Решение № 40 от 21.04.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Русе , 19.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Свилен Сирманов

П. Балков

Милена Пейчева при участието на секретаря Ева Димитрова в присъствието на прокурора Добромира Рачева Кожухарова (ОП-Русе) като разгледа докладваното от Свилен Сирманов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214500600143 по описа за 2021 година Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 26050 от 05.11.2020г., постановена по НОХД № 779/2019г., Районен съд - Русе, признал подсъдимия В. В. Д., род. на ***г. в гр.П., Област - Търговище, български гражданин, неженен, с основно образование, работи, осъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на 08.04.2018г. в гр.Ветово, Област - Русе, при условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - на обществено място, на ул.

„*** и № 3, викал, крещял, псувал и обиждал униформени полицейски служители - В. Р. Ц. - младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР - гр.Ветово при ОД на МВР - Русе и А. Н. Д. полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР - гр.Ветово при ОД на МВР - Русе, като им казал: „***, „вие не сте никакви полицаи“, заявил им, че нямали никакво право да идват в дома му и да го притесняват преди 23:00 часа, взел мобилния телефон от ръцете на полицая А. Н. Д., докато докладвал на Х.Й.К. - младши оперативен дежурен при РУ на МВР - гр.Ветово при ОД 1 на МВР - Русе, за създалата се обстановка, като по този начин попречил да изпълни служебните си задължения по уведомяване на оперативния дежурен, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради което и на основание чл.325 ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 и чл.54 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за две години.

Със същата присъда Районен съд - Русе признал подсъдимия В.Д. за виновен и в това, по същото време и място се заканил с убийство спрямо длъжностно лице - В. Р. Ц. - младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция" при РУ на МВР - гр.Ветово при ОД на МВР - Русе, при изпълнение на службата му, като му заявил: „Един от нас, днес ще умре“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за две години. По отношение изразите „Ще те убия“, „Ще ви убия аз, ще съжалявате“, съдът признал подсъдимия за невинен и го оправдал за обвинението по чл.144 ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК в тази му част.

С присъдата си, Русенският районен съд осъдил подсъдимия В.Д. да заплати на В. Р. Ц. сумата 1500 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.04.2018г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като отхвърлил иска в останалата част, до пълния предявен размер от 5000 лв., като неоснователен и недоказан.

С посочената присъда, Районен съд - Русе признал подсъдимия В.Д. за виновен и в това, че по същото време и място се заканил с престъпление против личността на длъжностно лице - А. Н. Д., полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР - гр.Ветово при ОД на МВР Русе, при изпълнение на службата му - такова по чл.131 ал.2 от НК и против личността на неговите ближни - семейството му - такова по чл.128, чл.129 и чл.130 от НК, като му заявил, че ако брат му влезе в затвора ще нарани него и семейството му и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за две години.

С посочената присъда Районният съд признал подсъдимия В.Д.

2 за невинен, че на 08.04.2018г. в гр. Ветово, се заканил с убийство спрямо длъжностно лице - А. Н. Д. - полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР - гр.Ветово при ОД на МВР - Русе, при изпълнение на службата му, като му заявил: „Ако брат ми, Т., влезе в затвора, ще съжаляваш, че си се родил“, „Ще нараня и семейството ти“, „ще ви убия аз“, „Ще съжалявате“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал за обвинението в престъпление по чл.144 ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК.

С тази присъда Районен съд - Русе осъдил подсъдимия В. Д. да заплати на А. Н. Д. сумата 1500 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.04.2018г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като от хвърлил иска до пълния предявен размер от 5000 лв.

На основание чл.23 ал.1 от НК, съдът групирал наказанията, като наложил най-тежкото, а именно две години лишаване от свобода, за изтърпяване на което определил първоначален строг режим.

Недоволен от присъдата останал адв.Д.С., от АК - Русе, упълномощен защитник на подсъдимия В.Д.. Подадената от него въззивна жалба съдържа неаргументирани оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Защитникът счита, че присъдата е неправилна и моли да бъде отменена, като подсъдимият бъде признат за невинен по всички обвинения, а гражданските искове отхвърлени като неоснователни. Подробни допълнителни съображения със същото искане са постъпили от адв.О.Б., упълномощен впоследствие защитник на подсъдимия.

В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимият В.Д. и неговият защитник, поддържат жалбата и допълнителните съображения, на съдържащите се в тях основания.

В последната си дума, подсъдимият В.Д. иска да бъде оправдан, като заявява, че не се чувства виновен.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита, че жалбата е частично основателна и предлага присъдата да се измени в частта относно правната квалификация на престъплението по чл.325 от НК. В 3 останалата част моли присъдата да се потвърди.

Съдът, след проверка на присъдата по основанията, по‐ сочени в жалбата и изцяло служебно на осно‐ ва ние чл.314 ал.1 от НПК, кон ста ти ра:

Жалбата е допустима, тъй като е изхожда от процесуално ле‐ гитимирано към момента на подаването лице, в срока по чл.319 ал.1 от

НПК. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени след ните фак тически положения:

Свид.В. Р. Ц. заемал длъжността „младши автоконтрольор I степен” в група „Охранителна полиция" при РУ на МВР - гр.Ветово. Свид.А.

Н. Д. бил полицай в същата група. На 08.04.2018г. двамата изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред на територията на Община - Ветово. В същото време дежурен по ОДЧ към РУ - Ветово бил свид.Х.К..

