Решение № 24 от 23.03.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Бургас, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело № 20262001000011 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

По търговско дело № 20242100900325 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Бургас ищецът „Съни Дрийм“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос“ № 25, е т . 2 е предявил иск за установяване, че не дължи на ответника „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3 сумата от 29438,92 лева, представляваща стойността (с ДДС) по Фактура № 0047557767 от 29.07.2024 г., издадена за служебно начислени услуги по доставка, отвеждане и пречистване на 6359 куб.м. вода през периода от 15.07.2023 г. до 16.07.2024 г. въз основа на Облагателна сметка изх.№ КП-17-1 от 26.07.2024 г. поради извършено неправомерно ползване на питейна вода в хотел „Палома“ в КК„Слънчев бряг – Запад“ от водопроводно отклонение с диаметър 63 мм.

С Решение № 322 от 24.10.2025 г. окръжният съд е уважил иска.

Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е подал въззивна жалба, с която моли за отмяната на решението като неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални 1 нарушения и необоснованост.

Процесната фактура касаела стойността на ВиК услуги за служебно начислени 6359 куб.м. вода (за едногодишен период) съгл. чл. 37, ал. 1 вр. чл.

35, ал. 6 от Наредба № 4 от 14.04.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за неправомерно присъединяване към ВиК мрежата. С протокол от 23.07.2024 г. служители на ВиК оператора констатирали, че хотелът на ищеца в Слънчев бряг неправомерно ползва вода от водопроводно отклонение. Касаело се именно за нарушение по чл. 37, ал. 1 от наредбата. Окръжният съд необосновано приел, че протоколът визира друга хипотеза (по чл. 39, ал. 8). Съдът не обсъдил всички събрани доказателства в тази насока, включително свидетелските показания и заключението по изслушаната техническа експертиза, с което допуснал съществено процесуално нарушение.

От друга страна в противоречие със закона първата инстанция приела, че

ВиК операторът трябвало сам да се увери дали нерегламентираната тръбна връзка съществува към момента на регистрирането на ищеца като потребител. Тя се намирала в частен имот (в сутерена на хотелската сграда) - извън стопанисваната от ответника инфраструктура. Отговорност за нея носел ищецът съгл. чл. 43, ал. 2, т. 2 и чл.

47 от наредбата. Без значение било кой, кога и как извършил присъединяването.

В разрез с правилото на чл. 37, ал.1 вр. чл. 35, ал. 6 от цитираната наредба първоинстанционният съд приел, че служебното начисляване на количества ползвана вода трябвало да бъде за период под една година.

Сезонната дейност на обекта в случая била без значение. Нерегламентираното положение траело с години. Според вещото лице по техническата експертиза едва в началото на 2025 г. ищецът привел в съответствие водопроводната си инсталация В заключението била потвърдена методиката на служебното начисляване на количества доставена вода. Нямало пречка съдът сам да изчисли размера на дължимото вземане като приложи чл. 162 от ГПК.

Първоинстанционният съд допуснал и други съществени процесуални нарушения. В доклада липсвала правна квалификация на възраженията на ответника, не било отразено кои права се признават, доказателствената тежест не била надлежно разпределена, а на страните не били дадени указания за изясняване на всички релевантни обстоятелства.

2

Ищецът „Съни Дрийм“ ЕООД е оспорил жалбата. С нарочен писмен отговор той е изразил становище по всички наведени от другата страна доводи.

Обосновано било прието, че макар съставеният констативен протокол от 23.07.2024 г. да отговарял на изискванията на чл. 37, ал.3 от цитираната по-горе наредба, той не визирал незаконно присъединяване към ВиК мрежата. Надлежно било установено, че ищецът отдавна бил регистриран като самостоятелен ползвател на услугите на водния оператор след обособяването на хотел „Палома“ в част от стара сграда на хотел „Грамада“.

При извършената от служители на ответника проверка през 2024 г. било установено, че хотел „Палома“ се снабдявал с вода както самостоятелно, така и чрез тръбна връзка от стария хотел „Грамада“. За това двойно захранване обаче ищецът не носел вина, тъй като изпълнил всички свои задължения като потребител. Касаело се за пропуск, допуснат от ВиК оператора.

Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбата с определение от 26.01.2026 г.

