Решение № 259 от 14.11.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Шумен, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20253600500440 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №93 от 21.05.2025г. по гр.д.№722/2024г., Районен съд - гр.Велики Преслав е осъдил С. О. Х. с ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, сумата от 1626.14 лв./хиляда шестстотин двадесет и шест лева и четиринадесет стотинки/, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета №2010013097/13.05.2020 г., изплатено от ищеца въз основа на сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" в размер на 1601.14 лв., ведно с ликвидационните разходи в размер на 25 лв., сторени за определянето му, за вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на ответника при предизвикване на ПТП на 12.05.2020 г., чиято гражданска отговорност била застрахована от ищеца и който като водач МПС, при управлението на МПС л.а.“Мерцедес Ц220ЦДИ“ с ДК№.... без съответното СУМПС, след като е предизвикал ПТП с което причинява на л.а.“Пежо 206“ с ДК№.... материални щети е напуснал мястото на настъпването на произшествието преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 18.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. На ищцовата страна са присъдени и деловодни разноски в размер на 1856,66 лева.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва решението на районния съд чрез назначения си особен представител, като посочва доводи за 1 неправилност, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.

Представя становище, в което излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Велики Преслав е бил сезиран с искова претенция по чл.500, ал.1, т.3 и ал.2 от КЗ от ЗД "БУЛ ИНС" АД срещу С. О. Х. от гр.. ..., обл..... Безспорно е установено по делото, видно от Протокол за ПТП № .... от 12.05.2020 г., съставен от С. Н.

[1]мл.автоконтрольор при РУ-В.Преслав ОД МВР-Шумен, че водачът на л.а.“Мерцедес Ц220ЦДИ“ с ДК№.... С. О. Х., не контролирал непрекъснато МПС-то което управлявал, поради което навлязъл в лентата за насрещна движение и блъснал паркирания л.а.“Пежо 206“ с ДК№..., собственост на Ю. И. Х.. В протокола е посочено, че автомобилът на виновния водач С. О. Х. е имал валидна застраховка "ГО" в "Бул Инс", по полица № BG/02/..

Вследствие ..на удара видимите щети на пострадалият автомобил били: деформиран преден капак, предна и задна броня, счупена предна маска и др. Отразено е, че след ПТП виновния водач е напуснал ПТП че на виновния водач е съставен АУАН № ..., за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и че същия е неправоспособен водач на МПС. Протоколът е подписан от съставителя и двамата участници в ПТП без забележки. Пострадалото лице отправило претенция към застрахователя, и в ищцовото дружеството била заведена щета, по която на водача на пострадалия л.а.“Пежо 206“ с ДК№......, ЗД "Бул Инс" АД било заплатено обезщетение в размер 1601,14 лв. От изготвената в първоинстанционното производство съдебно автотехническа експертиза се установява, че описаните от застрахователя щети се намират в причинна връзка с деянието и могат да бъдат получени при посочения механизъм на ПТП, а общият им размер възлизал на 1874,21 лева.

Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: По делото е безспорно установено наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника - делинквент, на основание чл. 500, ал.1, т.3 КЗ, съобразно която застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато е напуснало мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. Наред с това основание е налице и основанието по чл.500, ал.2 КЗ, което също е изтъкнато в исковата молба, съответно разгледано от първоинстанционния съд, 2 но непрецизно в диспозитива на решението е посочено цифровото изражение само на първото основание, доколкото и в мотивите и в диспозитива е разгледано, съответно възпроизведено управлението на МПС без свидетелство за управление /не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство /.

Горното няма отношение към валидността и правилността на атакувания съдебен акт, доколкото са разгледани и двете основания, които няма пречка да са налице едновременно, но и присъждането на сумата само на едно от заявените основания също не води до недопустимост на решението. Безспорно е установено, че ответникът е причинил виновно процесното ПТП и наличието на причинно следствена връзка между посочените вреди и поведението на ответника. Както бе отбелязано по - горе, в процесния Протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице, служител на ПУ Велики Преслав към ОДМВР Шумен, след посещение на мястото на ПТП, не непосредствено след ПТП, а 20 минути по - късно, на 12.05.2020 г. в 02:20 часа, лекият автомобил, управляван от ответника е навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал паркираното МПС на втория участник в ПТП. Съставеният протокол е подписан от ответника без възражения, т.е. същият се е съгласил с описания в него механизъм на ПТП. Този механизъм се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства, и същия сравнен с щетите в описа на ищеца и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че щетите по отношение на увредения автомобил и пътниците в него се намират в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. При посочения механизъм на ПТП изцяло виновен за настъпването на произшествието е ответникът, който е нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Вината на ответника е установена въз основа на целия събран по делото доказателствен материал, в това число и констатациите, направени от служителя на ПУ Велики Преслав в Протокол за ПТП. Въпреки, че съдът не е обвързан с посоченото в АУАН и наказателното постановление, дори последното да е влязло в законна сила, съдът може да бъде обвързан от констатациите на органите на МВР в констативния протокол.

Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като съС.ието на пътното платно, местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и пр. Ако те са неправилни, в тежест на страната е да оспори верността на документа, който удостоверява неизгодни за нея обстоятелства, както и да представи доказателства, които да го опровергават. В решение № 15 по т. дело № 1506/2013 г. на І т. о. на ВКС са разграничени хипотезите, при които органите за контрол по пътищата са възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка с него протокол; в този случай документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола, но и в този случай, доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие; дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му; при неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която 3 същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа. Във втората хипотеза, когато служителите на МВР не извършват посещение на мястото на произшествието, длъжностното лице удостоверява само факта на извършване на волеизявление от участника в ПТП и неговото съдържание, поради което доказателствената сила на документа не обхваща верността на отразеното изявление.

То се ползва с доказателствена сила само по отношение на съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на протокола, тъй като в този случай длъжностното лице удостоверява направено от лицето извънсъдебно признание.

Както беше посочено и по-горе от събраните по делото доказателства може да се изведе категоричен извод за виновността на ответника за настъпване на процесното ПТП, и за напускането на процесното ПТП преди пристигане на контролните органи. Посещение на мястото на ПТП от органи на МВР е било задължително в случая съобразно чл.125, т.5 ЗДвП, доколкото ответника не е бил правоспособен водач на МПС. Ответника е напуснал мястото на настъпване на ПТП, без да съобщи за него по надлежния ред, като по този начин е осуетил възможността да бъде подложен на проверка от органите на реда. Видно от протокола същият е издирен непосредствено след подаване на сигнала за ПТП и е присъствал при съставяне на протокола за ПТП. Безспорно е установено и, че ответника е управлявал моторното превозно средство без да е правоспособен водач в нарушение на чл.150 ЗДвП.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

На въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски за въззивното производство в размер на 900 лева.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №93 от 21.05.2025г. по гр.д.№722/2024г. по описа на Районен съд - гр.Велики Преслав.

ОСЪЖДА С. О. Х. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК 831830482 деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 900 лева.

На основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5