Решение № 77 от 08.10.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Русе, 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Йордан Дамаскинов

Боян Войков при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно търговско дело № 20214501000185 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), със седалище в гр. София, ул. „Кричим“ № 1, чрез юрк. Асен Станчев към РЗОК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Райко Даскалов“ № 16, срещу Решение № 260350/19.04.2021 г. по гр.д. № 5439/2020 г. на РС – Русе, с което жалбоподателят е осъден да заплати на "СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО КАРДИОЛОГИЯ – МЕДИКА КОР"

ЕАД („СБАЛК – МЕДИКА КОР“ ЕАД), ЕИК: 117684874, сумите от: 21 590 лв. – представляваща цената на извършена в месеците август, октомври, ноември и декември 2016 г. и отчетена медицинска помощ, ведно със законната лихва от 31.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, и 5 661,39 лв. – представляваща законна лихва върху главницата за периода от падежа на всяко едно от задълженията до 31.07.2020 г.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано.

Твърди, че са налице три съществени материалноправни въпроса, които не 1 били обсъдени от първоинстанционния съд: 1. Дължи ли НЗОК заплащане на извършената и отчетена дейност по клинични пътеки извън рамките на определените месечни стойности в Приложение № 2 (надлимитна дейност) при наличието на договорни клаузи, забраняващи нейното отчитане и заплащане; 2. Съществуват ли законови разпоредби, които въвеждат ограничение за заплащане на т.н. „надлимитна дейност“; 3. С допълнително споразумение № 32/27.05.2016 г. въведени ли са договорни ограничения за отчитане и заплащане на надлимитната дейност? Жалбоподателят твърди, че съществували нормативни ограничения за закупуване на надлимитна медицинска помощ, като същите се съдържали в разпоредбите на чл. 24, т. 1 ЗЗО, регламентираща, че средствата на НЗОК се разходват за закупуване на медицинска помощ, която е договорена с НРД и договорите с изпълнителите; чл. 55а ЗЗО, регламентиращ, че НЗОК планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ в рамките на договорените обеми и в съответствие с параметрите на бюджета на НЗОК; чл. 51 ЗЗО, регламентиращ, че медицинската помощ, звън обхвата на чл. 45 и договореното, не се заплаща/закупува от НЗОК, както и други разпоредби и Решения на НС на НЗОК, подробно описани в жалбата. При наличие за нормативни ограничения за закупуване и договорно ограничеине за отчитане и закупуване на надлимитната дейност ирелевантно било за правния спор назначаването на експертиза, при която вещото лице да даде заключение дали са документирани и извършени претендираните надлимитни дейности по клинични пътеки за месеците август, октомври, ноември и декември 2016 г. В чл. 37 от Договор № 180353/17.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен с Допълнително споразумение № 32/27.05.2016 г. било предвидено такова ограничение. Съдът направил необоснован решаващ извод за основателност на предявените искове, кредитирайки назначените експертизи, без да отговори на горепосочените три въпроса. Цитирайки клаузите на чл. 34, 36, 37, 38 и 39 от Договора съдът не обсъдил и не установил дали била налице най-важната предпоставка – тази, посочена в чл.

39, ал. 3 от Договора, даваща право на НЗОК да вземе решение да закупи отчетената и извършена надлимитна дейност от изпълнителите. Съдът квалифицирал предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на парично задължение по договор, като при наличие на нормативни и договорни ограничения за заплащане не можело да се приеме, че НЗОК е неизправната 2 страна по договора. Жалбоподателят счита, че съдът е игнорирал всички клаузи, ограничаващи финансовите ангажименти на НЗОК да заплаща оказаната медицинска помощ до определените в Приложение № 2 към Договора стойности в противоречие с принципа на чл. 20а ЗЗД за тълкуване на договорите. По този начин съдът подменил волята на страните, създавайки задължения за възложителя ответник, каквито същият не бил поемал, и права за изпълнителя ищец, каквито не е имал. Конституционният съд на Р България в практиката си приемал, че обхватът и обемът на ползваната медицинска помощ не са ограничени – Решение № 2/22.02.2007 г. по к.д. № 12/2006 г. Съдът уважил акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, без да е изложил мотиви, свързани с падежа на задълженията. Съгласно Решение № 152/02.02.2021 г. по т.д. № 385/2020 г., II т.о. на ВКС, извършената от изпълнителя надлимитна дейност има случаен характер, тъй като в договора между страните не е уговорено изрично задължение на изпълнителя да осъществява такава през определен период от време, нито е поето повтарящо се задължение за плащането от страна на възложителя. НЗОК не е поемала повтарящо се задължение за заплащане на надлимитна дейност, затова не били приложими сроковете, в които възложителят е поел задължение да заплаща дейността, която е в рамките на договорените стойности (до 30-то число на месеца, следващ отчетния), като тази дата не е датата на падежа. За заплащане на т.н. „надлимитна дейност“ няма определен срок. По делото не е установена забавата на възложителя по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което искът по чл. 86 ЗЗД е уважен необосновано. Моли за отмяната на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „СБАЛК – МЕДИКА КОР“ ЕАД, ЕИК: 117684874, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Пирот“ № 24, вх. 3, ет. 1, ап. 2, чрез адв. Р.Х. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ № 18, ет. 4, офис 4, в законоустановения двуседмичен срок е депозирала отговор, с който счита жалбата за неоснователна. Фактическата обстановка била описана точно, ясно и недвусмислено от първоинстанционния съд. Направен бил изчерпателен и задълбочен анализ на клаузите от процесния договор, въвеждащи забрана за извършване и отчитане с финансови документи на медицински дейности по клинични пътеки над стойностите, посочени в Приложение № 2 от договора. Съдът е дал 3 мотивиран, обоснован и законосъобразен отговор на основания правен въпрос „Налице ли е основание за ответника да налага лимити при заплащане на извършената от ищеца медицинска дейност и подлежи ли на заплащане т.н.

