Решение № 260044 от 16.09.2020, Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260044/16.9.2020г.

16.09.2020 година град

Ямбол

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Ямболският районен съд,

ХVІ граждански състав

На двадесет и осми август две хиляди и двадесета година В публично заседание в състав:

Председател: Георги Георгиев при секретаря И.Г., като разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 762 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба,предявена от В.Т.Й.,ЕГН **********,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***-***,чрез адв.К.-ЯАК, против „ВиК“ ЕООД с

ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.Я.,***, представлявано от инж.С. Р.в качеството му на управител, с която се претендира постановяване на решение, с което да бъде отменена Заповед № ***/13.02.2020 г. на управителя на„ВиК“ ЕООД-Я., с която му е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ на основание чл.188,т.2,вр.чл.187,т.3,т.7 и т.8 КТ,като незаконосъобразна.

Ищеца твърди, че между него и ответното дружество съществува трудово правоотношение за длъжността „***” при „ВиК“ ЕООД в гр.Я. На същия била връчена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”,като се оспорва издадената заповед като материално и процесуално незаконосъобразна,като се моли за нейната отмяна.

Твърди се на първо място,че атакуваната заповед била в нарушение на процесуалните правила,като основанието за налагане на дисциплинарното наказание били посочени три нарушения по чл.187,т.3,т.7 и т.8 КТ,като в диспозитивната й част било отразено едно нарушение извършено на 03.02.2020 г. Също така заповедта била лишена и от мотивна част,като липсвали мотиви. Посочва се,че по същество на посочената в заповедта дата ищеца не е извършил каквито и да е нарушения на трудовата дисциплина,като с двама негови колеги от 08.30 ч. до

10.00 ч. поставели натрий в с.М.,общ.С.,след което по нареждане на прекия им ръководител от 10.30 ч. до 13.00 ч.били на периодични проверки и смяна на водомери в гр.С. и след като си свършили задачите до 17.00 ч. били в базата в гр.С. на дежурство. За смяната на водомерите били съставени протоколи,които били приложени към писмените им обяснения,като до обектите се предвижвали с автомобил УАЗ,като от пътните му листи било видно къде са пътували. Твърди се,че на 03.02.2020 г. не са получавали нареждания за авария в с.Т.,като в тази насока не бил извършил каквито и да е нарушения,като не бил запознат и с цитирания в заповедта доклад.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник адвокат, чрез който поддържа исковата молба, сочи доказателства и моли за уважаване на същия,като основателен и доказан.

Предявени са искове с правно основание чл. чл. 358 ал.1, т.

1, пр.1, вр. чл. 357

КТ.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,чрез пълномощника им юрисконсулт К.. Твърди се,че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна,като е издадена от компетентен орган при спазване на процесуалните правила.Не се спори,че между страните съществува трудово правоотношение,като на 03.02.2020 г.ищеца извършил нарушение на трудовата дисциплина,което било описано в доклад от прекия му ръководител.

От ищеца са поискани писмени обяснения,като прекия му ръководител представил становище по тях. Също така били взети предвид и устните показания на двама служители присъствали на разпределението на задачите за деня. Дисциплинарното наказание било наложено с писмена заповед на управителя на дружеството,в която било посочено нарушението,нарушителя,датата на извършването,наказанието и законното основание. Иска се отхвръляне на исковете и присъждане на съдебно деловодни разноски.

В съдебно заседание ответника се представлява от процесуален представител-юрисконсулт, чрез който поддържа отговора на исковата молба, сочи доказателства и моли за отхвърляне на същия,като неоснователен.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не съществува спор по отношение на фактите,затова,че ищеца работи във „ВиК“ ЕООД-гр.Я.на длъжност „***с място на работа ЕР С.-експлоатационен район-водоснабдяване,съгласно трудов договор № ***/31.10.1998 г. и сключените допълнителни споразумения към него.

Със Заповед № ***/13.02.2020 г. на управителя на „ВиК“ ЕООД-Я. на В.Т.Й. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на основание чл.188,т.2,вр.чл.187,т.3,т.7 и т.8 КТ,затова,че на 03.02.2020 г. не изпълнил нарежданията си на прекия си ръководител-да отстраните настъпилата авария в с.Т.,с което сте нарушили трудовата дисциплина съгласно чл.187,т.3,т.7 и т.8 КТ.

