Определение № 521 от 07.07.2025, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 521 гр. Силистра, 07.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно частно гражданско дело № 20253400500292 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Р. И. Ф.,и С. И. Ф., , против Разпореждане №1442/15.05.2025г., постановено по гр.д.№ 391/2022г. по описа на РССилистра, с което съдът е върнал въззивната жалба, подадена срещу Решение №140/05.03.2025г. постановено по гр.д.№ 391/22 г. по описа на съда.

Молят въззивната инстанция да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на първостепенния съд с указания за предприемане на нужните действия по придвижване на въззивната им жалба.

Считат, че разпореждането е неправилно, тъй като подходът за определяне на дължимата държавна такса при обжалване на съдебното решение не отговаря на правилото за поведение, установено в чл.18,ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Предвидената в чл.8 от Тарифата такса се събира след окончателното стабилизиране на решението по разпределянето на имотите, тъй като едва тогава е установена по безспорен начин стойността на дяловете на страните и едва тогава се достига до събиране последващо, а не на предварително на този фискален дълг. Ето защо, чл.18,ал.1 във връзка с чл.8 от Тарифата не следва да се прилага, а дължимата от тях такса в конкретния случай, следва да е 40 лева, каквато се дължи и при обжалване на съдебното решение по допускане на делбата.

ОТВЕТНИЦАТА по жалбата Д. И. Ф. е подала отговор, с който заявява, че не споделя доводите на жалбоподателките и моли жалбата им да бъде оставена без уважение тъй като е неоснователна и недоказана.

1

Счита, че районният съд правилно е определил дължимата такса за въззивно обжалване, съблюдавайки правилото на чл.18, т.1, във връзка с чл.8 от Тарифата.

Претендира разноските, направени в настоящото производство в размер на 1200 лева.

Съдът извърши проверка за редовността на жалбата и установи, че частната жалба подадена от Р. И. Ф., е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и отговоря на изискванията на ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Липсва правен интерес от обжалване на разпореждане №1442/15.05.2025г. постановено по гр.д.№ 391/22 г. по описа на РС-Силистра, от С. И.Ф., тъй като то не касае подадената нея въззивна жалба против решението.

Предвид на това, подадената от нея жалба е недопустима и производството по нея следва да се прекрати.

Като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Р. И.Ф. и С. И.Ф. са подали въззивна жалба против Решение № 140/05.03.2025г. постановено по гр.д.№ 391/2022г. по описа на РС-Силистра, което слага край на делбеното производство.

С Разпореждане № 1059/04.04.2025г. постановено по делото, съдът е оставил без движение жалбата на Р.Ф., тъй като не е внесена дължимата държавна такса, определена от съда на основание чл.18 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по ГПК, в размер на 7 167.16 лева.

В предоставения от съда срок /включително и след продължението му/, таксата не е внесена и съдът е постановил Разпореждане № 1442/15.05.2025г. с което е върнал на Р.

И.Фичиджиева въззивната жалба.

Това разпореждане е предмет на обжалване в настоящото производство.

В производствата по съдебна делба държавната такса се определя върху стойността на дела на всеки съделител, определена във фазата на извършване на съдебната делба, според квотата му в съсобствеността, определена в решението по допускане на делбата.

Таксата е в размер на 4 % от стойността на дяловете и се събира независимо от способа, по който делбата е извършена. При обжалване на съдебното решение по извършване на делбата, съделителят дължи държавна такса в размер на 2% от стойността на своя дял, съгласна чл.8 и чл.18 от Тарифата, тъй като това е стойността, която определя обжалваемия интерес.

Именно тези правила е приложил районният съд, определяйки дължимата от жалбоподателката ДТ. Не се спори, че същата не е изпълнила разпореждането, поради което правилно и законосъобразно въззивната й жалба е върната. /чл.262, ал.2 ,т.2 от ГПК/.

Предвид на това жалбата се явява неоснователна и обжалваното разпореждане следва 2 да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбоподателката дължи на ответницата сумата от 1200 лева – разноски по в.ч.гр.д.

№ 292/2025г. по описа на ОС-Силистра – заплатено възнаграждение за адвокат. /чл.78,ал.3 от ГПК/.

По тези съображения и на основание чл.278 от ГПК, Окръжен съд Силистра ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, предявена от Р. И. Ф., против Разпореждане №1442/15.05.2025г., постановено по гр.д.№ 391/2022г. по описа на РССилистра, с което съдът е върнал въззивната й жалба, подадена срещу Решение №140/05.03.2025г. постановено по гр.д.№ 391/22 г. по описа на съда.

ОСЪДЖА Р. И. Ф. и С. И. Ф. да заплатят на Д. И. Ф.сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева- разноски по в.ч. гр.д.№ 292/2025г. по описа на ОС-Силистра.

ПРЕКРАТЯВА КАТО НЕДОПУСТИМО, поради липсата на правен интерес, производството по частната жалба, предявена от С. И. Ф., против Разпореждане №1442/15.05.2025г., постановено по гр.д.№ 391/2022г. по описа на РС-Силистра, с което съдът е върнал въззивната жалба, подадена от Р. И.Ф. срещу Решение №140/05.03.2025г. постановено по гр.д.№ 391/22 г. по описа на съда.

Определението в тази му част подлежи на обжалване пред АС-Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3