„надлимитна дейност?“. Правилно съдът преценил, че въведените договорни ограничения в заплащането на надлимитната медицинска дейност не кореспондирали със законовите такива, както твърдял въззивникът, защото такива липсвали както в ЗЗО, така и в Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г. и НРД за медицинските дейности за 2015 г., действащ и през 2016 г. Правилни обосновани и законосъобразни били изводите на съда, че следвало да се извърши плащане на извършената медицинска дейност над определените месечни стойности (лимити) за периода август-декември 2016 г., които били установени и доказани по размер в заключението на съдебната счетоводна експертиза. Договорът не съдържал възможност след изчерпване на предварително определените месечни стойности на дейностите, посочени в Приложение № 2 към Договора, лечебното заведение в качеството си на изпълнител по договора да прекрати оказването на болнична медицинска помощ или същата да остане за негова сметка, нито да изисква и получава заплащане от страна на пациентите. Доказано е в хода на делото, че претендираните за заплащане дейности са отчетени чрез електронните ежедневни отчети и са били реално извършени. Извършването на надлимитна дейност се установило и при проверка от контролните органи на ответника, като със Заповед № РД-09-781/03.09.2020 г. на директора на РЗОК – Русе била открита проверка, като от Протокол № РД-13-245/30.09.2020 г. се установявало извършването и отчитането на претендираната за заплащане надлимитна дейност, като нямало допуснати нарушения на НРД за МД и Правилата за добра медицинска практика. С приетата и неоспорена съдебна счетоводна експертиза било доказано размерът на претендираните суми, както и размерът на лихвата за забава. Доказано било и че лечебното заведение е осчетоводило незаплатената дейност съгласно ЗСч и националните счетоводни стандарти. Неоснователни били оплакванията на въззивника за неоснователност на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а такава се дължи от момента, в който вземането е станало изискуемо. Същото станало изискуемо след 30-то число на месеца, следващ отчетния, като в тази насока 4 била и цитираната практика на ВКС. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждането на сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Съмнение за допустимостта на решението в конкретна негова част обаче би повдигнало отразеното в диспозитива на първоинстанционното решение несъответствие на датата до която се дължи обезщетението в размер на законната лихва върху главницата преди предявяването на иска.

Искът е подаден на 31.07.2019 г. В диспозитива на съдебното решение районният съд е осъдил ответника НЗОК да заплати сумата от 21 590 лв., представляваща цената на извършената в месеците август, октомври, ноември и декември 2016 г. и отчетена медицинска помощ, ведно със законната лихва от 31.07.2019 г. до окончателното изплащане, т.е. тук са присъдени лихвите след завеждане на иска по смисъла на чл. 214, ал. 2 ГПК. В следващия абзац на диспозитива обаче, където НЗОК е осъдена да заплати законната лихва върху главницата за периода от падежа на всяко едно от задълженията до 31.07.2020 г., е налице очевидно несъответствие във формираната в мотивите на решението воля и отразеното нейно проявление в тази част на диспозитива.

В мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че искът по чл. 86 ЗЗД следва да се уважи, като размерът на лихвата до датата на предявяване на иска пред съда, която е 31.07.2019 г., е определен от вещото лице. В този смисъл настоящият състав намира, че погрешното изписване в диспозитива на обжалваното решение на крайния момент, към който се дължи обезщетението за забава по смисъла на чл. 86 ЗЗД, представлява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК и не касае въпроса за допустимостта на съдебното решение, поради което същото не следва да бъде обезсилвано в тази част за периода от 31.07.2019 г. до 31.07.2020 г. Това се дължи още и на обстоятелството, че независимо от погрешното посочване на периода, ответникът ще продължи да дължи винаги 5 една и съща сума, поради което не е налице реално произнасяне извън предмета на спора.

Разгледана по

НЕОСНОВАТЕЛНА. същество, въззивната жалба се явява

По делото няма спор, че въззиваемото дружество „СБАЛК – МЕДИКА КОР“ ЕАД представлява лечебно заведение, осъществяващо специализирана болнична помощ, регистрирано съгласно изискванията на Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и ТЗ, за което има издадено разрешение № СБ-330/10.08.2017 г. от министъра на здравеопазването, а към процесния период – август 2016 г.

– декември 2016 г., е действало предходното разрешение № СБ330/12.08.2012 г. Не е бил и спорен въпросът, че между жалбоподателя и въззиваемия са били сключени Договор № 180353/17.02.2015 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки (КП) съобразно приложенията към него и Договор № 180909/27.05.2016 г. за извършване на амбулаторни процедури, по които въззиваемото дружество, в качеството му на изпълнител, се задължавало да оказва болнична медицинска помощ и медицински дейности на здравноосигурени лица (ЗОЛ), подробно описани в договорите и приложенията към тях, а жалбоподателят, в качеството на възложител, се задължавал да заплаща на изпълнителя извършената от него болнична медицинска помощ и медицински дейности. Към Договор № 1803537/17.02.2015 г. са били сключвани и допълнителни споразумения, които са действали по време на процесния период. Основен интерес е представлявало Допълнително споразумение № 32/27.05.2016 г., с което се предвиждат месечни лимитни ограничения в обема на гарантираните и платими от НЗОК медицински дейности. Така с изменянето на чл. 34 от Договора по силата на това Споразумение възложителят закупува от изпълнителя дейности съгласно определените в чл. 33 от Договора обеми за съответния месец. С чл. 37 се предвижда забрана на изпълнителя да отчита извършените от него дейности, които надвишават месечните стойности – т.н.