Решение № 14164 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14164 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20251110141195 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството е образувано по подадена искова молба от Т. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С, чрез адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч с №1900017355, служебен адрес: гр. Троян, ул. Захари Стоянов, ет. 4, офис №30, срещу: „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, с която са предявени искове за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 1157400 от 30.09.2024 г., сключен между ищеца и ответника.

Ищецът твърди, че на 30.09.2024 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит №1157400 при следните условия: 4,000.00 лева главница; 50% фиксиран лихвен процент; 63.34% годишен процент на разходите; 12 месечен срок за погасяване; 5,378.64 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя; Обезпечение поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 6. (1) от Договора за заем ищецът е следвало в срок от 2 дни от сключването на Договора за заем да предостави на Кредитора едно от следните обезпечения: - Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва; Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на определени условия. В чл. 18 (1) от Договора за заем било описано, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 4,993.36 лв. В процесния случай за ищеца било невъзможно да предостави обезпечение, което да отговаря на завишените изисквания, дадени от кредитора и въпросната неустойка била начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва 1 по заема. По този начин, в действителност общата сума, която ищецът следвало да върне за използвания финансов ресурс не била описаната в договора сума в размер на 5,378.64 лева, а значително по-голяма – 10,372.00 лв. Ищецът счита, че това е в действителност скрита лихва, която е следвало да бъде отразена в ГПР. Счита, че договорът е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР, а сумите, платени отвъд заетите, счита, че са платени при изначална липса на основание. Моли съда да признае за установено, че Договор за паричен заем №1157400 от 30.09.2024 г., сключен между Т. Б. Б., ЕГН ********** и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290 е недействителен на поради неточно посоченото в него ГПР. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като посочва, че договорът за кредит може да се прилага и без оспорената клауза за неустойка за непредоставяне на обезпечение, поради което евентуална недействителност на клаузата не влече след себе си недействителност на целия договор за кредит. Твърди, че уговорената неустойка не следва да бъде включвана при изчисляване на ГПР, защото се начислява след сключване на договора и при неизпълнение на допълнителни задължения на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение, а от друга страна размера на ГПР се определя при сключване на договора. Излага твърдения, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е действителна, като се позовава на правото на потребителя да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му, като при отказ потребителят е щял да се освободи и от задължението за заплащане на неустойката. Поддържа, че при преценка дали неустойката противоречи на добрите нрави следва да се вземе предвид, че размерът й е предварително определен и посочен в договора, посочени са видът неизпълнение и начален и краен момент на начисляване на неустойката.

Оспорва също така, че неустойката за непредоставяне на обезпечение е неравноправна клауза в потребителски договор. Посочва, че неустойката е индивидуално договорена клауза.

Признава, че при изчисляване на ГПР размерът на неустойката не е включен в ГПР, но също така поддържа, че не е имало и основание за включването му в ГПР. Въз основа на посоченото, моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния интерес и фактите, на които основава своите искания и възражения. В настоящото производство в тежест на ищеца при пълно и главно доказване по предявените установителни искове е да установи правния си интерес и факта, от който произтича вземането му и размера на претенциите, а именно обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание на договора и на оспорените клаузи, както и че договора/клаузите са сключени/уговорени при противоречие на императивни правни норми, при заобикаляне на закона или при противоречие с добрите нрави.

Не е спорно между страните и е отделено за безспорно по делото, че между ищеца и ответника е сключен договор за паричен заем № 1157400 от 30.09.2024 г. с посоченото в исковата молба съдържание.

Ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди, а ответникът небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП, което обосновава извод, че спорът е потребителски. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу 2 задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл.

143 – 147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. ЗПК е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г., относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение чл. 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. В чл. 10, б.

"ж" е посочено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.

В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР 63,34 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Tози размер обаче не отразява действителния процент на разходите в случая, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно - неустойката за непредоставяне на обезпечение по кредита, които също следва да се включат в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и 3 по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Настоящият състав приема за основателни доводите на ищеца относно това, че е нарушена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, в която насока съдът намира, че следва да бъде отчетено, че предоставената от ответника преддоговорна информация единствено сочи размер на годишния процент на разходите, който е посочен и в договора за заем, като от съдържанието на договора - чл.3,ал.3 от договора се установява,че при определяне годишния процент на разходите са отчетени общите разходи по кредита,а именно възнаградителната лихва. Същевременно обаче от преддоговорната информация и от договора за заем се установява, че е предвидена и неустойка за неизпълнение на задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение по кредита, която е в размер на 4,993.36 лв. и която не е отразена в общата сума, подлежаща на връщане по заема - аргумент в тази насока е отразеното в т.6 от преддоговорната информация и в чл.3, ал.2, т.10 от договора.