Решение № 6066 от 08.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6066 гр. София, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110113647 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

08.06.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 13647/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от Н. Р. ИК. срещу „КСБ“ ЕООД, в която се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение по силата а Трудов договор № НРИ 20211/25.08.2021 г. за длъжността „Програмист софтуерни приложения“. Поддържа, че в трудовия договор бил уговорен 6-месечен срок за изпитване. Навежда доводи, че малко повече от месец след като започнал да изпълнява работата, бил уведомил работодателя, че не бил квалифициран да извършва същата, тъй като трябвало да премине обучение, поради което му било възложено да извършва друга работа, като сочи, че нито при сключване на трудовия договор, нито в последствие му е била връчена длъжностна характеристика.

Излага съображения, че на 29.11.2021 г., бил провел разговор с работодателя, като го уведомил, че има здравословни проблеми, като има нужда от лечение чрез психотерапевт, 1 във връзка с което бил отправил предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, което неоснователно не било прието от работодателя. Твърди, че с оглед състоянието му и предвид проведени множество разговори с работодателя на 05.01.2022 г. и през следващите дни не се бил явил на работа, като на 13.01.2022 г. му било поискано да даде обяснения, което отказал, тъй като работодателят бил наясно със състоянието му.

Поддържа, че със Заповед № 2201-002/13.01.2022 г. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от 17.01.2022 г. Навежда доводи, че наложеното дисциплинарно наказание не отговаряло на чл. 189 КТ, като изобщо не били взети предвид множеството молби на служителя до работодателя за прекратяване на трудовия договор.

Освен това през целият си трудов стаж нямал налагани дисциплинарни наказания, като в случая се касаело за еднократен случай. Развива съображения, че не може в случая да му се вмени, че е налице виновно поведение за извършването на дисциплинарното нарушение, предвид психическото му състояние. Аргументира, че не била спазена нормата на чл. 193 КТ, което обосновава. Сочи, че освен това в трудовият договор е бил уговорен срок за изпитване, от което работодателят е можел да се възползва, но целенасочено бил избрал да наложи дисциплинарно уволнение, тъй като имало обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ.

Обосновава, че работодателят бил злоупотребил с предоставените възможности в закона за прекратяване на трудовото правоотношение. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено въз основа на дисциплинарно уволнение, поради неявяване на работа на 05.01.2022 г. и 06.01.2022 г. Навежда доводи, че преди прекратяването на трудовото правоотношение е било поискано обяснение не ищеца, като същият е отказал да ги предостави. Излага съображения, че ищецът е можел едностранно да прекрати трудовото правоотношение, с оглед твърденията му, че многократно бил искал това от работодателя. Твърди, че доводите на ищеца за наличието на здравословни проблеми са необосновани и неподкрепени от никакви доказателства, като нямало обяснение как в кратък период след процесното уволнение същият е бил годен да извършва работата по други сключени трудови договори.

Поддържа, че са спазени разпоредбите на КТ във връзка с налагането на дисциплинарното наказание. Навежда доводи, че ищецът дължал обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ.

Тежестта на доказване, тоест задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело, който по силата на § 1, т. 1 КТ е работодател на ищец. А законността на дисциплинарното наказания „дисциплинарно уволнение“ се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени чл. 195 КТ, във вр. чл. 194, ал. 1 КТ, във вр. чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 192 КТ. След установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл.

195 КТ, във вр. чл. 186 и чл. 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето потестативно субективно право да наложи дисциплинарно наказание на виновния работник или служител.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е обявено за безаспорно с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че са се намирали в 2 трудово правоотношение по силата а Трудов договор № НРИ 2021-1/25.08.2021 г. за длъжността „Програмист софтуерни приложения“.

Представена е Заповед № 2201-002/13.01.2022 г., с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на Н. Р. ИК., като е посочено, че наказанието е наложено на основанеи чл. 188, т. 3 КТ, във вр. чл. 187, т. 1 КТ, във вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 330, ал.

2, т. 6 КТ за неявяване на работа на 05.01.2022 г. и 06.01.2022 г.

