Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1 от 18.06.2021, Районен съд - Трън

Съд
Районен съд - Трън
Дело
Административно наказателно дело 33/2021
Вид
Решение № 1
Подписан
18.06.2021
В сила
21.10.2021
Състав
ПЕТЪР СИМЕОНОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 39, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 и ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№1 гр. гр. Трън , 18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ в публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ПЕТЪР С. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20211740200033 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на АЛ. М. АЛ., с ЕГН: **********, с адрес за призоваване:

************* против електронен фиш серия К № 4301336, издаден на 23.12.2020г. от ОДМВР –Перник, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.

3 ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

С жалбата се релевират твърдения, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на производствените правила и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че към обжалваният фиш не е приложено копие на снимката на автомобила, нито му е показан клип, а описанието на деянието в обстоятелствената му част не позволява правната квалификация по чл.21 ал.2 от ЗДвП. Навеждат се твърдения, че е възможно да е имало и други движещи се по това време МПС за които да се отнася измерената превишена скорост. Доколкото самото заснемане играе ролята на АУАН, а електронния фиш – НП, то само в случай на подписана декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП и се промени авторството на деянието, може да се приеме, че от получаване на декларацията е открит нарушителят и тече срока по чл.34 от ЗАНН за съставяне на фиш. Т.е електронния фиш е издаден в нарушение на чл.189 ал.4 от ЗДвП в противоречие за необходимото съдържание. Твърди се, че в цитирания електронен фиш са посочени, но не са представени доказателства, че към датата на осъществяване на административното нарушение 23.12.2020г. на посоченото място е имало поставен пътен знак „В-26“ въвеждащ посоченото нарушение. Камерата, с която е било заснето нарушението е от мобилен тип, а издаденият електронен фиш е незаконосъобразен, защото само със стационарно техническо средство обозначено по съответния ред може да се издава ЕФ- следвало е да бъде издаден АУАН по 1 общия ред, а не по този по чл.189 ал.4 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по депозираната жалба

Районна прокуратура - Перник, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл.

314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 23.12.2020г., в 16:10 часа, в с.Парамун, общ.Трън, на път II-63 пред дом №21, посока към гр.Трън, на GPS координати EL: 22.76860, NL: 42.79150, с автоматизирано техническо средство – TFR1 M 579, с фиксиращо устройство за скорост, дата и час е било заснето МПС – лек автомобил "МЕРЦЕДЕС Е 200", с рег. № РК 0272 ВТ, собственост на АЛ. М. АЛ., с ЕГН: **********, което моторно превозно средство при разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч, за движение в населено място е било установено да се движи със скорост от 77 км/ч, от която скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е прието, че посоченото моторно превозно средство се е движило с превишение от 42 км/ч.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена от събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а имено: Протокол за използване на автоматично техническо средство или система, справка относно МПС; Протокол от проверка на средство за измерване № 154 – ФХПД/21.05.2012г., протокол № 2-28-20г. за резултати от проверка на мобилна система за видеоконтрол и разпечатка от клип, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело.

2

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Според съдържанието на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 година по т. д. № 1/2013 година на ВАС-Общо събрание на колегиите съкратеното производство за административно наказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е изключение от общите правила по ЗАНН, при които началото на производството се поставя със съставянето на акт за установяване на административно нарушение и завършва с издаване на наказателно постановление.

Електронният фиш е издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Същият съдържа изискуемите, съгласно чл.

189, ал. 4 ЗДвП данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

В ЗДвП не е предвидено електронния фиш да има дата на издаване, посочване на физическо лице-издател и негов подпис. Той представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.

189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити.

По гореизложените мотиви съдът намира за неоснователни релевираните с жалбата доводи, че електронния фиш не отговаря на законовите изисквания и не съдържа всички задължителни реквизити. С оглед спецификата на електронните фишове, не могат механично да се приложат по аналогия разпоредбите предвидени в ЗАНН, за съставянето на АУАН и издаването на НП, в каквато насока са твърденията в жалбата.

