Решение № 287 от 17.12.2025, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Административно наказателно дело 1180/2025
- Вид
- Решение № 287
- Подписан
- 17.12.2025
- В сила
- 06.01.2026
- Състав
- ДАНЧО ЙОРДАНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 354а · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 86, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 308, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 375а, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 376, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към решение № 287 от 17.12.2025 г. по а.н.д. № 1180 по описа на Добричкия районен съд за 2025 г.
Съдебното производство е образувано по реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура Добрич постановление, с което се предлага обвиняемият Е. И. М., ЕГН **********, да бъде признат за виновен в извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК , като бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК.
Редовно призована за съдебно заседание, Районна прокуратура Добрич не се представлява.
В съдебно заседание обвиняемият Е. И. М. лично заявява, че се признава за виновен, като признава фактите и обстоятелствата, изложени в постановлението на Районна прокуратура Добрич.
По пренията обвиняемият М. заявява, че се признава за виновен, като моли да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в минимален размер.
На дадената му последна дума обвиняемият заявява, че съжалява.
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 20.01.2025 г., в гр. Добрич, свидетелите Й. С. К., Е. И. П. и Г. С. Г., и тримата полицейски служители в Първо РУ при ОДМВР - Добрич, в състав на автопартул, изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред на територията на град Добрич. Около 17:50 часа, извършвайки обход по бул. „Русия“, в близост до дом № 70, полицейските служители спрели за проверка обвиняемия Е. И. М.. При проверката обвиняемият М. признал пред полицейските служители, че държи наркотично вещество и извадил от десния джоб на панталона си полиетиленово пликче, съдържащо суха тревна маса. Обвиняемият М. бил отведен в сградата на Първо РУ при ОДМВР - Добрич, където с протокол за доброволно предаване от 20.01.2025 г. предал държаната от него суха тревна маса.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената физикохимична експертиза № 238 от 03.07.2025 г. на Научно-техническа лаборатория при ОДМВР - Шумен, сухата, зелено-кафява на цвят растителна маса, съдържаща се в прозрачно полиетиленово пликче с шлиц, представлява части от растението Херба Канабис Индика Сатива, известно като марихуана (индийски коноп, канабис), с нетно тегло 0,29 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 15,3 % тегл.
Стойността на наркотичното вещество е 5,80 лева (пет лева и осемдесет 1 стотинки), съгласно протокол за оценка на наркотични вещества.
Конопът (марихуаната) и тетрахидроканабинолът имат наркотично действие и са поставени под контрол в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства – самопризнанието на обвиняемия Е. И. М. под формата на признаване на фактическата обстановка, описана в постановлението на Районна прокуратура Добрич, гласните доказателства, обективирани посредством показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели, както и от останалите приложени по досъдебно производство № 62/2025 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР - Добрич писмени доказателства: протокол за разпит на обвиняемия Е. И. М. от 21.01.2025 г.; справка УИС – 2 броя; справка за съдимост на Е. И. М. от 22.01.2025 г.; характеристични данни за лицето Е. И. М. от 24.01.2025 г.; протокол за разпит на свидетеля Й. С. К. от 20.01.2025 г.; протокол за разпит на свидетеля Г. С. Г. от 20.01.2025 г.; протокол за разпит на свидетеля Е. И. П. от 20.01.2025 г.; физикохимична експертиза № 238 от 03.07.2025 г.; протокол за оценка на наркотични вещества от 22.08.2025 г.; протокол за доброволно предаване от 20.01.2025 г.; експертна справка № 22 от 20.01.2025 г.; протокол за разпит на обвиняемия Е. И. М. от 07.10.2025 г.; справка УИС; справка за съдимост на Е. И. М. от 07.11.2025 г.; приемателно-предавателен протокол № 114690/05.11.2025 г., приобщени по приключване на съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
Обвиняемият Е. И. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава, предвиден и наказуем по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, тъй като на 20 януари 2025 г., в град Добрич, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество –марихуана (индийски коноп, канабис) с нетно тегло 0,29 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 15,3 %, на стойност 5,80 лева (пет лева и осемдесет стотинки), като случаят е маловажен.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Обективираните в писмените и гласни доказателства по делото данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. Писмените и гласни доказателства са безпротиворечиви, че обвиняемият Е. И. М. е осъществил една от формите на изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно - държане, тъй като същият е установил фактическа власт върху предмета на престъплението посредством действие (съхранение в своя дреха), което обективира принадлежността на 2 наркотичното вещество.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената физикохимична експертиза № 238 от 03.07.2025 г. на Научно-техническа лаборатория при ОДМВР - Шумен, сухата, зелено-кафява на цвят растителна маса, съдържаща се в прозрачно полиетиленово пликче с шлиц, представлява части от растението Херба Канабис Индика Сатива, известно като марихуана (индийски коноп, канабис), с нетно тегло 0,29 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 15,3 % тегл.
