Решение № 153 от 04.07.2022, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Попово, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Поля П. Иванова при участието на секретаря Десислава Н. Банкова като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело №

20213520100536 по описа за 2021 година

Ищецът – А. С. В.“ EАД – гр. С., чрез пълномощник, твърди в исковата молба, че на 01.01.2020 г. бил подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., с който задължението по договор за заем № 3507973/19.04.2019 г., сключен между „И. А. М.“АД и Ф. З. АПТ. било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството-кредитор, на А. С.

В.” ЕАД. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия с уведомително писмо с изх. № УПЦ-ПИАМ/3507973/ 08.01.2020 г., изпратено с известие за доставяне. Независимо от това, към ИМ е приложено уведомление за извършената цесия, което да бъде връчено на ответника по делото.

Твърди се, че на 19.04.2019 г. между „И. А. М.“АД, като заемодател и Ф. З. А., като заемател, бил сключен договор за паричен заем № 3507973, с който дружеството предоставило в заем на ответника сума в размер на 300.00 лв. Договорена била договорна лихва по заема в размер на 20.00 лв., или обща стойност на плащанията били в размер на 320.00 лв., платима на 16 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на по 20.00 лв. Твърди се, че заемателят поел задължение да върне така предоставения кредит изцяло до 10.08.2019 г. Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем, като длъжникът не бил извършил плащане по дължимия паричен заем. В тази връзка било начислена и лихва за забава върху неплатената главница в размер на 44.53 лв.

Във връзка с изложеното ищцовото дружество подало заявление до PC - П. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр дело № 311/2021г. по описа на съда. Била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Ф . З. А.. Срещу издадената заповед длъжникът възразил, което обусловило и предявяване на настоящия иск.

Предвид изложеното, ищцовото дружество моли съда да признае за установено, че 1 ответницата му дължи сумата 298.50 лв. – главница, сумата 17.69 лв. - договорна лихва за периода от 27.04.2019 г. до 10.08.2019 г., сумата 44.53 лв.- лихва за забава, начислена за периода от 28.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда – всички суми дължими по Договор за заем № 3507973/19.04.2019 г. , сключен „И. А. М.“АД, и прехвърлен с Приложение №1/01.01.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. на А. С. В.” ЕАД, гр. С., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 311/2021 г. по описа на ПпРС. Претендират се и разноски, както по заповедното производство, така и по настоящото производство.

В съдебно заседание за ищцовата страна не се явява представител. С писмена молба, постъпила по пощата, пълномощникът на ищеца поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски съобразно приложен списък.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответницата Ф. З. АПТ. от гр.П., не е изразено становище по предявения иск, не са оспорени представените с исковата молба доказателства, не са представени доказателства, не са направени доказателствени искания. В подаденото в заповедното производство възражение срещу издадената заповед за изпълнение ответницата е възразила, че договорът за кредит е в разрез със закона и добрите нрави, заобикаля закона в облага на кредитора.

В съдебно заседание ответницата се явява лично и изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва размера на претендираните суми, но оспорва валидността на договора за заем и по-конкретно счита го за нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави. Счита за нищожна клаузата на договора, предвиждаща неустойка, както и клаузата за възнаградителната лихва, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва. Счита, че ГПР бил неточен и заблуждавал потребителя, тъй като в него не била включена неустойката, което също водело до нищожност на договора. Освен това твърди, че договорът нарушавал и разпоредбата на ЗПК, предвиждаща включване на погасителен план в договора. Моли съда да постанови решение, с което да обяви договора за нищожен, съответно да редуцира действително дължимите суми.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено от А. С. В.“ ЕАД – гр. С. заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 311/2021 г. по описа на Поповския районен съд. По посоченото дело е издадена Заповед № 61/11.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Ф. З. АПТ., ЕГН **********, да заплати на кредитора А. С. В.” ЕАД, ЕИК *****, сумата 298.50 лв. (двеста деветдесет и осем лева и 50 ст.) – главница, сумата 17.69 лв.

(седемнадесет лева и 69 ст.) – договорна лихва за периода 27.04.2019 г. – 10.08.2019 г., сумата 44.53 лв. (четиридесет и четири лева и 53 ст.) – лихва за забава за периода 28.04.2019 г. – датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва, считано от 28.04.-2021 г. до изплащане на задължението, както и разноски, както следва: 25.00 лв. – за заплатена държавна такса и 50.00 лв. – възнаграждение на юрисконсулт.

