Решение № 49 от 30.06.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Дулово, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20223410200197 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Н. Р. Б., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № **** г., издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. Силистра, с което на жалбоподателя, на основание чл. 79, ал. 4 КТ и чл. 75а, ал. 5, вр. чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 4 000,00 лв.

/четири хиляди лева/, за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, обн. ДВ, бр. 33 от 26 април 2016 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 41 от 3 юни 2022 г.

Наказателното постановление е връчено на **** г., а жалбата е депозирана на ****г. (л.9) - в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, следователно е допустима.

Според НП № ***** г., нарушението е констатирано, след извършена на **** г. проверка по документи, във връзка със спазване на трудовото законодателство, като обект на проверката е „****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – *****, следователно компетентен да разгледа жалбата е Районен съд - гр. Дулово.

С Наказателното постановление (НП) № **** г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ на жалбоподателя „****“ ЕООД е наложена 1 имуществена санкция в размер на 4000 лв. на основание чл.79, ал.4 от Кодекса на труда (КТ) и чл.75а, ал.5 във връзка с ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). Санкцията е за нарушение на чл.8, ал.1, т.2 ЗТМТМ, изразяващо се в това, че дружеството – в качеството му на местен работодател – е приело на работа гражданин на трета държава със статут на продължително пребИ.ване, без той да има право на достъп до българския пазар на труда (т. е. без надлежно разрешение за работа). Съгласно чл.8, ал.1, т.2 ЗТМТМ право на достъп до пазара на труда нямат работниците – граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително пребИ.ване в Република България. В случая е установено, че дружеството жалбоподател е сключило трудов договор №*** г. с лице – гражданин на Република Турция (Ф. С., с ЛНЧ ****), притежаващо разрешение за продължително пребИ.ване на основание чл.24, ал.1, т.10 от Закона за чужденците в РБ (получено право на пенсия и достатъчни средства за издръжка). На *** г. това лице е започнало изпълнение на работата като “шофьор товарен автомобил – международни превози” в транспортното предприятие на жалбоподателя, без да е поискано или издадено предварително разрешение за достъп до пазара на труда от компетентния орган (Агенцията по заетостта). При проверка от дирекция “Инспекция по труда” – Силистра, извършена на **** г. по сигнал от НАП, е констатирано горното обстоятелство. Въз основа на това на ****г. срещу дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №***** от главен инспектор Р. П. при ДИТ – Силистра. В акта нарушението е квалифицирано като нарушение на чл.8, ал.1, т.2 ЗТМТМ. Не са направени възражения при връчване на АУАН. В законоустановения срок Административнонаказващият орган (АНО) е издал обжалваното НП, с което е възпроизвел описаната фактическа обстановка и е наложил санкция на основание специалните разпоредби на ЗТМТМ, цитирани по-горе.

В жалбата си “****” ЕООД оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. На първо място се изтъква, че нарушението не е било точно и пълно описано както в АУАН, така и в НП, с което е нарушен чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН – липсва ясно формулиране на деянието и на законовите разпоредби, които са виновно нарушени. Твърди се, че АУАН е съставен от некомпетентно длъжностно лице, без представени доказателства за неговата компетентност, което също представлява съществено процесуално нарушение. Навежда се и довод за неспазване на срока по чл.34, ал.1 ЗАНН – по-конкретно, че актът е съставен след изтичане на предвидения срок (втората хипотеза на чл.34, ал.1). На следващо място, жалбоподателят сочи, че в наказателното постановление не са посочени надлежно доказателствата, които потвърждават нарушението – вписани били единствено протоколи от проверката, изготвени от самия административнонаказващ орган, но не и обективни доказателства за нарушение (напр. документални). Счита се, че във въпросните протоколи няма установени конкретни нарушения на материалния закон, а само изводи на контролния орган – като дори се споменава факт, че трудовият договор на чужденеца е бил надлежно приет от НОИ и НАП, без възражения от тези институции (т. е. бил е регламентирано регистриран). Жалбоподателят отбелязва, че договорът с работника е прекратен на **** г. (на осн. чл.325, т.1 КТ – по взаимно съгласие), след краткотрайно изпълнение, и че Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” (бившето ДАИ) също е приела представените документи относно командировката без възражения. Поради това се счита, че 2 не е изяснена фактическата обстановка, въз основа на която Административнонаказващият орган е приел, че е налице нарушение.

В допълнение, жалбоподателят изтъква, че за да е налице административно нарушение по смисъла на чл.6 ЗАНН, следва поведението да е противоправно и виновно (умишлено или по непредпазливост) и да нарушава установения държавен ред. В случая дружеството не е имало вина – липсвал е вредоносен резултат от деянието и са спазени всички останали изисквания (трудовият договор е бил официално регистриран, дължимите данъци и осигуровки – внесени). Работникът чужденец сам е желаел да постъпи на работа и не е възразил срещу условията. Не е засегнат държавният интерес, доколкото публичните задължения са били изплатени. Поради всичко това се твърди, че деянието е с пренебрежимо ниска степен на обществена опасност – маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Жалбоподателят сочи, че Административнонаказващият орган не е обсъдил възможността за приложение на чл.28 ЗАНН и неправилно е приел, че нарушението не е маловажно, без да отчете смекчаващите обстоятелства. Позовава се на Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС, според което изразът “може” в чл.28 ЗАНН не предоставя оперативна самостоятелност, а особена компетентност на наказващия орган – при наличие на основания за маловажност, последният е длъжен да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя. Излагат се и множество съдебни решения в подкрепа на тезата, че неточното описание на нарушението представлява съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на наказателното постановление изцяло (напр. решение по НАХД № 455/2005 г. на Пловдивски РС, решение по НАХД № 8626/2002 г., в сила от 19.02.2002 г., решение по НАХД № 5278/2010 г. на СРС и др.).