От представено искане за даване на писмени обяснения се установява, че работодателят е поискал от служителя (ищец) да представи писмени обяснения във връзка с неявяването си на работа на 05.01.2022 г. и 06.01.2022 г. Отбелязано е, че лицето е отказало да получи искането, което е удостоверено от ВА и КП.

С оглед твърденията в исковата молба, съдът намира, че ищецът е признал по смисъла на чл. 175 ГПК, че на 05.01.2022 г. и в следващите дни не се е явил на работа. В случая се касае за съдебно признание на факти, което е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.

Тежестта на доказване, тoест задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело – „КСБ“ ЕООД, който по силата на § 1, т.

1 КТ е работодател на ищеца. А законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл.

195 КТ, във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето потестативно субективно право да наложи дисциплинарно наказание на виновния работник.

При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението – арг. чл. 189, ал. 1 КТ. Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание – дисциплинарно уволнение, е предпоставена от спазването на определен ред, който да обезпечи и правото на защита на уволнения работник, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 193, ал. 1 КТ.

Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и правните основание за налагане на дисциплинарното наказание се осигурява защитата на работника или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на дисциплинарното наказание.

В случая, съдът намира, че е спазен процедурата за налагане на дисциплинарно уволнение, като ищецът е допуснал нарушения на трудовата дисциплина, които са тежки, поради неявяването си на работа без основателна причина на 05.01.2022 г. и 06.01.2022 г.

Първото действие след установяване на нарушителя и неговото нарушение, което работодателят е длъжен да извърши, представлява задължението му преди да наложи съответното дисциплинарно наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Чрез тази законоустановена процедура се дава възможност на субекта на дисциплинарна власт да прецени по-точно и отношението на служителя към нарушението, от една страна, както и обезпечава възможността на служителя да се защити в рамките на 3 тази опростена дисциплинарна процедура.

От представените по делото доказателства се установява, че за всички обективирани в заповедта за уволнение дисциплинарни деяния ищецът е поканен да даде обяснения, което се установява искане за даване на писмени обяснения.

Процесната заповед за уволнение е издадена и връчена в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ.

Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и правните основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказания се осигурява защитата на работника или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на уволнението. Следва да се отбележи, че изискванията на чл. 195 КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание са изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен – с оглед защитата на работника или служителя и за да бъде осъществен съдебния контрол за законност на наложеното наказание. Тези изисквания са налице когато – в искането за даване на обяснения и в заповедта за налагане на наказание – нарушението е посочено по разбираем за работника начин и когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво е наложено наказанието. Наличието на яснота се установява от поставените от работодателя въпроси по повод на дисциплинарното нарушение и дадените от работника или служителя отговори по чл. 193 КТ. Липсата на дадени писмени обяснения от страна на работника (по връченото му искане за даване на обяснения), когато в искането – нарушението на трудовата дисциплина е било посочено по разбираем за работника начин, са достатъчни да установят, че същият е бил наясно с причините за уволнението му. – така напр. Решение № 7 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д.

№ 1393/2017 г., III г. о., ГК; Решение № 66 от 25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3298/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 388 от 4.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 205/2012 г., IV г. о., ГК.

В случая процесната уволнителна заповед е издадена от субект, който може да ангажира дисциплинарната отговорност на ищеца, като същата е мотивирана в достатъчна степен по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ.

Работодателят е подвел извършените нарушения под правната норма на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, като е приел, че служителят е извършил тежко нарушения на трудовата дисциплина – така Решение № 34 от 24.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2962/2016 г., IV г. о., ГК . В тази насока следва да се отбележи, че за осъществяването на фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ е без значение дали последователните работни дни са и последователни календарни дни, или работните дни са разделени от почивни дни или официални празници. Съгласно чл. 190 КТ дисциплинарното наказание уволнение се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина, като в първите шест точки на ал. 1 са посочени нарушенията, които законодателят счита тежки. Това не изключва възможността други нарушения на трудовата дисциплина да бъдат квалифицирани като 4 тежки. Извършването на тежко нарушение на трудовата дисциплина обаче не означава, че без оглед на другите обстоятелства то трябва да бъде наказано с уволнение. Съгласно чл.

Разпечатката съдържа 41 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20a2730a-ede3-412c-8116-cf724a67143e