Решение № 12 от 15.02.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Перник, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

Членове:

БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА в присъствието на прокурора Ан. Бл. Дж. като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно административно наказателно дело № 20211700600360 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 5 от 08.10.2021 г., постановено по НАХД № 50/2021 год. по описа на Трънския районен съд, обвиняемият В. Р. Г., българин, български гражданин, със средно образование, женен, пенсионер по болест, неосъждан е бил признат ЗА НЕВИНОВЕН в това, че в периода от 29.01.2021 г. до 14.02.2021 г. на ГКПП -С., при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26,ал. 1 от НК, пред служители на ГКПП - С., съзнателно се е ползвал от неистински частни документи - Сертификати с лабораторни ID:

****, ID: **** и ID:**** от СМДЛ „РАМУС“ ООД гр.С. за извършени изследвания за SARS coronavirus 2 RNA по метода Real time PCR с отрицателни резултати, на които е придаден вид, че са издадени от СМДЛ „РАМУС" ООД гр. С., когато от тях за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, както следва:

1. На 29.01.2021 г. на ГКПП - С., пред младши инспектор И. Б. Б. - служител на ГКПП -С., съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - Сертификат с лабораторен ID: **** от СМДЛ „РАМУС" ООД гр. С. за извършено изследване за SARS coronavirus 2 RNA по метода Real time PCR с отрицателен резултат, на който е придаден вид, че е издаден от СМДЛ „РАМУС" ООД гр. С., когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност;

2. На 31.01.2021 г. на ГКПП - С., пред младши инспектор Н. И. Д. - служител на ГКПП -С., съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - Сертификат с лабораторен ID: **** от СМДЛ „РАМУС” ООД гр. С. за извършено изследване за SARS coronavirus 2 RNA по метода Real time PCR с отрицателен резултат, на който е придаден вид, че е издаден от СМДЛ „РАМУС" ООД гр. С., когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност;

1

3. На 06.02.2021 г. на ГКПП - С., пред младши инспектор И. Б. Б. - служител на ГКПП -С., съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - Сертификат с лабораторен ID: **** от СМДЛ „РАМУС" ООД гр. С. за извършено изследване за SARS coronavirus 2 RNA по метода Real time PCR с отрицателен резултат, на който е придаден вид, че е издаден от СМДЛ „РАМУС" ООД гр. С., когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност;

4. На 13.02.2021 г. на ГКПП - С., пред младши инспектор З. В. М. - служител на ГКПП -С., съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - Сертификат с лабораторен ID: **** от СМДЛ „РАМУС" ООД гр. С. за извършено изследване за SARS coronavirus 2 RNA по метода Real time PCR с отрицателен резултат, на който е придаден вид, че е издаден от МДЛ „РАМУС" ООД гр. С., когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност;

5. На 14.02.2021 г. на ГКПП - С., пред младши инспектор И. Б. Б. - служител на ГКПП -С., съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - Сертификат с лабораторен ID: **** от СМДЛ „РАМУС" ООД гр. С. за извършено изследване за SARS coronavirus 2 RNA по метода Real time PCR с отрицателен резултат, на който е придаден вид, че е издаден от СМДЛ „РАМУС" ООД гр. С., когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 316, пр. 1 във вр. чл. 309, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК като на основание чл. 378, ал.4, т.2 от НК го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото обвинение.

Против така постановеното решение в срока по чл.319 от НПК е постъпил протест, както и допълнителен такъв от държавното обвинение, като и в двата протеста се моли съдът да отмени атакуваното решение като неправилно и да постанови друго, с което обвиняемият- В.Г. да бъде признат за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 316, пр. 1 във вр. чл. 309, ал. 1, up. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и съдът да го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. Доводите в допълнителния протест, доразвиват съображенията в първоначално подадения такъв, като в отделни пунктове прокурорът посочва аргументи защо счита, че деянието е доказано, както от обективна, така и от субективна страна, като напълно не се съгласява с мотивите на районния съд. Сочи че изводите на съда са неправилни и необосновани. Изтъква и че в мотивите си съдът противоречиво е коментирал доводи за съпричастност на обвиняемия към съставянето на ксерокопието на частен документ, като сочи, че за осъществяване на престъплението, за което обвиняемият е предаден на съд не е необходимо да има съпричастност на обвиняемия към съставянето на ксерокопието на частния документ, а само ползването му, каквото е и обвинението спрямо В.Г.. Изразено е пълно несъгласие и с приетото от съда, че от обективна страна не е доказано обвинението за ползване на инкриминираното ксерокопие, удостоверяващо отрицателен тест за COVID-19, тъй като не е доказано по несъмнен и безспорен начин, че обвиняемият В.Г. да е представил на процесиите дати инкриминираните три сертификата за отрицателен тест, както и че наличните по делото не са документи по смисъла на закона. Този извод на съда е посочено, че е неправилен и необоснован, тъй като трите броя сертификати представляват документи по смисъла на закона, а и по делото са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, касаещи авторството на деянието от страна на обвиняемия В.Г.. Прокурорът не е съгласен и че деянието не е доказано от субективна страна, както е посочил съда, като в протеста се акцентира, че и този извод на съда също е неправилен и необоснован, тъй като обвиняемият- В.Г. е бил наясно, че не е посещавал през 2021 г. СМДЛ „Рамус“ ООД гр. С., респ. там не са му правени изследвания за COVID-19, но въпреки това, е представил пред служителите на ГКПП - С. процесиите сертификати, тъй като без тях не може да премине през ГКПП. С тези доводи се моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново такова в обратния смисъл.