Установява се също,че дисциплинарното производство е започнало по доклад на Т. С.-ръководител район С. с което е уведомил управителя на „ВиК“ ЕООД-Я. с доклад вх.№ ***/04.02.2020 г.,че на 03.02.2020 г. кмета на с.Т. го уведомил,че в селото възникнала авария,ката наредил на ***те,сред които и ищеца В.Т.Й. да отстранят аварията,като въпреки неговите нареждания,осигурения транспорт до селото и липсата на аварии за отстраняване в града към този момент,същите отказали под предтекст,че заплатата им била малка. С отказа си посочените в доклада лица,сред които и ищеца не само не изпълнили задълженията си по длъжностна характеристика и КТ,но нанесли и щета на дружеството,оставайки жителите на с.Т. без вода.

Във връзка с това и започнатото дисциплинарно производство с писмо изх.№ ***/05.02.2020 г. връчено на ищеца на 06.02.2020 г. с известие за доставяне,чрез „Български пощи“ от същия са били поискани обяснения по процедурата по чл.193 КТ,като в посочения срок на 10.02.2020 г. такива били предадени.

По делото са приети още шест протокола за демонтаж от

03.02.2020 г. и пътен лист серия *** за дата 03.02.2020 г. във връзка с твърденията на ищеца,че на 03.02.2020 г. не им е възлагана задача от прекият им ръководител за посещение на с.Т.,като по негово нареждане били в с.М. и гр.С.,където целодневно извършвали подмяна на водомери.

В тази връзка работодателя е изискал доклад от Тончо С.-ръководител на район С.,който е представен на управителя на „ВиК“

ЕООД –Я. с вх.№ ***/12.02.2020 г. във връзка с обясненията дадени от работниците сред които и ищеца В.Т.Й. по негов доклад от 04.02.2020 г. от който е видно,че разпределянето на задачите на служителите на ЕР С. се осъществявали ежедневно,като в присъствието на всички служители в района разпределил задачите за деня,включително и за посочените лица работещи на длъжност „***“ сред които и ищеца,а именно отстраняване на аварията в с.Т.,която сметнал за приоритетна предвид настъпилата авария,липсата на *** на селото към него момент и липсата на вода.Последвал категоричен отказ от тяхна страна,на висок тон,който станал в присъствието на останалите им колеги,които можели да потвърдят думите му. В резултат на отказа им да изпълнят поставената задача от него0прекият им ръководител,на аварията в с.Т. се наложило да изпрати *** на с.В.,чийто обяснения по случая прилагал.Обстоятелството,че тримата *** са били в с.М. за да сменят водомери,нямало да коментира,тъй като нямало нищо общо с настоящия случай. С оглед на това и предвид дадените идентични обяснения,че не са получавали от него нареждания да отстранят аварията в с.Т.,което противоречало на действителността и предвид нарушеното доверие между тях,уведомява управителя на ответното дружество,че занапред нарежданията му,ще бъдат в писмена форма,за да се избегнели подобни ситуации.

По настоящото дело като писмено доказателство е прието и самото трудово досие на ищеца В.Т.Й..

В проведеното на 28.08.2020 г. съдебно заседание са разпитани свидетелите Ж.Й. В. и М. А. П.

/служители при ответника/.

От показанията на свидетеля В.се установява,че същия работи в ответното дружество в района на гр.С.,като „***“. На 03.02.2020 г. прекият им ръководител им възложил задача да ходят в с.М. да поставят натрий на водоема и след като се върнат да сменят водомерите в гр.С.. Отишли заедно с В.Т. и П. П.,като поставените задачи свършили до 11.40 ч.,след което се прибрали в управлението до края на работния ден. В друго време на деня се правило разпределение на задачите само при спешна авария. По разпределения маршрут се движили с автомобил УАЗ,който той управлявал на процесната дата. Пътният лист се издавал от прекия им ръководител,като сутрин го разписвал,като го разписвал и на следващия ден,като това било заверка за свършената работа. Ако не били извършили работата пътния лист не се заверявал от прекия им ръководител. На 03.02.2020 г. за с.Т. не било ставало въпрос да се върши някаква работа,до колкото си спомнял за с.Т. ставало на въпрос на следващия ден на 04.02.2020 г.,но не се сещал за този ден,сигурно е имало авария която е трябвало да отстранят,но точно не се сещал затова. На 03.02.2020 г. не бил влизал в пререкания с прекия си ръководител,като на 04.02.2020 г. имало лек спор,но това било в интерес на работата. На него също му било наложено дисциплинарно наказание,като по този повод се запознал с доклада,отговора и писмените обяснения и повече от нещата касаещи датата 03.02. били неправилни. За тази дата не им бил дал нареждания което пишело,че им дал,за друга дата можело,но не и за 03.02.2020 г.

