Определение № 28128 от 03.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28128 гр. София, 03.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНКА ГР. МИТЕВА като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело № 20261110111759 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 136055 от 29.04.2026 г., с която е предявен от «***» АД срещу Д. К. Г. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1 от ЗЗД за посочената в исковата молба парична сума, относно която по електронно частно гр. дело № 1650/2025 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, рег. № 1248/18.12.2025 г.

Съобразно приетото с т. 10.а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и не е обвързан от констатациите на съда в тази насока, направени в заповедното производство.

Настоящият съдебен състав на Софийски районен съд, при проверка на исковата молба, по реда на чл. 130 ГПК, намира същата за недопустима, като подадена без от заповедния съд да са давани указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото не са налице предпоставките за това.

Положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са:

1) наличие на издадена заповед за изпълнение;

1

2) връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и събрани категорични данни от връчителя, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, и удостоверяването им с посочване от връчителя на източника на тези данни в съобщението и 3) спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 4 ГПК.

При служебно извършената от съда по предявения установителен иск по чл. 422 ГПК проверка в електронната папка на електронно частно гр. дело № 1650/2025 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ се установи, че Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, рег. № 1248/18.12.2025 г. е връчена на длъжника на установения по делото постоянен и настоящ адрес в гр. София, ж. к. ***, ап. 14, при условията на фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК – на 23.03.2026 г. – с изтичането на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 ГПК за получаването й в канцеларията на Софийски районен съд, считано от датата на залепване – 07.03.2026 г.

Последното обстоятелство е констатирано и от заповедния съд, видно от разпореждане рег. № 1390/31.03.2026 г., с което последният е установил редовност на връчването на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, рег. № 1248/18.12.2025 г., на основание чл. 47, ал. 5 ГПК – на 23.03.2026 г. и е възприел коректно срок за възражение на длъжника, в съответствие с нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК – 23.04.2026 г., след изтичане на който и при липса на възражение от страна на длъжника, за когото призовкарят не е установил да не живее на адреса – а напротив – установил е, че живее на адреса, заповедта за изпълнение влиза в сила.

Липсват доказателства за подадено от длъжника по електронното заповедно дело възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК – до 23.04.2026 г., включително, поради което и съобразно чл. 416, ал. 1, изр. 1 ГПК издадената заповед за изпълнение е влязла в сила на 24.04.2026 г. и подлежи на изпълнение, на основание чл. 404, т. 1, предл. 4, вр. чл. 416, ал. 1 ГПК.

ЗАПОВЕДНИЯТ СЪД НЕ Е ДАВАЛ УКАЗАНИЯ на заявителя за предявяване на иск, доколкото и няма основание за подобни процесуални действия.

Предвид горното и при установената по надлежния ред от заповедния 2 съд липса понастоящем на адрес по месторабота на длъжника, заповедта за изпълнение се счита влязла в сила на 24.04.2026 г., на основание чл. 416, ал. 1, предл. 1 ГПК, доколкото в едномесечния срок от връчването при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК – до 23.04.2026 г., включително, по заповедното дело не се установява да е постъпило възражение от длъжника.

Предвид изложеното и липсата на правен интерес за ищеца да води установителен иск по чл. 422 ГПК срещу длъжника по електронно частно гр. дело № 1650/2025 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, III-ти състав, настоящият съдебен състав намира предявения иск за недопустим и като такъв подлежащ на връщане.

Предвид изложеното и на основание чл. 130 ГПК, вр. чл. 124 ГПК исковата молба следва да бъде върната, като недопустима, а производството по делото – прекратено.

В така разглеждания казус, няма основание за обезсилване на заповедта за изпълнение, а след влизане в сила на настоящия съдебен акт, препис от него следва да се изпрати на заповедния съд за преценка относно предприемане дължимите действия, респ. за произнасяне съобразно чл. 416, ал. 1, изречение 2 ГПК.

На основание горното, Софийският районен съд, 123 състав ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на «***» АД ИСКОВА МОЛБА с вх. № 136055 от 29.04.2026 г., въз основа на която е образувано гр. дело № 11759/2026 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 123 състав, като недопустима, на основание чл.

130 ГПК, вр. чл. 124 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 11759/2026 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 123 състав, като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, в едноседмичен срок от датата на връчването му до ищеца.

СЛЕД влизане в сила на настоящия съдебен акт, препис от него да се 3 изпрати на заповедния съд по електронното частно гр. дело № 1650/2025 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, III-ти състав, за преценка относно предприемане дължимите действия, респ. за произнасяне съобразно чл. 416, ал. 1, изречение 2 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4