Решение № 419 от 19.06.2024, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Силистра, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жанет Ив. Борова при участието на секретаря М. П. Л. като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20233420101609 по описа за 2023 година

Производство по чл. 33 ал. 2 от ЗС.

Ищецът ОБЩИНА А., с административен адрес: гр. А., общ.А., обл.С., ***, ЕИК: , представлявана от Ж. Д. Д. моли съда да допусне негова страна, в качеството му на съсобственик , да изкупи 1920 кв.м. ид. поземлен имот с иденификатор №***, находящ се в гр.

А., ул. „Ал. С.“ №, целият с площ от 4820 /четири хиляди осемстотин и двадесет/ кв.м., съгласно скица № 15-1015376-24.09.2023г. на АГКК, а съгласно документи за собственост, целия с площ от 4200 /четири хиляди и двеста/ кв.м., ведно с построената в него сграда за търговия с идентификатор *** със застроена площ от 211/ двеста и единадесет/ кв.м., по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗС , като замени ответника-купувач по продажбата, по действително уговорените между двамата ответници условия.

Претендира и разноски за производството.

Твърди, че са съсобственици по отношение на имота, като се позовава на Акт №28 от 21.08.1997г за Частна общинска собственост, вписан в Служба по Вписвания-С. на 23.10.2007 г. с Вх.рег.№ 9582, Община А. е притежава 2280 /две хиляди двеста и осемдесет/ ид. части от поземлен имот с иденификатор №*** /нула нула четири едно пет точка пет нула 1 три точка едно три шест седем/, находящ се в гр. А., общ. А., ул. „Ал. С.“ №, целият с площ от 4820 /четири хиляди осемстотин и двадесет/ кв.м., съгласно скица № 15-1015376- 24.09.2023г. на АГКК, а съгласно документи за собственост, целия с площ от 4200/ четири хиляди и двеста/ кв.м., ведно с построената в него сграда за търговия с идентификатор ***, със застроена площ от 130 /сто и тридесет/ кв.м.

С Постановление за възлагане на недвижим имот № 7849 /2004 /000050 / 23.03.2005 г. на АДВ - В., вписано в Служба по Вписвания -С. на 28.03.2005г. вх. № 2812, том V, стр.254, първия ответник по делото придобива 1920 кв.м. ид. от процесния имот, ведно с построената в него друга сграда за търговия с идентификатор *** със застроена площ от 211/ двеста и единадесет/ кв.м., при което между него и ищеца възниква съсобственост па отношение на процесния имот.

На 12.09.2023г. по електронната поща на Община А. е постъпило съобщение от нотариус Румен Тодоров, с per. №105 и район на действие Районен съд- С., с което ищецът е уведомен, че първият ответник -И. Д. И. продава на втория ответник - „Г. - И.“ ЕООД притежаваната от него част от процесния имот.

Твърди, че сделката е извършена в нарушение на разпоредбата на чл.

33, ал. 1 от ЗС, тъй като не му е отправяно предложение от продавача за изкупуване на неговата идеална част, нито му е представена декларация пред нотариуса, че не е приел това преддложение.

Ответниците – И. Д. И. с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. А., общ. А., обл. С., ул. „А. С.“ № , действащ чрез адв. В. Р. Х. от Адвокатска колегия- С. със съдебен адрес гр. С., общ. С., обл. С., ул. „Д.“ №, вх. , ет. , ап. и „Г-И“ ЕООД с ЕИК , седалище и адрес на управление гр. С., общ. С., обл.

С., ул. „П. Б.“ № , ет. , an. , представлявано от управителя А. Г. Р., действащ чрез адв. Н. Д. Д. от Адвокатска колегия-С. със съдебен адрес гр. С., общ. С., обл. С., ул. „Д.“ № , вх. , ет. , ап. са подали писмен отговор, с който изцяло оспорват предявените претенции и молят същите да бъдат отхвърлени.

Излагат доводи относно характера на възникналата между страните хоризонтална етажна собственост, при която съсобствениците на дворното място притежават в изключителна собственост отделни сгради в него и при която чл. 66, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от ЗС не намират приложение. При нея 2 земята представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС, която не подлежи на изкупуване, а също не подлежи на изкупуване и сградата суперфициарна собственост. Излагат и доводи, свързани с липсата на решение на Общински съвет-А. относно придобиване на недвижим имот.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Между страните няма спор, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява безспорно, че е налице съсобственост по отношение на дворното място – ПИ с идентификатор ***, намиращ се в гр.А., кв. П., в който са разположени две сгради – сграда с идентификатор ***, собственост на Община А. и сграда с идентификатор ***, собственост на ответника И. Д. И., че на 07.09.2023г. първият о тветник И. Д. И. е продал на „Г. И.“ ЕООД сграда с идентификатор ***, заедно със съответните идеални части по правото на собственост на поземления имот, в който е построена сградата, както и че на ищец не е предложено да изкупи частта на ответника.

Спорен е въпросът относно основателността на исковата претенция за признаване правото на изкупуване и приложимостта на разпоредбите на чл.

66, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от ЗС.

Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС предоставя право на изкупуване на идеална част от недвижим имот от съсобственик, когато другият съсобственик е продал своята идеална част на трето, извън съсобствеността лице, без да я предложи за изкупуване на другите съсобственици при същите условия. В практиката на ВКС е утвърдено тълкуването, че когато в едно място съществуват сгради, които принадлежат на различни собственици, разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС не се прилага. Всеки от тях може да продаде своята сграда, ведно с принадлежащите й идеални части от мястото - решение № 45/1960 г. на ВС, ОСГК.

