Решение № 2270 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2270 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110208615 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на Л. Л. Я., срещу Наказателно постановление № КПК-НП-72/19.05.2025г., издадено от Председателя на Комисия за противодействие на корупцията (КПК), с което на основание чл.

115, ал. 2 от ЗПК на Л. Л. Я. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева за административно нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК (отм.).

В жалбата се излагат твърдения, че жалбоподателят не е бил освободен от заеманата от него публична длъжност *** на ПП „*****“. Въпреки това подал финална декларация за имущество и интереси, тъй като свид. М. Н. главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ в КПК му се обадила по телефона и му казала, че е трябвало да подаде такава декларация и срокът е бил до 19.12.2024 г. Наред с това счита, че не е налице повторност, тъй като с предходното НП № КПК-НП-358/23.10.2024 г. жалбоподателят е бил наказан за неподаване на ежегодна декларация за имущество и интереси - нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Излагат се и съображения за наличието на предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Иска НП да бъде отменено и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от жалбоподателя, в което заявява, че поддържа жалбата и направеното с нея искане за отмяна на НП, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна се представлява от гл. юрк. В. Р., която изразява 1 становище за неоснователност на жалбата. Посочва се, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изтъква се, че в НП са взети предвид подадените от жалбоподателя писмени възражения срещу АУАН, както и че в постановлението е посочено, че ***ите на политическите партии са задължени лица единствено в случаите, в които партията, която представляват е получавала държавна субсидия. Посочва, че при прекратяване на получаването на държавна субсидия се счита, че лицето вече не е задължено по чл. 6, ал. 1, т. 41 от ЗПК. Посочва и че нарушението е извършено в условията на повторност и жалбоподателят е бил санкциониран с глоба в минимално предвидения размер. Моли НП да бъде потвърдено и претендира в полза на въззиваемата страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № ЛС-04-388/12.11.2024 г. министърът на правосъдието определил условията за получаване на държавна субсидия за периода от 27.10.2024 г. до 31.12.2024 г. за партиите, отговарящи на условията на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за политическите партии (ЗПП), и за коалициите отговарящи на условията на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗПП. В заповедта било посочено, че коалициите следва да предоставят актуално коалиционно споразумение за разпределение на държавната субсидия между партиите, включени в състава на коалицията.

На 19.11.2024 г. било сключено Коалиционно споразумение по чл. 25, ал.

2 от ЗПП между партиите, регистрирани и участвали в парламентарните избори, произведени на 27.10.2024 г. в състава на Коалиция „*****“, сред които и Политическа партия „*****, чиито *** бил жалбоподателят Л. Я..

Съгласно т. 3.11 от коалиционното споразумение държавната субсидия за периода от 27.10.2024 г. до 31.12.2024 г. в размер на 266 024 лв. се предоставя единствено на ПП „*****“, като част от състава на коалицията, а ПП „***** не получава част от субсидията.

На 21.02.2025 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПК била направена проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПК да подават декларации за имущество и интереси в едномесечен срок от освобождаването на публична длъжност.

Проверяващите приели, че политическите партии, включени в състава на коалиция „*****“, които не получават държавна субсидия по силата на сключеното на 19.11.2024 г. коалиционно споразумение, от същата дата председателите и ***ите, представляващи тези партии, не отговарят на условията по чл. 6, ал. 1, т. 41 от ЗПК, тъй като за тях са настъпили обстоятелства, които ги изключват от обхвата на ЗПК като задължени лица.

Било прието, че на основание чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК за жалбоподателя Л. Я., в качеството му на *** на Политическа партия „*****“, която не получава държавна субсидия считано от 19.11.2024 г., е възникнало задължение да декларира имуществото и интересите си в срок от 19.11.2024 г. до 19.12.2024 г. Било констатирано, че той не е сторил това в посочения срок.

На 12.03.2025 г. жалбоподателя Л. Я. бил уведомен по телефона от 2 свидетеля Н., че следва да се яви в сградата на КПК за съставяне и връчване на АУАН, като му било съобщено за възможността АУАН да бъде съставен в негово отсъствие. Я. заявил, че желае актът да бъде съставен без присъствието му. На следващия ден - 13.03.2025г. в КПК постъпила декларация за имущество и интереси при освобождаване от длъжност *** на ПП „*****, подадена от жалбоподателя Л. Я., независимо от това, че той не бил освободен от тази длъжност.

С оглед на посочените констатации на 18.03.2025 г. свидетеля М. М. Н., на длъжност главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на КПК, съставила срещу жалбоподателя Л. Я. Акт за установяване на административно нарушение № КПК-АУАН-ПР-100/18.03.2025г., като квалифицирала извършеното като нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал.

1, т. 2 от ЗПК (отм.). Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и в отсъствие на нарушителя на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след като Я. бил поканен да се яви за съставяне и връчване на АУАН, но не сторил това и изявил желание актът да бъде съставен в негово отсъствие. Актът бил предявен и връчен на жалбоподателя чрез общинската администрация на Община Несебър на 21.03.2025 г.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу АУАН.