Тъй като длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, на основание чл.

415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът е указал на кредитора да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането си.

2

Настоящият иск е предявен в законния срок по чл. 415 от ГПК.

Няма спор по делото, че между „И. А. М.“ АД – гр. С. (заемодател) и Ф. З. АПТ. от гр. П., обл. Търговище (заемател), е сключен Договор за паричен заем № 3507973/19.04.2019 г. (заверено копие приложено по делото).

Според клаузите на договора заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 300.00 лв., а последният се задължава да върне заемната сума на 16 равни седмични вноски от по 20.00 лв. всяка. Първата погасителна вноска съгласно инкорпорирания в договора погасителен план е на 27.04.2019 г., а последната – на 10.08.2019 г.

Общият размер на плащанията по договора според чл. 2.7 от същия е 320.00 лв.. Съгласно т. 8 от договора, ГПР е 48.14%. и при изчисляването му са посочени допусканията, които са вземи предвид от заемодателя. Според т. 6 от договора, договореният лихвен процент е 40%.

Според чл. 3 от договора, с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума.

Според чл. 4 от договора, заемателят се задължава в срок до три дни от сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора: 1. две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да получава трудово възнаграждение в размер над 1000.00 лв., да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М.“ АД, да няма неплатени осигуровки през последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от „редовен“ ИЛИ 2. банкова гаранция с бенефициер – заемодателят.

Уговорено е, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в един от посочените по-горе варианти, заемателят дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение в размер на 115.04 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски по заема, към които се прибавя сума в размер на по 7.19 лева.

Според чл. 8 от договора, при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

На 16.11.2010 г., между „И. А. М.“ АД – продавач, и А. С. В.“ ООД – купувач, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (заверено копие приложено по делото), по силата на който страните са се споразумели продавачът да прехвърли на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях и които вземания ще бъдат индивидуализирани в Приложение № 1 – неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне.

Не се спори, че на 01.01.2020 г. е подписано Приложение 1 към горепосочения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. (извлечение от което е приложено по делото), по силата на което вземането на „И. А. М.” АД, произтичащо от Договор № 3507973 е прехвърлено в собственост на А. С. В.” ЕАД.

От продавача по договора за цесия е издадено и потвърждение за сключената цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД (заверено копие приложено на л. 16).

На л. 20 от делото е приложено заверено копие на пълномощно, с което продавачът по 3 договора за цесия – „И. А. М.“ АД, е упълномощил купувача – А. С. В.“ АД, да уведоми от името на продавача всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които дружеството е цедирало съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., във връзка с изпълнение на законовото задължение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

На л. 21-22 от делото са приложени заверено копие на уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания, подадени от „И. А. М.“ АД чрез А. С. В.“ ЕАД до Ф.А., за уведомяване на последната в изпълнение разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че вземането срещу нея, произтичащо от горепосочения договор за паричен заем е прехвърлено в полза на новия кредитор– А. С. В.“ ЕАД. От обратната разписка, приложена по делото е видно, че писмото е получено лично от заемателя и ответник в настоящия процес.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД.

Предявените искове са установителни, след указания на съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването им и предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то исковете са допустими.

Разгледани по същество, съдът ги намира за основателни по следните съображения:

За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже качеството си на кредитор; фактът, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. валидно сключен договор за цесия, уведомяване на длъжника за извършената цесия, валиден договор за заем със стария кредитор, изправност на стария кредитор, изискуемост на задължението на длъжника и размер на задължението.

Както е посочено и в изготвения от съда доклад по делото, ответникът носи тежестта да докаже правоизключващите, правопогасяващите и др. възражения срещу правото на ищеца, в т.ч. и в случай, че твърди това, че е заплатил задълженията си по договора за кредит.

В настоящия случай ищецът претендира да е носител на вземане, произтичащо от Договор за паричен заем № 3507973/19.04.2019 г., сключен между „И. А. М.“ АД и ответника Ф. З. АПТ., което вземане е предмет на договор на цесия с цесионер – А. С. В.“ ЕАД.

От събраните по делото доказателства, подробно описани по-горе, съдът приема за доказано по категоричен начин, че сключеният договор за прехвърляне на вземания (цесия) е валиден и с него е прехвърлено на ищцовата страна вземането, което „И. А. М.“ АД има от ответницата по горепосочения договор за паричен заем.