Докато извършвали обход в гр.Ветово, свидетелите устано‐ вили, че в двора на свид.П. Д., на ул.„***, свирел оркестър и имало много празнуващи хора. Тъй като било около 21:00 часа полицаите решили да издадат разпореждане на свид.П. Д., да спази установения ред за ненарушаване на нощната тишина след 23:00 часа. Спрели с полицейския автомобил пред дома му и го извикали. Изготвили и му връчили писмено разпореждане за спазване на обществения ред след този час. Полицейските служители били възприети от всички присъстващи, в това число подсъдимия, който бил брат на свид.П. Д. и баща им В.В.. Част от гостите, включително П. В. наобиколили полицаите. Последният им отправил обиди, закани за убийство и ударил с юмрук свид.В. Ц.. Подсъдимият също започнал да обижда както него, така и свид.А.Д.. Викал им „***, „вие не сте никакви полицаи“. Претендирал, че нямат право да идват в дома му и да го притесняват преди 23:00 часа. Подсъдимият се приближил до свид.В.Ц., блъснал го в гърдите и му казал „Един от нас, днес ще умре“, „Ще те убия“, 4

„Ще ви убия аз, ще съжалявате“. В това време свид.А.Д. се приближил, за да предпази колегата си и позвънил от мобилния си телефон на свид.Х.К..

Докладвал му за създалата се обстановка и поискал съдействие. Тогава подс.В. Д. издърпал телефона от ръцете му и връзката била прекъсната.

След това подсъдимият заявил на свид.А.Д., че ако брат му влезе в затвора ще нарани него и семейството му. Тогава се намесил свид.И.И., който бил един от празнуващите и с негова помощ обстановката се успокоила.

Като анализирал така установените фактически положения, първоинстанционният съд приел, че подсъдимият В.Д. е осъществил обективните признаци на следните престъпни състави:

1. по чл.325 ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 и чл.54 от НК, тъй като на 08.04.2018г. в гр.Ветово, Област - Русе, при условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно на обществено място, на ул.„***“ пред дом № 1 и № 3, викал, крещял, псувал и обиждал униформени полицейски служители - В. Р. Ц. - младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР - гр.Ветово при ОД на МВР - Русе и А. Н. Д. - полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР гр.Ветово при ОДМВР - Русе, като им казал: „***, „вие не сте никакви полицаи“, заявил им, че нямали никакво право да идват в дома му и да го притесняват преди 23:00 часа, взел мобилния телефон от ръцете на полицая А. Н. Д., докато докладвал на Х.Й.К. - младши оперативен дежурен при РУ на МВР - гр.Ветово при ОДМВР - Русе, за създалата се обстановка, като по този начин му попречил да изпълни служебните си задължения по уведомяване на оперативния дежурен, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост,

2. по чл.144, ал.З вр. с ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.54 от НК, за това, че по същото време и място се заканил с убийство спрямо длъжностно лице - В. Р.

Ц. - младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция" при РУ на МВР - гр.Ветово при ОД на МВР - Русе, при изпълнение на службата му, като му заявил: „Един от нас, днес ще умре“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и

5

3. по чл.144 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК, за това, че по същото време и място се заканил с престъпление против личността на длъжностно лице - А.

Н. Д., полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР - гр.Ветово при ОД на МВР - Русе, при изпълнение на службата му - такова по чл.131 ал.2 от НК и против личността на неговите ближни - семейството му - такова по чл.128, чл.129 и чл.130 от НК, като му заявил, че ако брат му влезе в затвора ще нарани него и семейството му и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

В съответствие с доказателствата по делото, съдът приел, че деянията са осъществени от подсъдимия при условията на пряк умисъл и отмерил следните наказания лишаване от свобода: две години, за престъплението по чл.325 ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, две години за престъплението по чл.144 ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, с пострадал свид.В.Ц. и две години за престъплението по чл.144 ал.2, вр. ал.1 от НК, с пострадал свид.А.Д..

С присъдата си Районният съд признал подсъдимия за невинен и го оправдал за част от изразите, включени в обвиненията по чл.144 ал.3, вр. ал.2 от НК.

На основание чл.23 ал.1 от НК, съдът групирал наказанията, като наложил най-тежкото - две години лишаване от свобода, за изтърпяване на което определил първоначален строг режим.

С присъдата си, първоинстанционният съд осъдил подсъдимия Валентин Д. да заплати на всеки от свидетелите В.Ц. и А.Д., в качеството им на граждански ищци, по 1500 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта, като отхвърлил исковете до пълния им предявен размер като неоснователни и недоказани.

Въззивната жалба е бланкетна, а конкретни оплаквания са аргументирани само в допълнителните съображения. На първо място защитникът възразява против приетата квалификация „при условията на опасен рецидив“, като посочва, че не са налице предпоставките по чл.29 ал.1 б.„б“, вр. чл.30 ал.1 от НК.

6

Изложените от жалбоподателя доводи, сочещи на незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, се споделят напълно от въззивния съд, каквото е становището и на представителя на Окръжна прокуратура - Русе. Подсъдимият е осъждан два пъти на лишаване от свобода и не е реабилитиран. Срокът по чл.30 ал.1 от НК е изтекъл на 11.09.2017г. за осъждането по ЧНД № 170/2007г. на Районен съд - Тутракан и изтича на 21.09.2019г. за осъждането по НОХД № 2639/013г. на Районен съд - Русе.