Безспорно е и, че конопът (марихуаната) и тетрахидроканабинолът имат наркотично действие и са поставени под контрол в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Съдът намира, че деянието, извършено от обвиняемия Е. И. М. представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вземайки предвид, че марихуаната е едно от най-леките наркотични вещества в сравнение с кокаина и най-вече с хероина, нейната стойност и количество, както и с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, поради което представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.
Съдът намира, че в конкретния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на обвиняемия М., по следните съображения:
Ноторно известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при които извършеното, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е престъпно.
Основанието за това е, че деянието или въобще не е общественоопасно, поради своята малозначителност или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Вярно е, че се касае за деяние, свързано с държането на малко количество наркотично вещество – марихуана (индийски коноп, канабис) с нетно тегло 0,29 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 15,3 %, на стойност 5,80 лева (пет лева и осемдесет стотинки).
Наред с това, следва да се отбележи, че оценката на наркотичните вещества по реда на приложение № 2 към ПМС № 23/1998 г. отразява изцяло фиктивна цена, явяваща се пет пъти по-ниска от съществуващия нерегламентиран пазар, респективно от цената, заплатена от обвиняемия.
Количеството и стойността на наркотичното вещество обаче не са определящи, за да се прецени, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, а следва да се обсъди в случая сериозността на стореното, 3 обществените отношения и интереси, които засяга и въпросите, свързани с превенцията. Следва да се има предвид, че обект на престъпно посегателство са обществените отношения, свързани с опазването на здравето. Широкото разпространение на този вид престъпление в обществото ни и то най-вече в средите на учащите се и млади хора, както и пагубните последици за здравето им, прави този вид престъпление такова, с висока степен на обществена опасност. Безспорно е, че престъпленията с наркотични вещества (най-общо казано) са с висока степен на обществена опасност. Не може да се говори за малозначителност или за явна незначителност на обществената опасност на деянието, при условие че се касае за деяние по чл. 354а от НК. Последиците са тежки и дори обвиняемият е жертва на разпространителите на наркотични вещества.
В настоящия случай, независимо от незначителното количество и стойност на държаното от обвиняемия наркотично вещество, то степента на обществената опасност и морална укоримост на конкретното деяние, не е пониска от обикновените случаи.
Приемайки обществената опасност за функция на ценността на защитения обект – в случая живота и здравето на гражданите, респективно на степента, в която тези блага са поставени в опасност, поради изложените погоре обстоятелства и съображения, съдът намира, че процесната проява притежава достатъчен потенциал за оказване на негативно въздействие, дори само поради факта, че е могла да стане достояние на неопределен кръг лица, да възбуди нездрав интерес в околните или да създаде погрешни представи за естеството на приема на наркотични вещества. Именно поради това хипотезата по чл. 9, ал. 2 от НК е неприложима за конкретния казус.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът прецени факта, че е осъществено деяние, придобило изключително широко разпространение в обществото ни.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема фактите, касаещи личността на дееца – чисто съдебно минало (спрямо предходното му осъждане по н.о.х.д № 1173/2006 г. по описа на Районен съд Добрич е настъпила реабилитация по чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, която не е необходимо да се прогласява с изричен съдебен акт, тъй като тя настъпва по силата на закона), добри характеристични данни по местоживеене, липсата на образувани други наказателни производства, както и проявеното критично отношение към извършеното.
В санкцията на правната норма на чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание глоба до хиляда лева. Е. И. М. е с чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по 4 реда на Глава осма, Раздел ІV от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.
С оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл.
78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да освободи обвиняемия М. от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер, което би изпълнило целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, вземайки предвид факта, че обществената опасност на самия извършител е невисока. Тия обстоятелства мотивираха съда да приеме, че поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагането на административно наказание глоба в размер на 1000 лв. От друга страна този размер на наказанието е съобразен и с ограничаващата разпоредба на чл. 78а, ал. 5 от НК, съгласно която когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.
Разпечатката съдържа 31 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20a7b499-d62f-4039-8d33-90852b49456e