На 19.05.2025г., въз основа на съставения АУАН председателят на КПК, издал обжалваното понастоящем НП № КПК-НП-72/19.05.2025г., с което на основание чл. 115, ал. 2 от ЗПК на Л. Л. Я. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева за административно нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК (отм.) в условията на повторност.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени по делото на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: Заповед № ЛС-04-388/12.11.2024 г. на министъра на правосъдието; Коалиционно споразумение от 19.11.2024г.; покана за съставяне на АУАН с известие за доставяне; Констативен протокол за уведомяване по телефона; писмена кореспонденция с Община Несебър относно връчване на АУАН; Наказателно постановление № КПК-НП-358 от 23.10.2024 г., с което за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК (отм.) на Я. била наложена „глоба“ в размер на 1000 лева, ведно с обратна разписка и извлечение от банкова сметка, от което е видно, че глобата е била заплатена от жалбоподателя на 05.11.2024г.; Заповед № РД-06-305/23.07.2024 г. на председателя на КПК за компетентност на актосъставителя; Писмо от Председателя на Народното събрание до КПК; Решение за предсрочно прекратяване на правоотношението на С. С. Ц. като председател на КПКОНПИ, считано от 01.03.2022 г.; Решение на Народното събрание за избиране на А. С. за *** на КПКОНПИ от 26.04.2018 г.; Декларация за имущество и интереси с вх. № Ф1774/13.03.2025г.; Уведомление от 17..06.2025 г. с което жалбоподателят заявил жеаланието си да бъде освободен от длъжността *** и член на ПП „*****“, както и гласните доказателствени средства: показанията на свид. М. М. Н..

От посочените писмени доказателства се установяват обстоятелствата, свързани с извършената проверка от контролните органи и направените при 3 тях констатации; компетентността на органите, издали АУАН и НП, съставянето на АУАН след покана до жалбоподателя; сключването на коалиционно споразумение и неговото съдържание. Съдът кредитира същите, доколкото намира, че са непротиворечиви, взаимодопълващи се, относими са към предмета на доказване и тъй като не са налице обстоятелства, които да навеждат съмнения относно тяхната достоверност. Съдът намира показанията на свид. Н. за достатъчно подробни и последователни. Изложеното от нея се подкрепя от писмените доказателства по делото, поради което съдът се доверява на показанията свид. Н. при формирането на изводите си от фактическа страна.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съдът намери, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗПК (отм.) – АУАН е съставен от определено от председателя на КПК длъжностно лице съгласно приложената Заповед № КПК-РД-06-305/23.07.2024 г., а наказателните постановления е издадено от изпълняващ функциите председател на Комисията. При издаването на АУАН и НП е спазен процесуалният ред за това и е налице редовна процедура по връчването им. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Независимо от това обаче съдът намери, че в хода на производството по издаване на процесното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи неговата отмяна.

Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК (отм.) лицата, заемащи публични длъжности, подават декларация за имущество и интереси в едномесечен срок от освобождаване от длъжност. Основен съставомерен елемент от обективната страна на състава на административното нарушение, изразяващо се в неподаване на т.нар. финална декларация, е освобождаването от съответната публична длъжност. Именно това обстоятелство се явява основание за възникване на задължението за подаване на декларация за имущество и интереси, а моментът на освобождаването от длъжност е определящ за срока, в който следва да се изпълни това задължение. В случая както в АУАН, така и в НП липсват каквито и да било твърдения, че жалбоподателят Л. Я. е бил освободен от длъжността, която е заемал - *** на Политическа партия „*****. Посочено е единствено, че съгласно сключеното на 19.11.2024 г. коалиционно споразумение посочената политическа партия не получава държавна субсидия, поради което жалбоподателят вече не отговарял на условията за задължено лице по чл. 6, ал. 1, т. 41 от ЗПК и на основание чл.

52, ал. 1, т. 3 от ЗПК за него било възникнало задължение да декларира имуществото и интересите си в срок от 19.11.2024 г. до 19.12.2024 г. От съдържанието на АУАН и на НП не става ясно дали актосъставителят и наказващият орган приравняват факта, че политическата партия, на която жалбоподателят е бил ***, не получава държавна субсидия с освобождаване от посочената длъжност по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК. Волята на актосъставителя и на наказващия орган следва да е ясно, недвусмислено и изрично изразена, а не да се налага нейното изясняване чрез тълкуването й 4 или чрез анализ на събраните по делото доказателства. За да са изпълнени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е необходимо АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, което да включва всички обективни признаци от състава на визираното административно нарушение. От изложеното следва, че при липса на твърдения за настъпил юридически факт, пораждащ задължението за подаване на финална декларация за имущество и интереси – освобождаване от длъжност, е налице непълнота в описанието на нарушението, поради което АУАН и НП не отговарят на посочените задължителни изисквания относно тяхното съдържание. Така констатираното процесуално нарушение е съществено по своята тежест, доколкото ограничава правото на нарушителя да разбере в какво точно се изразява вмененото му административно нарушение, което е от решаващо значение за възможността му да организира и упражни пълноценно правото си на защита, включително да депозира възражения и да представя доказателства в подкрепа на тезата си.

Разпечатката съдържа 35 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20a1bd88-ca11-4b8d-872e-4a2d44c47c5b