска се да се признае за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумите описани в издадената заповед по чл.410 ГПК, както и осъждане на ответника да заплати на ищеца съдебно-деловодните разноски в заповедното производство и направените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор от ответника.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител не се явява в писмено становище поддържа иска и моли за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът не се явява и не се представлява.

Ответникът по иска, редовно уведомен за висящността на производството и насроченото по делото съдебно заседание /съобщението до ответника, с което му се дава право на отговор му е било връчено чрез баща му на 12.02.2020г., а за насроченото заседание чрез майка му на 08.06.2020г./, не е подал писмен отговор в предоставения му срок, не се явява и представлява в първото съдебно заседание, и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

Съдът, взема предвид, че с връченото на ответника съобщение на 12.02.2020г., ведно с препис от Определение № 114/03.02.2020г. и с връчване на призовка за насрочено открито съдебно заседание на 24.02.2020г. ведно с определение № 422/18.05.2020г., са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

Съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и приобщените доказателства - Договор за стоков кредит № 285975/21.08.2017 г.; Погасителен план и ГПР; Декларация от Ж.Е.Ж.; Искане за стоков кредит № 285975;

Уведомително писмо Приложение № 3; Съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка на кредитополучателите по стокови кредити; Сертификат на застраховано лице по групов застрахователен договор за застраховка на кредитополучатели по стокови кредити; Касов бон за сумата от 799 лева от 21.08.2017 г.; Общи условия за застраховане на кредитополучатели по стокови кредити; Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия);

Допълнително споразумение за цедиране на вземания към рамков договор за покупко-продажба на вземания(цесия) от 11.04.2018 г.; Писмо до „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за потвърждаване настъпилото прехвърляне на вземанията;

Приемно предавателен протокол; Пълномощно; Писмо до Ж.Е.Ж.; Известие за доставяне от 06.08.2018 г., както и ЧГД № 1128/2019 г. по описа на РС Провадия.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 във вр. с чл. 239 ГПК и следва да бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде уважен изцяло.

С оглед уважаване на предявените искове и направеното от ищеца искане следва да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Според доказателствата за сторените от ищеца разноски, те са следните: 25 лева – държавна такса по заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, 25 лева – държавна такса в исковото производство и юрисконсутско възнаграждение. Съдът на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правна помощ определя юрисконсулткото възнаграждение в размер на 100 лева, предвид протичане на делото в едно заседание, ниската правна и фактическа сложност на делото, неявяването на юрисконсулт в проведеното по делото открито съдебно заседание.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът Р Е

Ш И :

ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.

1 от ГПК във вр. чл. 415 ГПК съществуването на вземането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 25, сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, към Ж.Е.Ж. с

ЕГН **********, с адрес ***, за което е издадена Заповед № 745/01.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1128/2019г. за следните суми: в размер на 765.75 лв.

(седемстотин шестдесет и пет лева и 75 ст.) – задължение по Договор за стоков кредит № 285975 от 21.08.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Ж.Е.Ж., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Банка ДСК“ ЕАД в полза на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 11.04.2018 г. и Приложение № 1 от 11.07.2018 г.; в размер на 184.60 лв.

(сто осемдесет и четири лева и 60 ст.) представляваща договорна лихва за периода от 21.12.2017 г. до 21.02.2019 г.; в размер на 101.20 лв. (сто и един и 20 ст.) представляваща обезщетение за забава за периода от 21.12.2017 г. до 31.07.2019 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящото заявление в съда – 31.07.2019 г., до окончателното погасяване на дълга.

ОСЪЖДА Ж.Е.Ж. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 25, сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сума в размер на 75 лева представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.грд. 1128/2019г. на ПРС и в размер на 125 лева в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от постановеното решение да се връчи на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ………………