Решение № 32 от 30.01.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Добрич, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20223230201079 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. В. И., ЕГН ********** с настоящ адрес: с.

К., общ. Д. ул. „....“ № ..., срещу наказателно постановление № 20-0851002052 от 11.12.2020 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с което на М. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „...“ № ..., ет. ..., ап. ..., за нарушение по:

- чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 (сто и петдесет) лв.

- чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 (десет) лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата си, заявявайки: „Искам наказателното постановление, поради невръчване, да бъде отменено“ (цитат).

1

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наказателното постановление.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Относно допустимостта на жалбата:

Наказателно постановление № 21-0851-002052 от 11.12.2020 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич e било изпратено за връчване на М. В. И., чрез Началника на Второ РУ при ОД на МВР - гр. Варна.

Видно от приложената по делото докладна записка от полицейски инспектор Н. Н. (л. 12 от делото), при многократни посещения на адреса не е бил установен никой. Била е проведена беседа с живущата в ап. ... А. С. К., която обяснила, че И. и семейството му са били собственици на имоти в сградата, но от много години не живеят на адреса. К. заявила, че единственото което и е известно за И. е, че същият живее в село, близо до гр. Д., но не може да посочи точен адрес.

Въз основа на това, наказващият орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, а именно – че нарушителят не е открит на адреса, посочен при връчването на акта, поради което и наказателното постановление следва да се счита връчено от деня на отбелязването – 17.11.2021 г.

С текста на обжалваното наказателно постановление (НП), М. В. И. се е запознал на 20.09.2022 г., когато е получил от ТД на НАП - Варна копие от наказателното постановление, след което е обжалвал същото пред Районен съд - Д., чрез Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Д..

Съдът категорично не споделя изводите на наказващия орган, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, тъй като нарушителят не бил намерен на посочения от него адрес, поради което същото следва да се счита за връчено на 17.11.2021 г. по следните съображения:

Съставеният акт за установяване на административно нарушение (АУАН) не съдържа задължителен реквизит, съобразна разпоредбата на чл.

2

42, ал. 6 от ЗАНН, а именно – точния адрес на нарушителя. Видно от акта, в същия липсва въобще адрес на нарушителя.

Вече в НП е посочено, че И. е с адрес: гр. В., ул. „.....“ № ..., ет. ..., ап. ..., който адрес обаче не е бил посочен от нарушителя като такъв, на който да бъде открит, поради което и разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не би могла да намери приложение.

От своя страна, с жалбата се ангажира писмено доказателство – удостоверение за настоящ адрес, видно от което, жалбоподателят М. В. И. е с настоящ адрес от дата: 27.10.2014 г. в с. К., общ. Д., обл. Д., ул. „.....“ № ......

Ето защо, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен интерес и в законоустановения 14-дневен срок.

Това е така, защото препис от обжалваното НП е получено от жалбоподателя на 20.09.2022 г., като жалбата е била депозирана на 26.09.2022г. в ОДМВР - Добрич, т.е. в 14-дневния срок за обжалване на наказателното постановление.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 304834/26.11.2020 г., съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав. Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите „Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят М. Б. К. е именно младши автоконтрольор в сектор „Пътна 3 полиция” при ОДМВР - Добрич.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че има възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Имам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган.

Както вече бе посочено, АУАН не съдържа задължителен реквизит, съобразна разпоредбата на чл. 42, ал. 6 от ЗАНН, а именно – точния адрес на нарушителя. Това процесуално нарушение обаче не е съществено, водещо до отмяна на наказателното постановление, тъй като нарушителят е индивидуализиран в достатъчна степен с посочване на трите му имена и ЕГН.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел също не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. Липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля К. Г. К., съобразно разпоредбата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН в редакцията, действала към датата на съставяне на АУАН, но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

4

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

Тъй като жалбоподателят е санкциониран за две нарушения, съобразявайки разпоредбата на чл. 301, ал. 2 от НПК, съдебният състав следва да обсъди и реши въпросите по ал. 1 за всяко нарушение поотделно.

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Относно нарушението по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП:

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на М. В. И. и издаденото въз основа на него наказателно постановление:

От изписаното в акта и от показанията на свидетелите М. Б. К. и К. Г. К. се установява, че М. И., на 26.11.2020 г., в 15:00 часа, в гр. Д., по ул. „....”, на кръстовището с бул. “...”, в посока от ул. „...“ към ж.к. „...“, управлява .. „.....” с рег. ..... като при светеща допълнителна секция на светофарната уредба за завиване надясно, отнема предимство на извършващия маневра завиване в обратна посока на зелено лек автомобил „....” с рег. ......

Така например в съдебно заседание свидетелят К. заявява: „На посочената дата бях назначен с колегата К.. В посочения час на акта се движехме по бул. „....“, от центъра посока гр. Б.. На кръстовището с ул.

„....“ извършихме обратен завой на зелен сигнал на светофарната уредба. В това време от ул. „.....“ в кръстовището навлезе описаният автобус, който 5 извърши десен завой. В този режим на работа на водача на автобуса му свети червен сигнал на светофара, като има наличие на допълнителна стрелка надясно със зелен цвят, която работи и свети по това време. Тя разрешава на въпросния водач да премине кръстовището при условие, че пропусне всички останали автомобили и пешеходци. Водачът на автобуса не спази това правило и отне нашето предимство. Даже колегата спря, за да не стигне до ПТП. Колегата К. управляваше автомобила. Това, което казах току-що го обясних и на господина. Същият обаче твърдеше, че му свети зелен сигнал. Съставихме му акт, не се сещам дали беше на място или малко по-късно сме го извикали, за да си направи курса с пътниците, това вече не се сещам, не е и предмет“ (цитат). От своя страна свидетелят К. дава следните показания: „.... на бул. „...“ с ул. „....“, както е посочено в текста на акта, извършихме си маневрата. На допълнителна секция на ул. „....“ въпросният автобус отнема предимство, с което създава непосредствена опасност за движението. Аз управлявах полицейския автомобил. Колегата написа акта“ (цитат).

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М. Б. К. и К. Г. К., които са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Няма основание да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки, че описаната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя.

Няма спор в настоящия случай, че свидетелят К. К. управлявайки полицейския автомобил по бул. „....” , в посока център - кръгово кръстовище за гр. Б., е извършил маневра завиване в обратна посока при светещ зелен сигнал на светофарната колона, като светещото поле за зелената светлина е имало формата на стрелка. Няма спор и, че М. И., управлявайки автобуса е извършил маневра завиване надясно по бул. „....” при допълнително светещо поле със зелена светлина с формата на стрелка.

Разпечатката съдържа 45 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/209f7d55-5087-40f9-9e0a-c1e207d27dc7