Определение № 890 от 18.12.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 890 гр. Перник, 18.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500687 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 26921/28.11.2024 г., подадена от К. Д. Т. от ***, с ЕГН:********** срещу определение № 3937/14.11.2024 г., постановено по гр. дело № 5580/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, с което: - на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е прекратено производството по делото в частта му по предявения от жалбоподателката срещу „Хиткредит“ ООД иск за разликата над сумата 1 888 лв. до 5 500 лв., както и за лихвата за забава от 18.12.2023 г. до подаване на исковата молба (25.09.2024 г.); - на основание чл. 130 ГПК е прекратено производството в частта му по предявените от жалбоподателката срещу „Хиткредит“ ООД „искания за допълване“ по т. 1, 2, 3 и 4 от уточняващата молба от 11.10.2024 г. да бъдат обявени за недействителни клаузите за лихва и неустойка от договора, да бъде обявен за недействителен целият договор и да й бъде възстановена сумата 2 000 лв. - главница по договора; - оставено е без уважение искането на жалбоподателката за допускане на обезпечение на предявения иск в общ размер на 5 500 лв. чрез налагане на запор върху парични средства на „Хит Кредит“ ООД в банка, на основание чл. 389, ал. 1 ГПК.

Жалбоподателката счита определението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли окръжния съд да реши делото по същество или да го върне за разглеждане от компетентен състав на Районен съд – Перник, както и да бъде допуснато обезпечение на иска й.

Излага съображения, че не било налице предявяване на нов иск, както неправилно приел районния съд, видно от стр. 6/8 и 9/10 от молбата вх. № 22685/11.10.2024 г.; че съдът 1 следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК като се произнесе за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит. Излага съображения и по същество на спора.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба на К. Д. Т. срещу „Хиткредит“ ООД, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 5 500 лв. – имуществени вреди и сумата 19 500 лв. – неимуществени вреди, както и мораторна лихва от 18.12.2023 г. до пълното изплащане на сумата. Направени са и искания за допускане „предварително изпълнение на исковата молба и решението“; за допускане на експертиза; за присъждане на разноски и за приложение на чл. 83 ГПК.

С разпореждане на съда № 15307/27.09.2024 г. са констатирани нередовности на исковата молба и на ищцата са дадения указания да ги отстрани в едноседмичен срок като уточни как е формирана претенцията от 5 500 лв., като изложи конкретни твърдения как се е увредило имуществото й извън надплатената сума от 1 888 лв.; уточни дали претендира сумата, уточнена съобразно указаното в т. 1, като дадена без основание по нищожен договор за заем, или я претендира като причинена от непозволено увреждане, в който случай да посочи конкретно в какво се изразява действието на ответника, което й е причинило тези имуществени вреди; уточни от кое конкретно действие или бездействие на ответника е претърпяла неимуществени вреди в размер 19 500 лв. (дали от неправилно посочения ГПР в договора или друго – какво) и в какво конкретно се изразяват те; представи доказателство за внесена по сметка на РС-Перник държавна такса в размер на 220 лв. по иска за имуществени вреди (или 4% от размера, уточнен съобразно т. 1) и държавна такса в размер на 780 лв. по иска за неимуществени вреди или да представи в оригинал декларация за материално и гражданско състояние, подписана под страх от наказателна отговорност; уточни искането си за „предварително изпълнение на исковата молба и решението“ като уточни дали иска да бъде допуснато обезпечение на иска, в който случай да посочи каква обезпечителна мярка иска да бъде наложена, или иска предварително изпълнение на решението, по който въпрос съдът да се произнесе при постановяването му. На ищцата е указано и това, че при неотстраняване в цялост и в срок на така посочените нередовности, исковата молба ще бъде върната и производството по делото ще бъде прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а при неизпълнение на указаното по т. 4 и 5 искането за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството по делото ще бъде оставено без уважение.

В предоставения й срок ищцата е подала молба от 11.10.2024 г., в която посочва, че 2 правната й сфера била увредена от наличието на неравноправни клаузи като претендираната сума 5 500 лв. включвала: 240 лв. - от клаузата лихва, 3 372 лв. - от клаузата неустойка, и 1 888 лв. - надплатена главница. Вследствие лепене на съобщения и т.н. ищцата била принудена да взима хранителни добавки в размер на 550 лв. месечно в продължение на 10 месеца, което щяло да продължи още 15 месеца, поради което за поддържане на физическия си статус претендира сумата 13 750 лв., а поради лишаване на право на съразмерно потребление на блага претендира сумата 5 750 лв. Прави искания да бъдат обявени за недействителни клаузите за лихва и неустойка, да бъде обявен за недействителен целият договор, да й бъде възстановена сумата 2 000 лв. - главница по нищожен договор, както и да бъде допуснато обезпечение на иска в размер на сумата 5 500 лв., за която да й се издаде изпълнителен лист.

