Решение № 449 от 02.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Благоевград, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20261200500643 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба на С. И. И., ЕГН **********, с адрес: *********, против решение №78/18.03.2026г на РС-Гоце Делчев по гр.д.№728/25г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение е уважен предявените искове и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Недоволен от атакувания акт в частта, с което са уважени исковите претенции спрямо него, е останал жалбоподателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на исковете срещу него, ведно с разноските по делото.

Въззиваемите оспорват жалбата като неоснователна и молят за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, за което също подробно се аргументират, без да правят доказателствени искания.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при 1 съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

От материалите по делото се установява, че ищцата Н. Н. е дъщеря на И.

С. И., поч. на *********, докато останалите ищци – Г.О., Н.Б. и Н.А. са наследници на Ю.О.а, поч. на *********, която е дъщеря на И.И. (вж. у-ние за н-ци изх. №30/31.07.2023г).

Липсва спор, че И. И. и И. И. са имена на едно и също лице (вж.у-ние за идентичност изх.№18/13.09.2023г).

Не е спорно също, че с решение №В508/15.09.1998г на ПК-Х. и решение №В93/08.09.2000г на ОСЗ-Х. в полза на наследниците на И.И. е възстановено правото на собственост върху поземлени имоти с идентификатори №***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, всички по КККР на

*********, общ. Х..

С констативен нотариален акт №166, том II, рег.№3038, дело №340/21г ответникът И.И. е признат за собственик по силата на давностно владение по отношение на следните поземлени имоти: 1/2 ид.ч. от ПИ № ***, от ПИ №***, на ПИ №***, на ПИ №***, на ПИ

№***, на ПИ №***, на ПИ №***, на ПИ №***, на ПИ №*** и на ПИ №***, всички по КККР на *********, общ. Х..

Ответника С.И. също е признат за собственик по давност с констативен нотариален акт №1, т. IV, рег. №4772, дело №505/29.11.2023г на следните поземлени имоти: 20000/31303 ид.ч. от ПИ №***, на ПИ №*** и ПИ №***, всички по КККР на *********, общ. Х.(вж. и представените скици).

Според удостоверението от Община-Х. Е. И. е регистрирана като тютюнопроизводител в регистрите на Общината за реколта 2000г до 2023г(л.72). Видно от договора за наем на земеделски имоти от 25.04.25г жалбоподателя е ползвал под наем описаните имоти за срок от 1г, отдадени му от И. И..Налице данни, че въззивника страда от захарен диабет тип 2 и АХ и е на постоянно поддържащо лечение(вж. експертното решение на л.76) Св. Н.О.а заявява, че знае процесните ниви и че всички ниви са спорни и 2 твърди,че липсва уговорка между страните наследствените имоти да се ползват или получат само от част от наследниците. Не е имало съгласие между наследниците имотите, възстановени в съвкупност, да се оставят само на двамата братя. Поддържа връзка с останалите наследници, които също си искали дял от нивите.В тази връзка са налице и споровете между тях.

Ответникът С.И. (жалбоподател в настоящото производство) Пред РС в о.с.з. на 24.02.26г се е явил единствено ответника С.И.

(жалбоподател в настоящото производство), в което е оспорил исковите претенции като неоснователни, настоявайки за тяхното отхвърляне по изложените в тази насока съображения.

В същото о.с.з. решаващият състав е уважил ищцовото искане и е постановил, че ще се произнесе с неприсъствено решение по отношение на останалите ответници: съпрузите И. и Е. И.и и съпругата на въззивника – Б.

И..

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Според доктрината и константната съдебна практика съпрузите са необходими другари при предявен срещу тях собственически искове за имоти, придобити в режим на СИО(вж.ТР№3/29.06.17г по т.д.№3/16г на ОСГКВКС и др.). В случая не се спори, ответниците С. и Б. И. са съпрузи към дата на издаването на НА №1/29.11.23г, легитимиращ първия за собственик по давност на процесните имоти.

Съгласно чл.216, ал.2, изр.1 ГПК извършените от някои от необходимите другари действия имат значение и за неизвършилите ги другари.

Следователно, в случая подаването на жалба от С.И. има действие спрямо съпругата му Б. И. и участието й в настоящото производство налага разглеждане на оплакванията за недопустимост на атакувания акт и спрямо нея.

След като по силата на цитираната норма извършените от някои от необходимите другари действия имат значение и за неизвършилите ги, то по отношение на Б. И. липсват предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване неприсъствено решение, предвид явяването на съпругът й(жалбоподател) в о.с.з. на 24.02.26г пред РС и заявеното от него оспорване основателността на исковите претенции.

Освен това, макар да приел за основателно ищцовото искане по чл.238, 3 ал.1 ГПК, с атакуваното решение РС е разгледал спора по отношение на Б.И. по същество, преценявайки доказателственият материал. Последното е достатъчно за обосноваване недопустимостта на решението в тази му част.

Дори да се счете, че решението спрямо Б.И. е неприсъствено, то по вече изложените съображения е постановено спрямо нея в разрез с процесуалните изисквания, което води до неговата недопустимост.

Това опорочава до степен на недопустимост и решението спрямо жалбоподателя С.И.. Това е така, с оглед наложителността на идентитет на решението по отношение на необходимите другари, в случая съпрузите С. и Б.

И..

Предвид изложеното решението спрямо двамата следва да се обезсили като недопустимо и делото върне на друг състав на РС за продължаване на съдопроизводствените действия спрямо С. И. И. и Б. Х. И. от първото о.с.з.

Обсъждането на останалите доводи за недопустимост е безпредметно.

Останалата част от решението е влязла в сила и е извън предмета на настоящото производство.

С оглед възприетото разрешение разноските настоящият етап не следва да се разпределят.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗЕСИЛВА като НЕДОПУСТИМО решение №78/18.03.2026г на РСГоце Делчев по гр.д.№728/25г по описа на с.с. в частта, с която са уважени исковете срещу С. И. И. и Б. Х. И..

ВРЪЩА делото на друг състав на РС-Г.Делчев за продължаване на съдопроизводствените действия спрямо С. И. И. и Б. Х. И. от първото о.с.з.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5