На въпрос на процесуалния представител на ответника свидетеля отговори,че във връзка с наложеното му дисциплинарно наказание също си търсил правата от съда. Пътния лист го попълвал той,като се заверявал от ръководителя му С.,като свършили работата вече. Работата им се изразявала в това,каквото им бил наредил,правили всичко,като бил *** и шофьор,като колата карал и аварии правил,като от неговата компетентност било ако има авария да я отстранят. В с.Т. на 04.02.2020 г. не знае кой е отстранил аварията.

В показанията си свидетелката П. твърди,че работи в ответното дружество като *** от 18 години в гр.С.. Познава ищеца и знаела за какво е в съдебната зала,като всеки ден правили оперативки в 08.30 ч. Началника Т.С. наредил на колегите да отидат да оправят аварията в с.Т.,като не се сещала точната дата,но било в началото на м.февруари. Колегите й отказали да отидат за тези пари,които получавали.Това били тримата ***,като сред тях бил и В..Аварията била отстранена от колега в с.В.,който бил нов колега.

На въпрос на пълномощника на ищеца свидетелката отговори,че разпределението от прекия ръководител било на тримата колеги от гр.С.-П.,В. и Ж. На тази оперативка в 08.30 ч. било извършено това разпределение,където били разпределени за с.Т.. Пътуването на тях тримата се осъществявало по маршрути със специална кола,която имали и която шофирал Ж.. За всяко излизане на колата се вземало пътен лист за деня,като тя ги обработвала в края на месеца,като същия се вземал за съответния ден и се тръгвало.На другия ден връщали стария пътен лист и вземали нов,но във всички случаи се издавал от Т. С.,който на другия ден го заверявал,като колегите й винаги си вършели добре работата. Прекият им ръководител към този момент се бил пенсионирал и не работил повече.

При така установено от фактическа страна,съдът достигна до следните правни изводи :

Елементи от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение са задължението на работника или служителя да изпълнява работата,която му е възложена и да спазва трудовата дисциплина. Съгласно даденото в чл.186 КТ определение,всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина,за което право на работодателя е да наложи някое от изчерпателно посочените дисциплинарни наказания.Като носител на това право работодателя следва да докаже при оспорване,че го е упражнил законосъобразно,т.е. да установи,че е извършено дисциплинарното нарушение,както и че действията във връзка с налагането на наказанието са съобразени с процесуалните и материално-правни норми.Дисциплинарната отговорност представлява неблагоприятните последици,които виновното лице следва да понесе за това,че е допуснало неизпълнение на трудово задължение или нарушение на нормите на трудовата дисциплина,изразяващи се в налагане на дисциплинарно наказание.Законосъобразността на провежданата процедура по налагане на наказание „предупреждение за уволнение“,предполага наличието на дисциплинарно нарушение,виновно поведение на наказваното лице,индивидуализация на наказанието,след преценка на писмените обяснения дадени от нарушителя,компетентност на наказващия орган и спазване на предвидените в закона срокове за ангажиране на дисциплинарната отговорност и на спазване на разпоредбите регламентиращи процедурата по налагане на наказанието.Съобразно правилата на чл.195,ал.1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на работодателя или упълномощено от него лице,въз основа на което съдът при оспорването й може да извърши проверка за законосъобразност от фактическа и правна страна на наложеното наказание.Императивно изискване от процесуална страна е даването на обяснения от работника или служителя в рамките на процедурата по налагането на наказания.По същество работодателят следва да докаже,че е извършено дисциплинарно нарушение,правилно е определено по тежест дисциплинарното наказание и е спазена процедурата по налагане на наказанието.

Разпечатката съдържа 41 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/209fe3ea-0757-43b1-b062-d9f2335739ec