С разпореждане № 16309/14.10.2024 г. съдът е приел, че ищцата вместо да отстрани указаните нередовности е предявила нови искове, поради което отново са й дадени указания за отстраняване на нередовностите в исковата молба, а именно: да уточни заплатила ли е на ответника сумата 240 лв. - лихва по нищожна клауза, 3 372 лв. - неустойка по нищожна клауза, и 1888 лв. - надплатена главница, респ. дали претендира заплащането им от ответника като получени без основание или ги претендира на друго основание и какво; в случай, че не е заплатила сумите на ответника, а само е уговорено заплащането им, да обоснове правния си интерес от осъждане на ответника да й заплати тези суми; да конкретизира каква лихва за забава претендира върху главниците от 18.12.2023 г. до датата на исковата молба (25.09.2024 г.); да уточни дали сумата 19 500 лв. представлява обезщетение за имуществени вреди (направени разходи и в какво се изразяват, респ. пропуснати ползи и в какво се изразяват) или за неимуществени вреди (засягане на блага с неимуществен характер) и от кое конкретно действие на ответника са причинени - от сключения договор или от друго - какво и от коя дата; да представи препис от уточняващата молба от 11.10.2024 г. и депозираната в изпълнение на настоящото разпореждане молба за връчване на ответника. На ищцата е указано и това, че при неотстраняване в цялост и в срок на нередовностите, исковата молба ще бъде върната и производството по делото ще бъде прекратено на основания чл. 129, ал. 3 ГПК, както и че уточнението касае предявените с първоначалната искова молба искове, а не предявяване на нови искове.

В предоставения й срок ищцата е подала молба от 13.11.2024 г., в която посочва, че с наличие на измама, а именно невключени в ГПР разходи били са й причинени имуществени вреди в размер на 5 500 лв. и неимуществени вреди в размер на 19 500 лв., изразяващи се в стрес и безсъние. Същевременно твърди, че недължимо платила главница в размер на 1 888 лв. Не уточнява искането за заплащане на лихви от 18.12.2023 г. по размер за периода от 18.12.2023 г. до предявяване на исковата молба - 25.09.2024 г.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е отстранила нередовности на исковата й молба съобразно дадените й от съда указания, недопустимо е въвела нов предмет на спора, както и че не са налице основание за допускане на исканото обезпечение на иска.

3

При така установените процесуални действия на ищцата и първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав приема следното:

Следва да бъдат споделени изводите на районния съд, че първоначалната искова молба е нередовна, доколкото в нея се твърди, че е сключен договор за заем между страните, по който ищцата била надплатила сумата от 1 888 лв., но същевременно твърди, че имуществената вреда възлизала на сумата от 5 500 лв., при което не става ясно как е формирана претенцията за имуществени вреди в посочения размер, а именно разликата от 3 612 лв. между претендираната сума от 5 500 лв. и надплатената от 1 888 лв., дали е претърпяна загуба или пропусната полза и в какво точно се изразява. Изложени са и твърдения, както за сключен между страните договор за кредит, който ищцата счита за недействителен, така и за неадекватно поведение на ответника, нарушен здравословен патримониум и т.н., поради което липсва яснота дали ищцата претендира сумата над главницата, която е надплатила като дадена без основание по нищожен договор, или претендира вземане за имуществени вреди, причинено от непозволено увреждане на личността й от ответника, в който случай липсва яснота в какво се изразява действието на ответника, което й е причинило имуществени вреди и в какво се изразяват тези вреди (ако са нещо различно от платеното над главницата). При това, не става ясно и от какво действие на ответника ищцата е претърпяла неимуществени вреди в посочения размер (дали от неправилно посочения ГПР в договора или друго – какво) и в какво конкретно се изразяват тези неимуществени вреди. Освен това, ищцата не е заплатила и дължимата държавна такса за производството по делото възлизаща на 4 % от цената на всеки иск, а по направеноно искане по чл. 83, ал. 2 ГПК не е представена декларация за гражданско и материално състояние, която не е в оригинал, поради което не може да бъде ценена като доказателство.

Липсва яснота и какво има предвид ищцата под искането си за предварително изпълнение на исковата молба и решението - дали иска обезпечение на иска, в който случай следва да посочи с каква обезпечителна мярка или иска предварително изпълнение на решението, по който въпрос съдът да се произнесе при постановяването му.

Поради това, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд с разпореждането си от 27.09.2024 г. е дал указания съобразно чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на така констатираните нередовности на исковата молба.

Действително, в предоставения й срок ищцата е подала уточнителна молба от 11.10.2024 г., видно от която обаче вместо да бъдат отстранени нередовностите на исковата молба съобразно конкретните и ясно дадени указания на съда, са предявени нови искове, поради което правилно с разпореждането от 14.10.2024 г. отново са дадени указания на ищцата за отстраняване нередовностите на исковата молба.

В отговор на тези указания, ищцата е подала втора уточнителна молба от 11.10.2024 г., но с нея, видно от съдържанието й, конкретно посочено по-горе, нередовностите на исковата молба не са отстранени.

С оглед на така установеното се налага извод, по иска за заплащане на сумата от 5 500 лв., че въпреки двукратно дадените й указания, ищцата не е уточнила на какво основание 4 претендира сумата над 1 888 лв. - надплатена главница, до 5 500 лв. - дали тази сума представлява претенция за обезщетение за вреди от непозволено увреждане (предвид изложените твърдения, че с измама не са включени ГПР в погасителния план) или представлява претенция за възстановяване на платена без основание сума по нищожен договор за кредит (предвид изложените твърдения за нищожност на договора).