В съдебно заседание ВъззИ.емата страна – ИА „Главна инспекция по труда“, чрез процесуалния си представител (юрисконсулт А.), оспорва жалбата. Твърди се, че както АУАН, така и наказателното постановление са издадени от компетентни лица, в рамките на законовите срокове, и съдържат всички изискуеми реквизити. Нарушението било обосновано и описано подробно в акта и НП, като от събраните доказателства безспорно се установявало, че дружеството е осъществило състава на посоченото административно нарушение – наело е на трудов договор чужд гражданин, който няма право да упражнява трудова дейност в България, без да е уреден трудовоправният му статус (без разрешение за работа). Не са налице, според АНО, каквито и да е процесуални пропуски, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя – последният е знаел за какво нарушение е санкциониран и в хода на производството е могъл да представя възражения и доказателства. Наказващият орган счита, че маловажен случай по чл.28 ЗАНН не е налице, тъй като извършеното нарушение не се отличава по нищо от типичните случаи и не демонстрира по-ниска степен на обществена опасност.

Формалното спазване на други задължения (като данъчна регистрация на договора) не освобождава от отговорност за извършеното съществено нарушение – незаконно наемане на работа. Поради това АНО пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.

След като събра и анализира доказателствата по делото, както и доводите на страните, съдът прие за установено следното от фактическа 3 страна:

Не се спори по същество относно извършеното деяние – жалбоподателят е сключил и изпълнявал трудов договор с чужд гражданин (турски), който към онзи момент е имал право на продължително пребИ.ване, но нямал право да работи в страната без разрешение от компетентните органи. Безспорно е и че работодателят не е получил такова разрешение за въпросното лице. В резултат на това, с приемането на лицето на работа на ****г., е било нарушено правилото на чл.8, ал.1, т.2 ЗТМТМ. За периода *** г. работникът е изпълнявал трудови задачи (международен превоз), за което му е изплатено договореното възнаграждение и командировъчни пари (350 евро, по разходен касов ордер от **** г.). На **** г. трудовият договор е прекратен.

Междувременно на *** г. инспектори по труда извършват проверка по документи, при която разкрИ.т горните факти. Съставен е протокол от проверка № **** г., в който са описани установените несъответствия – основното от които е липсата на разрешение за работа на чужденеца. На *** г. е съставен АУАН №***въз основа на тези констатации. Актът е съставен от надлежен инспектор (Р. П.) в присъствието на управителя на дружеството, подписан е от свидетел (М. Д.) и връчен на място – без постъпили възражения в него. В 7-дневния срок няма подадено и писмено възражение от страна на санкционираното лице. На *** г., въз основа на материалите по преписката, Изпълнителният директор на ИА “ГИТ” издава обжалваното наказателно постановление, с което квалифицира деянието като нарушение на чл.8, ал.1, т.2 ЗТМТМ и налага имуществена санкция в посочения по-горе размер (4000 лв., съответстващ на предвидения минимум за такова нарушение – чл.75а, ал.2, т.1 ЗТМТМ).

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в рамките на тяхната власт. По силата на действащото законодателство (чл.47, ал.1 ЗАНН и чл. 399, ал.1 КТ) контролните органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” са оправомощени да съставят актове за нарушения на трудовото законодателство и свързаните с него закони, включително ЗТМТМ, а

Изпълнителният директор на

ИА

„ГИТ” е централен административнонаказващ орган, компетентен да издава наказателни постановления за такИ. нарушения. В случая АУАН е съставен от главен инспектор в Дирекция “Инспекция по труда” – Силистра, който към онзи момент е имал това качество (видно от представената Заповед № *** г. на изп. директор на ИА ГИТ за назначаването и правомощията на Р. П.,).

Следователно не е налице нарушение относно компетентността на актосъставителя или наказващия орган – възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Съдът намира също, че не са налице нарушения на законовите срокове.

Нарушението е било разкрито в хода на проверката на *** г., поради което тримесечният срок по чл.34, ал.1, изр. първо ЗАНН за съставяне на акт тече от тази дата. Актът е съставен на *** г., т.е. само две седмици след установяване на нарушението – в рамките на срока. Деянието не представлява „скрито” нарушение (втора хипотеза на чл.34, ал.1), за което началото на срока да се изчислява от открИ.нето му от други органи – самите инспектори по труда са констатирали нарушението пряко при проверката. Ето защо доводът в жалбата за изтекъл срок по чл.34 ЗАНН е неотносими и не се подкрепя от фактите.