По делото се сочи, че няма доказателства, установяващи, че през посочения период няма направени от Г. тестове за COVID-19 в СМДЛ ”Рамус”ООД гр.С., във всичките им лаборатории, тъй като обвиняемият не можел да помни кога и къде си е правил тестове през 2

2021 г. с оглед направените от него, многобройни изследвания. Още повече, че СМДЛ ”Рамус” ООД С. имала много лаборатории в С., а не само една, която може евентуално да бъде запомнена. Защитата счита, че с оглед на събраните по делото доказателства е правилен направеният извод на съда в мотивите на обжалваното решение, че представените по делото, че незаверени фотокопия от сертификатите не са документи по смисъла на закона.

В пледоариите си пред въззивната инстанция, прокурорът при ОП-Перникпрокурор Д. поддържа протеста, като излага пространна пледоария за порочността на атакуваното решение и моли за неговата отмяна. В пледоарията си прокурорът посочва, че счита решението на ТРС, за неправилно и незаконосъобразно, тъй като не почива върху доказателствения материал. В конкретния случай РС се сочи, че съдът е дал изцяло вяра на обясненията на подсъдимия Г. относно начина на придобиване на процесните сертификати, като изобщо не е съобразил двойнствения характер на обяснението на подсъдимия и не е направил съпоставка между тези обяснения и останалите събрани по делото доказателства.

Видно от изготвената графическа експертиза, представения като оригинален сертификат, който е със син подпис и със син печат, всъщност не представлява оригинал, а представлява изработен документ, т.е. принтирано е на цветен лазерен принтер, което говорело, че става въпрос за размножаване на един оригинал в няколко различни варианта, при които се променят само номерата, не е взел предвид писмото на Началника на лаборатории „Рамус”, в което се сочи, че два от посочените ИД номера изобщо не фигурират в списъците на лаборатории „Рамус”, а третият е за изследване на друго лице, както и че през 2021 г. на Г., в която и да било лаборатория „Рамус” не е извършвано изследване за наличие на коронавирус по метода ПСР. Т.е. всички обяснения на подсъдимия, където той бил ходил в лаборатории „Рамус”, защото той посочва, че е ходил в лаборатория „Рамус” където му е бил взет ПСР-тест и от там бил получил сертификатите не отговаря на истината. Също така следвало да се има предвид, че няма основание който и да било лаборант да издава неистински сертификати, ако лицето наистина е отишло и е дало материал за изследване.

Неистински сертификати се издават когато лицето не е дало материал за изследване и за тези сертификати обикновено се плаща. Там плаща този, който е заинтересован и това е този, който ще ползва неистинския сертификат, за да придаде вид пред контролните органи, че всъщност сертификатът е истински. В томи смисъл счита, че е безспорно установено както обстоятелството, че Г. е ползвал документите, предмет на обвинението, което не се оспорва и от самия Г. и неговата защита пред РС, така и знанието на Г., че тези документи са неистински и че същите не са издадени от лаборатория „Рамус” и че не отразяват извършено на него изследване, тъй като такова изследване изобщо не е правил. Поради това моли съда 3 да отмени постановеното оправдателно решение и да постанови ново, с което да признае Г. за виновен в извършването на престъплението, за което е предаден на съд, като му наложи наказанието, поискано пред първата инстанция.

В пледоарията си, защитникът на обвиняемия- адв. М. излага предимно житейски съждения при анализа на атакувания акт, като сочи, че не се доказало по делото относно деянието, че обвиняемият е знаел, че ползва неистински частни документи. По направеното възражение в с.з. относно нов довод, че обстоятелството, че през 2021 г. подзащитният й не е имал взета проба, не е направен тест в лаборатория „Рамус” сочи, че същото е неоснователно. Това, че той е представил един тест, за който той знае, че това е лаборатория на „Рамус”, тъй като е минал през цялата процедура за взимането на теста, платил си е таксата, говори, че той така или иначе поне един път е отишъл в някаква лаборатория, защото лабораториите никнели като гъби, кои редовни, кои нередовни, но това не било грижа на клиентите. Самото обстоятелство, че издаденият сертификат наподобява бланката на лаборатория „Рамус” говорел, че по принцип е имало намерение да се заблудят клиентите, които отиват за вземане на ПСР-тест в тази лаборатория, че дават проба в лаборатория „Рамус”. Никъде по делото нямало някакво доказателство, че подзащитният й се бил усъмнил в легитимността на тази лаборатория или в самата легитимност на взимане на пробата, защото предположенията са много. Можело да е била взета в лаборатория „Рамус” но да не е заведено в дневника с оглед материален интерес, спестяване на данъци и др., но не смята, че показанията, обясненията на подзащитния й в с.з. РС ги е обсъдил заедно с другите доказателства по делото, но следвало да се посочи, че други доказателства, посочващи как е взета пробата и относно умисъла на подзащитния й дали е знаел или не е знаел, че той не отива в лаборатория за вземане на проба, която ще бъде по етапния ред.

Нямало никакви други доказателства, единствено обяснението на подзащитния й, което било подробно и говорело, че е запознат с реда на вземане на пробите, получаване на удостоверението, заплащането на сумата. Смята, че липсва субективната страна на деянието, на умисъла на подсъдимия да извърши престъпление, той е действал правомерно - отишъл в някаква лаборатория и е дал проба. С оглед на това моли съда да потвърди решението на РС Трън като правилно и законосъобразно.

Обвиняемият не се явява и поради това не е изразил становище в последна дума.

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваното решение независимо от основанията, посочени от страните, като взе предвид е технитя възражения и служебно по реда на чл. 313 и 314 от НПК установи следното: