Решение № 1426 от 15.08.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2670/2023
- Вид
- Решение № 1426
- Подписан
- 15.08.2023
- В сила
- 14.12.2023
- Състав
- Боян Димитров Кюртов
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 1 · Закон за митниците
- чл. 238, ал. 1 · Закон за митниците
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1426 гр. Пловдив, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20235330202670 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № BG 2023/3000-26 от 11.04.2023 г. на Директора на Териториална дирекция „Митница Пловдив“, с което на ЕТ „Я.Н.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
****, с физическо лице - търговец Я.С.Н., на основание чл. 235, ал. 1 от Закон за митниците /ЗМ/ вр. чл. 238, ал. 1 от ЗМ е наложена "Имуществена санкция" в размер на 500 лева за административно нарушение по чл. 15, параграф 2, буква а) от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
По съображения изложени в жалба си ЕТ „Я.Н.“ атакува наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М., който поддържа жалбата и моли за присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна – Директор на Териториална дирекция „Митница Пловдив“ – редовно призована, се представлява от юрк. Б., която поддържа наказателното постановление и моли същото да бъде потвърдено. Прави възражение за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното такова по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
1
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 03.10.2022г. представители на ЕТ „Я.Н.“ занимаващо се с митническо представителство подали декларации за допускане на свободно обръщение и специален режим на стоки включващи различни видове перилни и почистващи материали с получател „КАРОЛИН М ЕООД“. Във връзка с тези декларации митнически служители, сред които и свидетелят М. А. Д. – *** в ТД на Агенция Митница-Пловдив извършили проверка на стоката. В хода на последната на 03.10.2022г. те установили, че ЕТ „Я.Н.“, с подадената Декларация № 22BG003009182883R9/03.10.2022г. не е попълнило точно и коректно бройките на стока № 2/2 в Е.Д. “6/8 като е декларирал 124 кашона омекотител с по 12 броя омекотители в кашон, а било установено, че омекотителите били по 9 в кашон. Така проверяващите счели, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 15, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 г., относно създаване на митнически кодекс на Съюза, тъй като не е описало коректно горепосочените стоки и така е осъществило състава на чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците.
За тези констатации бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № BG31102022/3000/M-528 от 31.10.2022г., който бил подписан без възражения от управителя на дружеството, като такива били подадени в срока по чл.44 от ЗАНН, но били приети за неоснователни от административнонаказващия орган /АНО/, който въз основа на така съставения акт издал обжалваното НП.
Актосъставителят М. А. Д., в качеството си на свидетел потвърждава, че тя е съставила процесния АУАН, който поддържа изцяло, като описва фактическата обстановка по констатиране на нарушението, която хармонира със събраните по делото доказателства. В показанията си св. Д. сочи, че всъщност е била допусната техчническа грешка в Декларация № 22BG003009182883R9/03.10.2022г. от служител на ЕТ „Я.Н.“, която вместо 9 омекотителя в кашон е вписала, че те са по 12 в кашон, като сочи, че освен въпросното никакви други нарушения не са били открити в хода на цялата проверка.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни, непредубедени и съответстващи на писмените доказателства по делото.
Съгласно чл. 15, параграф 2, буква а) от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и Съвета лице, което подава пред митническите органи митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт или подава заявление за разрешение или за друго решение, е отговорно за всяко едно от следните: а) точността и пълнотата на информацията, предоставена в декларацията, уведомлението или заявлението;
Съдът е на становище, че осъщественото от ЕТ „Я.Н.“ нарушение е 2 доказано по безспорен и категоричен начин, още повече, че от негова страна не се оспорва фактическата обстановка по констатирането му, като последната се доказва и от Декларация № 22BG003009182883R9/03.10.2022г. в чиято позиция 6/8 „описание на стоките“ са декларирани 124 кашона омекотител с по 12 броя омекотители в кашон, които всъщност са по 9 в кашон съгласно представената фактура № ТН22-108/27.09.2022г.
От страна на наказващия орган при издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон.
Въпреки горното обаче Съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение е следвало да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед липсата или незначителните вредни последици или с оглед на други обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на административни нарушения от съответния вид.
Поначало, след като по законодателен път е установен запрет за осъществяване на определен вид деяние, то същото по дефиниция се явява обществено опасно, но следва да се отбележи, че се има предвид типичната за деяние от определен вид обществена опасност от гледна точка на нейния характер. Същата обуславя отрицателното въздействие на деянието върху нормалното развитие на обществените отношения. Има, обаче, случаи, при които поради маловажността на конкретно извършеното деяние или поради явната незначителност на обществената му опасност, това отрицателно въздействие не е в обичайната степен за деяния от подобен род или дори липсва. Именно заради това и за да се избегне неоправдано използване на наказателна, респ. административнонаказателна репресия, в разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от НК, респ. чл. 28 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност при формално осъществяване на признаците на състава на нарушението /в случая/, поради малозначителността на деянието, обуславяща липса на обществена опасност или наличие на незначителна такава, деянието да не се наказва. Разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от НК и чл. 28 от ЗАНН не съдържат ограничения, касаещи приложението им по отношение на определен вид престъпление, респ. административно нарушение.
Следователно посочените по-горе норми са принципно приложими по отношение на всички състави на нарушения по ЗМ. Следва да се отбележи, че държавната репресия е оправдана само тогава, когато тя представлява реакция срещу засягането на обществени интереси така, че именно от гледна точка на последните да е нужно нейното използване. В противен случай, когато отрицателното въздействие на дадена проява върху действителността е незначително, използването на репресия на свой ред се явява обществено неоправдано. В настоящия случай е безспорно наличието на административно нарушение, същото е извършено формално, но следва да се има предвид, че в преписката няма данни за наличие на повторност при извършване на нарушението, или данни за наличие на други извършени административни 3 нарушения, за които лицето е наказано с влезли в сила НП. От събраните по делото доказателства се доказа, че неточното посочване на бройките от процесната стока се дължи на допусната грешка при попълване на Декларация № 22BG003009182883R9/03.10.2022г., но в търговската фактура и опаковачния лист към стоката последната е била посочена коректно. Също така се установява, че извършената проверка не е установила каквито и да били други нарушения. Не на последно място е безспорно, че за фиска не са настъпили вредни последици, дори е било декларирано повече от реалното количество, а самото нарушение е било отстранено веднага след като е било открито и още преди декларацията да е била подадена до електронната среда в МИСВ тя е била коригирана. Изложените обстоятелства мотивират Съда да приеме, че е налице маловажен случай, тъй като наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, а последното се явява с оглед липсата на вредни последици с по-ниска обществена опасност в сравнение с другите случаи на нарушение от този вид. При така установените обстоятелства, неприлагането на чл. 28 ЗАНН представлява нарушение на материалния закон и по своето естество е основание за отмяна на наказателното постановление.
Поради това и за съда остава възможността да отмени атакуваното наказателно постановление, като на осн. чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
По делото са налице доказателства за направени разноски от жалбоподателя в размер на 400 лв., които са изплатени по банков път, като е приложен договор за правна защита и съдействие. Ето защо и на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, а съответно те са в тежест на Агенция "Митници". Претендираното възнаграждение е в минимален размер, поради което възражението за прекомерност на въззиваемата страна е неосноватално.
Предвид горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.
РЕШИ:
О Т М Е Н Я Наказателно постановление № BG 2023/3000-26 от 11.04.2023 г. на Директора на Териториална дирекция „Митница Пловдив“, с което на ЕТ „Я.Н.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
****, с физическо лице - търговец Я.С.Н., на основание чл. 235, ал. 1 от Закон за митниците /ЗМ/ вр. чл. 238, ал. 1 от ЗМ е наложена "Имуществена санкция" в размер на 500 лева за административно нарушение по чл. 15, параграф 2, буква а) от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
4
КАТО ПРЕДУПРЕЖДАВА ЕТ „Я.Н.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ****, с физическо лице - търговец Я.С.Н., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на ЕТ „Я.Н.“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ****, с физическо лице търговец Я.С.Н., сумата в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5