В настоящия случай съсобственост е налице единствено по отношение на дворното място, но не и по отношение на сградите в него.

Съобразно посочената практика, както и приетото с ППВС 2/1982 г. т. 1, б.

"д", когато в съсобствено дворно място съществуват отделни самостоятелни сгради, принадлежащи на различни групи собственици, теренът придобива положение, сходно с това на етажна собственост и при условие, че сградите могат да бъдат годен обект на собственост, отделно от дворното място и самите сгради принадлежат на различни собственици, следва да се приеме, че е налице изключителна собственост, принадлежала по отношение на тях, поради което разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗС не може да намери 3 приложение.

Настоящия съдебен състав възприема и се ръководи от изложеното в посочената от ответниците съдебна практика – решение № 441 / 10. 01. 2012 год., постановено по гр.д. № 1056 / 2010 год. на ВКС, в което е прието, че с разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗС се създава ограничение за правото на разпореждане със сградата - суперфициарна собственост. При наличие на хоризонтална етажна собственост, когато съсобствениците на дворното място притежават в изключителна собственост отделни сгради в него, както е в случая и това обстоятелство е установено безспорно, чл. 66, ал. 1 и чл. 33, ал.

2 от ЗС не намират приложение. При хоризонталната етажна собственост земята представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС , която не подлежи на изкупуване, а също не подлежи на изкупуване и сградата суперфициарна собственост. По същите съображения чл. 66, ал. 1 от ЗС не се прилага и при сгради, в които отделните обекти са в режим на етажна собственост, когато собственикът на отделен обект желае да го продаде заедно с припадащите се идеални части от дворното място. Това са единствените случаи, при които чл. 66, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от ЗС не се прилага, въпреки наличието на съсобственост върху дворното място и въпреки наличието върху него на отделна собственост върху сграда или част от сграда. В останалите случаи, когато върху съсобствено дворно място има една сграда, притежавана в суперфициарна собственост от единия от съсобствениците на мястото, правилата на чл. 66, ал. 1 , чл. 33, ал. 2 от ЗС се прилагат - собственикът на сградата трябва да я предложи първо на останалите съсобственици на дворното място за изкупуване и само ако те откажат, може да я продаде на трето лице при същите условия.

Следователно, чл. 66, ал. 1 от ЗС се прилага както в чистата хипотеза, при която собственикът на постройката е различен от собственика на земята, така и в случаите, при които собственикът на постройката притежава и идеална част от земята, с която също желае да се разпореди чрез продажба, освен ако не е налице хоризонтална етажна собственост. Или с други думи казано, правото на изкупуване се поражда единствено в полза на собственик, по отношение на самостоятелен имот, който притежава в съсобственост с друго лице, а в случая това не се установи и е безспорно, че прехвърлителят по сделката е бил едноличен собственик на сградата, находяща се в съсобствен поземлен имот и частта от прехвърленото съсобствено място няма самостоятелен характер, а е принадлежност към прехвърлената сграда, поради което ищецът няма право на изкупуване и не е следвало да се предлага на него закупуване на имота, тъй като отделната собственост на сградите дава право на собственика да ги продава не само на другия съсобственик на мястото, но и на други лица

Изложеното обуславя извод за неоснователност на исковата претенция, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора ищецът следва да заплати на ответниците извършените по делото разноски, които съобразно представените 4 доказателства са в размер на 3 300.00 лева за всеки от двамата ответници.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, предявен от ОБЩИНА А., с административен адрес: гр.

А., общ.А., обл.С., ул. „Й. П.“ №, ЕИК: , представлявана от Ж. Д. Д. за постановяване право на изкупуване на продадените от съсобственика му И.

Д. И. с ЕГН ********** н а „Г.-И.“ ЕООД с ЕИК , седалище и адрес на управление гр. С., общ. С., обл. С., ул. „П. Б.“ № , ет. , an. , представлявано от управителя А. Г. Р. 1920 кв.м. / 1920 / 4200 ид. части/ от поземлен имот с иденификатор ***, находящ се в гр. А., ул. „Ал. С.“ № , целият с площ от 4820 /четири хиляди осемстотин и двадесет/ кв.м., съгласно скица № 15-1015376-24.09.2023г. на АГКК, а съгласно документи за собственост, целия с площ от 4200 /четири хиляди и двеста/ кв.м., ведно с построената в него сграда за търговия с идентификатор *** със застроена площ от 211/ двеста и единадесет/ кв.м., като ищецъ т замени купувача по сделката при действително уговорената между страните цена от 30 000.00 / тридесет хиляди /лева.

ОСЪЖДА ОБЩИНА А., с административен адрес: гр. А., общ.А., обл.С., ул. „Й. П.“ №, ЕИК: , представлявана от Ж. Д. Д. да заплати на И. Д.

И. с ЕГН ********** сумата от 3 300.00 / три хиляди и триста / лева разноски по делото.

ОСЪЖДА ОБЩИНА А., с административен адрес: гр. А., общ.А., обл.С., ул. „Й. П.“ №, ЕИК: , представлявана от Ж. Д. Д. да заплати на „Г.И.“ ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С., общ. С., обл. С., ул.

„П. Б.“ № , ет. , an. , представлявано от управителя А. Г. сумата от 3 300.00 / три хиляди и триста / лева - разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 5