Неоснователни са и доводите, за нарушение на чл. 39, ал. 4 ЗАНН, тъй като издаденият електронен фиш, както беше посочено е в съответствие с изискванията за форма и одобрен образец и отговоря на легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 1 ДР на ЗАНН, вр. чл. 39, ал. 4 ЗАНН. Чрез § 3 на ЗИЗДвП (Обн. ДВ бр. 54/2017 г., в сила от 08.07.2017 г.) са били внесени изменения в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Като съпостави действащата редакция на посочената норма след тези изменения заедно с легалното определение за 3

"автоматически средства и системи", дадено в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, съдът прие, че нарушението е установено по предвидения ред, противно на това, което се поддържа в подадената жалба. Присъствието или отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил, в който е било монтирано средството за измерване от мобилен тип, е било свързано само с действия по позициониране или придвижване на това МПС до определения участък от пътя, насочване на системата радар-камера към обектите или участъците на наблюдение, въвеждане на работните параметри и ограниченията на скоростта, както и стартирането на самата система. От този момент нататък нейната работа се подчинява на същите принципи, които са характеризирали и тази при стационарните радарни системи.

При двете измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се върши напълно автоматично от системата радар-камера-компютър, без да има възможност за влияние (било то умишлено, или по невнимание) върху процесите по измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с TFR1-М № 579. Предвид изложеното не може да се счита, че нарушението не е било установено в съответствие с предвидения от закона ред, както и че поради това издаденият във връзка със същото електронен фиш не е могъл да прояви присъщите на него установителни и санкционни функции, които произтичат от определението за такъв по § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Подобно обстоятелство би могло да бъде налице само ако конкретното превишение на измерената скорост би довело и до налагане на друго по вид наказание, свързано с лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки. Настоящия казус обаче не е такъв, поради което не може да се счита, че нарушението е следвало да бъде установено чрез съставен акт и санкционирано с издадено въз основа на него НП.

От приобщените по делото веществени доказателствени средства, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, а именно: снимка от клип от 23.12.2020г., 16:10:08 часа, безспорно се установява времето и точното място, на което било позиционирано средството за измерване и където е било установено нарушението, конкретното моторно превозно средство, измерената скорост на движение на същото и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на МПС. Видно от същите измерената скорост на движение е била 77 км/ч., от която е приспадната и максимално допустимата грешка от 3 % на средството за измерване и жалбоподателят е санкциониран, именно за превишение от 24 км/ч.

В материалите по административно наказателната преписка е приложен задължителния протокол за използване на автоматизирано средство или система с дата на използване 23.12.2020 година /задължително изискване на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година/. На тази дата е извършено и нарушението, за което жалбоподателя е санкциониран.

Видно от същия протокол, приложен на л.8 от административно наказателната преписка в него изрично е отбелязано, че се касае за ограничение на скоростта за населено място 50 км. в час за движение на моторни превозни средства, което е обозначено със знак В-26. При така попълнените данни в протокола по категоричен и безпротиворечив начин се потвърждава и посочената от органа правна квалификация на нарушението-такова по чл.21 ал.2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Автоматизираното техническо средство е приведено в работен режим на 4 твърдяното място и време, поради което и административно наказателната отговорност на въззивника е ангажирана по предвидения специален правов ред. Посоченото в електронния фиш място на нарушението, а именно: с.Парамун, общ.Трън, на път II-63 пред дом №21, посока към гр.Трън, е ясно и дава в достатъчна степен яснота за жалбоподателя за това къде точно е констатирано описаното в електронния фиш административно нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП. Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система отговаря на всички изисквания за своята форма и съдържание. Съдът намира, че конкретното нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е доказано по несъмнен, категоричен и безспорен начин от приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства и чрез приложения снимков материал от заснет клип от посоченото АТСС. Превишението на скоростта над общото ограничение от 50 км. в час, заснето с техническо средство се доказва от събрания доказателствен материал. Съгласно Протокол рег. № 1158р-1274/23.12.2020 г. за използване на процесното техническо средство (л. 8 от делото), на тази дата същото е работило от 14. 00 часа до 16: 30 часа, монтирано на служебен автомобил и са изготвени статични изображения/видеозаписи с начален № 14973 и краен № 14990. Приложената към преписката разпечатка е от видеоклип, изготвен на 2312.2020 г. в 16: 10 часа, следователно същият попада в изготвените от процесното техническо средство видеозаписи на 23.12.2020 г.