Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5149 от 22.11.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2332/2024
Вид
Определение № 5149
Подписан
22.11.2024
В сила
22.11.2024
Състав
Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова, Мая Недкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5149 гр. Варна, 22.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502332 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД ЕИК 207172780 със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Панайот Волов 29 ет.3, чрез пълномощник юрк Н. Т., срещу Определение № 11125 от 03.10.2024г., постановено по ч.гр.д. № 89 по описа за 2024г. на Районен съд Варна, с което е допълнено в частта относно разноските Определение № 8088 от 18.07.2024г., пост. по ч.гр.д. № 89/2024г., и „АКПЗ“ АД ЕИК 20717270 е осъдено да заплати на Р. Г. Н. с ЕГН ********** сумата от 200 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Настоява се, че определението е неправилно с молба за неговата отмяна, евентуално за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждание на 50 лева. Излага се, че заповедното производство е формално такова, лишено е от значителна правна и фактическа сложност и максимално опростено от подаване на заявлението до издаване на ЗИ и особено след това, относно възможността на длъжника да оспори вземането. Счита се, че длъжникът има право на разноски по реда на чл. 6, т.5 от НМРАВ, като разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от същата е неприложима спрямо защитата на длъжника. Позовава се на разрешението, дадено с Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договарят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди пазноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл.

101, пар.1 от ДФЕС. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална 1 правна уредба преследва, за да се наложи установената в чл. 101, пар. 1 от ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Ответникът по частната жалба Р. Г. Н., чрез пълномощник адв. П. Й. Н., представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли за отхвърляне на частната жалба.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В хода на образуваното ч.гр.д. № 89/2024г. въз основа на заявление „АКПЗ“ АД ЕИК 20717270 по чл. 410 от ГПК Районен съд град Варна е издал заповед за изпълнение на парично задължение, с която е осъдил Р. Г. Н. с ЕГН ********** да заплати на заявителя претендираните от него суми.

След двукратно уточняване от страна на длъжника е прието, че подаденото от него възражение е такова по чл. 414а от ГПК, доколкото същият е платил дължимите суми след образуване на заповедното производство.

С определение, постановено по делото, на осн.чл. 414, ал.5, изр. първо от ГПК, заповедта за изпълнение е обезсилена.

След искане по чл. 248 от ГПК съдът е допълнил определението с присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

По същество : От представените към възражението доказателства безспорно се установява, че длъжникът е сторил разноски във връзка с организиране на защитата си срещу издадената срещу него заповед за изпълнение, чрез подаване на възражение по чл. 414а от ГПК, след като е заплатил дължимото вземане изцяло след образуване на заповедното производство.

Действително възражението срещу заповедта за изпълнение се подава по утвърден от Министъра на правосъдието образец за това, но това не означава, че длъжникът не може да ангажира услугите на адвокат за оказване на правна помощ и съдействие.

Процесуалният закон не обвързва представляването на страната от адвокат с вида, характера или сложността на производството, в което същата участва. Присъждането на разноските е свързано със санкционирането на едната от страна за неправомерно въвличане на другата в съответното производство.

В настоящия случай длъжникът е платил след завеждане на производството, което сочи, че с неизпълнение на задължението си в срок е станал повод за завеждане на производството.

Длъжникът е взел участие в заповедното производство, като е ангажирал процесуален представител, който е депозирал възражение по чл. 414а от ГПК и е заявил претенция за присъждане на направените от него разноски още при подаване на възражението, като е представил и доказателства, че същите са платени.

Заповедното производство е подчинено на общо основание на правилата за разноски в гражданския процес, който чл. 78, ал. 4 от ГПК урежда, че ответникът има право на разноски при прекратяване на делото.

2

Установено е, че заповедта за изпълнение е обезсилена и производството по делото е прекратено по причина, която е свързана с процесуалното поведение на длъжника, доколкото същият е платил изцяло дълга, вкл. съдебните разноски, а не поведението на заявителя. Това сочи, че същият е изправна страна, която е не е довела с действията си до неоснователно въвличане на длъжника в заповедното производство. Дезинтересирането на заявителя след извършеното плащане в хода на воденото заповедно производство (поради извършеното погасяване чрез плащане на дълга от длъжника) и непредставянето в срока по чл. 414а, ал.4 от ГПК на становище, с оглед на което заповедта за изпълнение е обезсилена, не означава, че заявителят следва да понесе санкционните последици на разноските за подаване на възражението по чл. 414а от ГПК.

Независимо от този извод и доколкото липсва изрично искане от заявителя адекватно на процесуалното поведение на длъжника, то в полза на последния следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 50 лева.

С оглед на горните съображения частната жалба се явява основателна и адв. възнаграждение за подаване на възражение по чл.414а от ГПК следва да бъде намалено до размера от 50 лева. В рамките на частната жалба, с която е сезиран, съдът намира, че определението с правно основание чл.248 от ГПК от 03.10.2024г. за изменение на определение № 8088 от 18.07.2024г. по ч.гр.д. № 89/2024г. на РС Варна, следва да бъде отменено в частта за разликата над 50 лева до присъдените 200 лева.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение с правно основание чл.248 от ГПК № 11125/03.10.2024г. за изменение на Определение № 8088/18.07.2024г. по ч.гр.дело № 89/2024г. на РС Варна В ЧАСТТА за разноските за разликата над 50 лева до присъдените 200 лева, и ПОТВЪРЖДАВА в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО e окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3