Определение № 35 от 23.01.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35 гр. Перник, 23.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500735 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

С постановено по реда на чл. 238 от ГПК решение №44/18.10.2024 г. по гр. д. № 111/2024 г., РС-Трън е признал за установено на основание чл. 415 от ГПК по отношение на В. Т. М., ЕГН ********** с адрес: ***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.

„Средец“ №11 сумата от 1286,68 (хиляда двеста осемдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки) лева – главница за предоставяне на ВиК услуги за периода от 20.12.2019г. до 19.10.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -19.01.2024г. до окончателното изплащане и сумата от 167,71 (сто шестдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки) - лихва за периода от 05.03.2020г. до 28.11.2023г. Със същото решение на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК съдът е осъдил В. Т. М., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на Водоснабдяване и канализация ООД – гр. Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.

Средец №11 сумата от общо 1116.00 (хиляда сто и шестнадесет) лева, представляваща направените разноски в исковото и заповедното производства 101.47 лв. – държавна такса и 1014.53 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено, след като ответницата В. Т. М. не е подала отговор на исковата молба, в първото съдебно заседание на 27.09.2024 г. същата не се е явила и ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, което съдът приел за основателно като е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение. В съдебния акт съдът отново е посочил, че производството е по реда на чл. 238 от ГПК – 1 постановяване на неприсъствено решение, като се е позовал на наличието на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от В. Т. М., с която моли въззивния съд да го отмени и да отхвърли предявените искове. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел за установени по отношение на ответницата процесните вземания, като се навежда, че след смъртта на нейната майка С.П.М. ответницата не обитавала процесния недвижим имот- жилище, в същия живеели други хора, а ответницата нямала достъп до него. Допълнително се поддържа, че след постановяване на обжалваното съдебно решение депозирала отказ от наследството на своята майка С.П.М., вписан под №*** в особената книга при РСТрън. Моли обжалваното решение №44/18.10.2024 г. по гр. д. № 111/2024 г. по описа на РС-Трън да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго такова, с което предявените срещу въззивната жалбоподателка искове бъдат отхвърлени.

Въззивният съд, при така установеното, намира следното от правна страна:

Съгласно формираната практика на Върховния касационен съд /решение № 164 от 23.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 710/2012 г., I г. о., ГК/ разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК изрично предвижда, че неприсъствените решения не подлежат на обжалване.

Това означава, че те влизат в сила от датата на постановяването им. За защита срещу неправилните неприсъствени решения процесуалният закон е предвидил специален ред чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК или чрез иск по чл. 240, ал. 2 ГПК.

Независимо от това, че производството по отмяна на неприсъствено решение по чл.

240, ал. 1 ГПК се развива пред същия въззивен съд, пред който би подлежало на обжалване първоинстанционното решение, ако бе постановено по общия ред, характерът на дейността и правомощията на въззивния съд при отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК и при въззивно обжалване съществено се различават. Тази разлика произтича от обстоятелството, че в производството по отмяна въззивният съд осъществява контрол за законосъобразност на влязло в сила решение. По правило отмяната на влезли в сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично и изчерпателно посочени в процесуалния закон. Когато констатира, че тези основания са налице, въззивният съд отменя неприсъственото решение и връща делото за произнасяне на присъствено решение.

Ако едно решение е постановено като неприсъствено при липса на предвидените в закона предпоставки - чл. 238 и чл. 239 ГПК, то си остава неприсъствено /така решение № 164 от 23.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 710/2012 г., I г. о., ГК/. За характера на решението не може да се съди по това дали са били налице процесуалните предпоставки за постановяването му, а от неговото съдържание. Практиката на Върховният касационен съд приема, че след като в решението е посочено, че е 2 постановено при условията на чл. 238 и чл. 239 ГПК, въззивният съд е обвързан от тази негова характеристика. Порочно или не, това решение е влязло в сила от момента на постановяването му и настъпването на тази правна последица не зависи както от преценката на първоинстанционния съд за обжалваемост на решението, така и от преценката на въззивния съд. Поради това той не може да се произнесе по подадена срещу решението въззивна жалба, както и по съществото на спора като въззивна инстанция /така определение № 60404 от 19.11.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2335/2021 г., I т. о., ТК/.

Дори да се приеме, че качеството на решението като неприсъствено не произтича от номиналното му обозначаване като такова, а от наличието на предвидените в процесуалния закон особени предпоставки за неговото постановяване, в конкретния случай съдът намира, че същите са били налице.

Видно е от представеното гр. д. № 111/2024 г. по описа на РС-Трън, че ответницата не е представила в законоустановения срок отговор на исковата молба, връчена й редовно на установения по делото адрес, ведно с разпореждане по чл.131 ГПК на 31.05.2024 г. по реда на чл.44 ал.1 ГПК при отказ, удостоверен с подпис на връчителя, не се е явила в проведеното открито съдебно заседание на 27.09.2024 г., за което е била редовно призована при условията на чл.44 ал.1 ГПК отново при отказ за получаване на призовката, удостоверен с подпис на връчителя и не е направила искане за разглеждането на делото в нейно отсъствие, като са й били указани последиците от неспазване на срока за размяна на книжата и от неявяването й в съдебно заседание.

С изрична молба от 25.09.2024 г. на л.47-48 от първоинстанционното дело ищцовото дружество чрез процесуалния си представител адв. Н. от САК е направило искане за постановяване на неприсъствено решение по делото. Първоинстанционният съд е намерил, че са налице положителните предпоставки за постановяване на решение по този ред, а именно- ищецът е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение и искът е вероятно основателен, с оглед представените от него писмени доказателства. Като резултат от преценката на споменатите обстоятелства, съдът се е произнесъл с неприсъствено решение решение №44/18.10.2024 г. по гр. д. № 111/2024 г. по описа на РС-Трън. Същото притежава характеристиката на неприсъствено такова, в частност- неговата необжалваемост (чл.

239, ал. 4 от ГПК) и възможността за защита срещу него е единствено по специалния процесуален ред на чл. 240 ал.1 ГПК.

От друга страна, въззивният съд не може да разгледа подадената въззивна жалба като молба за отмяна, тъй като същата не представлява такава. С нея жалбоподателката не се позовава на нито едно от основанията, предвидени в чл. 240, ал. 1 ГПК и не прави съответно искане за отмяна, която възможност изрично й е била разяснена от първоинстанционния съд с обжалваното решение.

3

По изложените съображения подадената въззивна жалба е недопустима и не следва да бъде разглеждана от въззивния съд.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 1608/07.11.2024 г. на В. Т.

М. срещу решение №44/18.10.2024 г. по гр. д. № 111/2024 г., РС-Трън, постановено по реда на чл.238 от ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр. д. №735/2024 г. по описа на ОС -Перник.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в 1-седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4