Решение № 3504 от 13.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3504 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Петя Попова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20231100501625 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 14749 от 17.12.2022 г., постановено по гр. д. № 20534/2022 г. по описа на СРС, ГО 74-ти състав, е отхвърлен предявения от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М.

Д. Х., иск с правно основание чл. 422 ТПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 3504,16 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, вх. ****, аб. № 229336, ведно със законната лихва от 17.09.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 54261/2021 г. по описа на СРС, 74 състав.

С Решението районният съд е разпределил отговорността за разноски.

Решението е постановено при участието на привлеченото в хода на първоинстанционното производство от ищеца трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД. Поддържа, че постановеното решение е неправилно и необосновано. Твърди се, че ответникът е собственик на процесния имот и като такъв се явява потребител на доставяната от дружеството топлинна енергия. Въззивникът се позовава на Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2008 г. и от 1

2014 г. във връзка с настъпване изискуемостта на вземането за топлинна енергия и изпадане в забава на ответника. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Х., депозирана чрез процесуален представител. Поддържа, че въззиваемият е признал задължението по основание и размер. По отношение момента на възникване на изискуемостта въззиваемият посочва, че страните са преуредили този въпрос със сключеното между тях споразумение от 16.11.2021 г. и цитираните разпоредби от Общите условия нямат отношение към настоящия спор. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

От въззиваемия е представена писмена защита, с която оспорва доводите във въззивната жалба. Намира последната за бланкетна, като моли за потвърждаване на решението.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решението е валидно.

По отношение допустимостта на решението в обжалваната част въззивният съд намира, че искът е бил предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Налице е правен интерес от завеждане на установителен иск предвид издадената заповед за изпълнение за претендираните в исковата молба суми, представляващи главница за незаплатена топлинна енергия, в развилото се заповедно производство. Не се констатираха процесуални пречки за разглеждане на иска, поради което въззивният съд намира, че решението е допустимо.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

С оглед правната квалификация на предявените искове чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на въззивника ищец е да докаже възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на 2 което е доставял топлинна енергия в твърдените количества и за конкретно посочения период, въз основа на което за ответника да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В процесния случай в хода на първоинстанционното производство ответникът и въззиваем пред настоящата инстанция с отговора на исковата молба и с изявленията в приетото по делото извънсъдебно споразумение, сключено между същите страни във връзка с издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 54261/2021 г. по описа на СРС, е обективирал волеизявление, с което признава, че за процесния период е бил ползвател на топлинна енергия, доставяна до имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, вх. ****, аб. № 229336 и за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.. Въз основа на това правилно районният съд е приел за доказано по делото наличието на облигационно отношение между страните. В тази връзка доводите във въззивната жалба за наличието на качеството „потребител на топлинна енергия“ са несъответни на изложените от районния съд мотиви. В решението си първата инстанция не е отрекла подобно качество на ответника.

В хода на първоинстанционното производство са представени платежни нареждания в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, с които е била превеждана сума в размер на 500,69 лева, месечно за периода 16.11.2021 г. (дата на сключване на извънсъдебно споразумение между страните) до 11.10.2022 г. (последната вноска), съгласно сключеното между страните споразумение, с които е била погасена сума в общ размер 6008,28 лева. Всяко платежно нареждане е с основание плащане по ч.гр.д. 20211110154261, по което е била издадена заповедта за изпълнение. С молба от 19.10.2022 г. въззивникът ищец е признал погасяване от страна на ответника на сумата в размер на 3504,16 лева. Законосъобразно районният съд на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК е взел предвид и фактите настъпили до приключване на производството пред него, а именно погасяване изцяло но задължението за главница за доставена топлинна енергия до процесния период в размер на 3504,16 лева, поради което правилно е отхвърлил иска.

Районният съд не е бил сезиран с искане за установяване по основание и размер на претенция за обезщетение за забава, поради което ирелевантни са доводите във въззивната жалба в тази насока. Отделно от това, въззивникът се позовава и на разпоредби от Общи условия, неприложими в процесния случай, доколкото за процесния период м.05.2018 г. до м.04.2020 г. приложима са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., а не предходните такива от 2008 г. или 2014 г..

Във въззивната жалба не са релевирани други доводи и възражения касателно правилността на решението и доколкото въззивният съд е ограничен в проверката си, то с оглед неоснователност на наведените такива, решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски във въззивното производство има въззиваемата страна. Същата претендира разноски в размер на 500 лева за заплатено 3 адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства за тяхното действително разходване – договор за правна защита и съдействие, имащ характер на разписка в частта, в която е обективирано, че договореното възнаграждение в размер на 500 лева е платено в брой. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК направените от въззиваемия разноски следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14749 от 17.12.2022 г., постановено по гр. д. № 20534/2022 г. по описа на СРС, ГО 74-ти състав.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на М. Д.

Х., ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. ****, вх. ****, сумата в размер на 500 лева, представляващи разноски пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД на страната на въззивника „Топлофикация София“ ЕАД.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4