За да се произнесе по същество, съдът взе предвид следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено при изяснена фактическа обстановка.

Ищецът „Съни Дрийм“ ЕООД е предявил иск, че не дължи на ответника „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата от 29438,92 лева, представляваща стойността (с ДДС) по Фактура № 0047557767 от 29.07.2024 г., издадена за служебно начислени услуги по доставка, отвеждане и пречистване на 6359 куб.м. вода през периода от 15.07.2023 г. до 16.07.2024 г. въз основа на Облагателна сметка изх.№ КП-17-1 от 26.07.2024 г. поради извършено неправомерно ползване на питейна вода в хотел „Палома“ в КК„Слънчев бряг – Запад“ от водопроводно отклонение с диаметър 63 мм.

Облагателната сметка е издадена на основание чл. 37, ал. 1 вр. чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4 от 14.04.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за неправомерно присъединяване към ВиК мрежата. Тя се основава на протокол от 16.07.2024 г. (вх. № КП-17 от 23.07.2024 г.), съставен от лицето Д. К. - инспектор при ВиК оператора, с който е констатирано, че хотелът на ищеца ползва вода, която не се отчита от водомера му.

Пред първоинстанционния съд съставителят на протокола К. е 3 разпитан като свидетел. Изслушана е и съдебнотехническа експертиза. От показанията на свидетеля и от заключението на вещото лице става ясно, че неотчетената вода от стопанисвания от ищеца хотел „Палома“ е идвала от стара тръбна връзка към съседен обект – хотел „Грамада“.

Свидетелят К. заявява, че съставил констативния протокол след като установил, че при спряно от водомерната шахта на хотел „Палома“ водоподаване там продължава да има вода под налягане. При допълнителна проверка открил, че водата спира изцяло при прекъсване на захранването на съседния хотел „Грамада“. Така разбрал, че ищецът ползва и вода, която идва от частната мрежа на съседния хотел, след като е преминала през неговия отчетен водомер. Свидетелят не счел за необходимо да документира резултатите от допълнителната проверка.

Вещото лице по техническата експертиза е категорично, че общото количество, отчетено през водомерите на двата хотела, съответства на реалното им потребление.

Ясно е при това положение, че констативният протокол отразява неверни обстоятелства. Имало е нерегламентирано присъединяване на хотела на ищеца не към ВиК мрежата на ответника, а към частен съседен имот.

Самият ВиК оператор не оспорва, че коментираната стара водоснабдителна връзка свързва два частни тръбопровода и подчертава, че той не носи отговорност за нея.

В настоящия процес не е установено как и от кого е била монтирана тръбната връзка между съседните имоти. Изводите на първоинстанционния съд, че проследяването й е било задължение на ВиК дружеството към момента на открИ.е на партидата на ищеца, нямат значение за разрешаването на настоящия спор.

Касае се за случай, при който един потребител е ползвал вода, доставена на друг потребител. Евентуален спор между тях бил следвало да се разреши на плоскостта на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД (при липса на виновно поведение).

Неоснователно би се обогатил ответникът обаче, ако получи плащане и от двамата потребители за едни и същи ВиК услуги. Затова следва да се приеме, че той неправилно е начислил служебно на ищеца 6359 куб.м. вода по реда на чл. 37, ал. 1 вр. чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4 от 14.04.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за неправомерно 4 присъединяване към ВиК мрежата. Ищецът не дължи на ответника фактурираната стойност на тези услуги - 29438,92 лева с ДДС.

До същия краен извод е достигнал и първоинстанционният съд, който е уважил предявения отрицателен установителен иск. Ето защо обжалваното решение следва да се потвърди.

В полза на ищеца следва да се присъдят разноски пред въззивната инстанция за платен адвокатски хонорар в размер на 1537 евро. По повод възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът отбелязва, че не е налице прекомерност, тъй като възнаграждението е в рамките на минимума по Наредба № 1/2004г. на ВАС, която продължава да бъде ориентир за стойността на адвокатските услуги.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 322 от 24.10.2025 г. по търговско дело № 20242100900325 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Бургас.

О С Ъ Ж Д А „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Победа“, ул.

„Ген. Владимир Вазов“ № 3 да заплати на „Съни Дрийм“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос“ № 25, ет.2 деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 1537 (хиляда петстотин тридесет и седем) евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5