Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 38 от 03.07.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно наказателно дело 507/2025
Вид
Разпореждане № 38
Подписан
03.07.2025
В сила
03.07.2025
Състав
Елена Каракашева

Цитирани разпоредби

  • чл.10 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.31 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.31, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 38 гр. София, 03.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Съдия:

Елена Каракашева като разгледа докладваното от Елена Каракашева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200507 по описа за 2025 година Днес 02.07.2025 г., Елена Каракашева, съдия- докладчик по НД № 507/2025 г. 1 НО, след като се запознах с материалите по делото намирам следното:

Настоящото касационно производство е образувано по протест от зам.окръжен прокурор в ОП-Видин и жалби на подсъдимия Г. Б. Г. и неговия защитник –адв.Д. Б., както и на повереника на частните обвинители и граждански ищци П. Н. П. и Т. В. Г., адв.П. А. срещу въззивна присъда №1 от 11.02.2025г., постановена по ВНОХД № 20241300600128 по описа за 2024г. на ОС-Видин.

От приложените към делото материали е видно, че един от касационните жалбоподатели, а именно – подсъдимия Г. Б. Г. е председател на Гражданско сдружение „Б.“.В това си качество нееднократно е подавал сигнали до Прокуратурата на Република България с твърдения за престъпни действия, осъществени от различни лица.В тази връзка е изисквал по реда на ЗДОИ информация за предприетите от ПРБ действия в тази насока.Част от исканията по посочения закон са били разглеждани лично от мен в качеството ми на заместник на главния прокурор на Република България и на оторизирано със Заповеди №04-101 от 10.04.2024г. и №04-26/31.01.2025г. на и.ф. главен прокурор лице, отговарящо за вземане на решения за предоставяне или отказ от предоставяне на информация, създавана и съхраняване от ВП, ВКП и АГП.Издадените от мен по този повод решения по ЗДОИ са били предмет на недоволство от страна на горепосоченото Сдружение и неговия председател, заявено освен чрез обжалването им пред компетентния административен съд, така също и в медийното пространство.

Несъмнено, основна предпоставка за справедлив съдебен процес съгласно разпоредбите на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и чл.10 от НПК е разглеждането 1 и решаването на делото да се осъществи от независим и безпристрастен съд.

Съдът в Страсбург последователно приема в практиката си, че наличието на безпристрастност се определя според субективен тест, който се основава на личното убеждение на съдията в даден случай, а също и според обективен тест, който установява дали съдията е предложил гаранции, достатъчни да изключат всяко законно съмнение в това отношение от гледна точка на външния наблюдател (вж. Решения на Европейския съд по правата на човека по делата Salov v. Ukraine - 06.12.2005 , Kleyn and others v. The Netherlands – 06.05.2003, Цанова - Гечева срещу България – 15.09.2015г., Piersack v. Belgium -01.10.1982, Miracle Europe UFT v. Hungary -12.04.2016, Findlay v. UK – 25.02.1997г., Thorgeir Thorgeirson v. Iseland -25.06.1992, Langborger v. Sweden -22.06.1989, Kyprianou v. Cyprus -15.12.2005 г. и др.).

Макар, в конкретния случай, съобразно субективния тест да не съм предубедена или заинтересувано от изхода на делото и в този смисъл да не са налице основания, оборващи установената от ЕСПЧ презумпция за личната ми безпристрастност, считам, че в рамките на обективния тест не могат да бъдат предоставени достатъчно убедителни гаранции на страните по делото, в частност на подсъдимия Г., както и на обществото, които успешно да изключат всяко легитимно съмнение в това отношение, доколкото от посочения касационен жалбоподател е изразявано недоволство от мои действия, огласени в публичното пространство и пред съдебен орган.

С оглед изложеното, предвид необходимостта страните по делото да бъдат убедени, че то се разглежда при спазване на изискванията на чл.6 КЗПЧ, смятам за необходимо да се отведа.

Така мотивирана и на основание чл.29, ал.2, във вр. с чл.31 НПК РАЗПОРЕДИ:

Отвеждам се от разглеждане на НД № 507/2025 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение.

На основание чл.31, ал.4 от НПК самоотводът да се докладва незабавно на заместник председателя на ВКС и ръководител на Наказателната колегия по компетентност.

Съдия при Върховен касационен съд: _______________________ 2