Решение № 260075 от 24.02.2025, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

№…………. Гр.София,………. г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV“ в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.

ЧЛЕНОВЕ:

Златка Чолева

Мл.съдия Андрей Георгиев при участието на секретаря Маргарита

Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Чолева гр.дело № 13965 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К.Х.И. /починал в хода на въззивното производство с правоприемници по чл.227 от ГПК – Д.М.И. и Р.К.И./ , представлявани от адв.Ж.Ж. срещу решението на СРС, 119 състав под № 21967 от 28.12.2016г. по гр.д.№ 48451/2014г., с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.200,ал.1 от КТ от починалия в хода на процеса жалбоподател К.Х.И. срещу „М.М.И.“ АД с ЕИК

*********; „М.х.“ АД с ЕИК ********* и Министерство на енергетиката - за солидарното осъждане на отвениците за заплащане на сумата от 320 000,00лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди поради влошаване на здравословното състояние на починалия в хода на процеса ищец в резултат на професионални заболявания , ведно със законната лихва , считано от дата на влошаване на здравословното състояние на ищеца в резултат на професионалните заболявания-до окончателното изплащане.

Въззивникът-ищец К.Х.И. /починал в хода на въззивното производство /, действащ чрез пълномощника си – адв.Ж.Ж. поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Намира за неправилен и необоснован извода на първата инстанция, с който е прието, че по делото не е доказано правоприемството между ответниците и работодателите, с които е бил в трудови правоотношения. Във въззивната жалба на ищеца, подадена от пълномощника му , във връзка с обосноваването на пасивната легитимация на ответниците да отговарят по предявения иск се поддържат твърдения, идентични с тези,заявени с исковата молба. С жалбата е заявен довод за неправилност на извода на първата инстанция, с който е прието за недоказан /при условията на пълно и главно доказване/ фактът на влошаването на здравословното състояние на ищеца като последица от професионалните заболявания, от които страда. В тази връзка се поддържа твърдение, че от приетото по делото заключение на СМЕ е доказано влошаване на заболяванията на ищеца, които са станали трайни и нелечими и изискват симптоматична и поддържаща терапия. Поддържа се довод, че в нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД от първоинстанционния съд е приет за недоказан по размер искът.

С изложените доводи въззивникът-ищец /починал в хода на въззивното производство/ мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което искът да бъде уважен с присъждане на направените по делото разноски. Съображенията и доводите на починалия в хода на въззивното производство въззивник-ищец К.И. се поддържат и от правоприемниците му по чл.227 от ГПК- Д.М.И. и Р.К.И., действащи чрез процесуалния им представител- адв.Ж.Ж..

Въззиваемите страни- ответници по предявения иск „М.М.И.“ АД; „М.х.“ АД и Министерство на енергетиката оспорват жалбата по доводи, подробно развити в подадените писмени отговори в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. Заявяват искане за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноските за въззивното производство.

Третите лица- помагачи на ответника „М.М.И.“ АД- „Бургаски медни мини“ ЕАД, „Геопроучване АВ“ ООД и „Геология е геотехника“ ООД – не са подали отговори на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК.

Съдът е сезиран и с частна жалба подадена от ищеца К.Х.И. /починал в хода на въззивното производство с правоприемници по чл.227 от ГПК - Д.М.И. и Р.К.И./ срещу определението на първоинстанционния съд под № 169789 от 12.07.2017г., с което е оставено без уважение искането му по чл.248 от ГПК , / инкорпорирано като част от съдържанието на подадената въззивна жалба/ - за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските присъдени на ответниците.

С частната жалба се поддържа заявеното възражение за прекомерност на присъдените разноски за ответниците за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение и твърдение за недължимост на държавни такси и депозити за вещи лица, предвид предмета на делото, както и поради липсата на доказателства за заплащането им- относно присъденото юрисконсултско възнаграждение.

По частната жалба е постъпил писмен отговор в законоустановения срок от насрещната страна по нея- ответникът „М.М.И.“

АД, с който жалбата е оспорена като неоснователна и е направено искане за потвърждаване на атакуваното определение. В законоустановения срок не са подадени отговори на частната жалба от останалите насрещни страни- ответниците „М.х.“ АД и Министерство на енергетиката.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба по реда на чл.269 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.200,ал.1 от КТ за сумата от 320 000,00лв., претендирана като обезщетение за влошено здравословно състояние /екцес/ в резултат на следните твърдяни професионални заболявания от ищеца и в рамките на следните периоди, съгласно допуснатото уточнение на исковата молба във въззивното производство /съд.заседание на 18.04.2019г./:

-силно намаляване на слуха на дясното ухо и пълна липса на слух в лявото ухо , като се претендира обезщетение за екцес за периода 17.01.2011г. до 04.09.2014г.

-диабетна ретинопатия / Е10- Е 14+ с общ четвърти знак. 3/ и придружаващи заболявания инсулинозависим захарен диабет с очни усложнения като се претендира обезщетение за ексец за периода 28.01.2011г.- 04.09.2014г.;

-60% диабетна полиневропатия лека ст., по ч.9р.1т.2; 50% за ИБС с-н след преживян МИ 2003г. и АКБ х3 2008г. СН ІІ фк по ч.4 р.1 и 30% т.2 ; за диабетна ретинопатия с-ние след лазартерапия на катаракта сенилис спец.очна 60% по ч.5 р.1 и 30% по ч.5 р.8 т.7 или общо 88 % сп. на увреждане за общо заболяване и ДИ установена. За ВПНГК ІІ ст. 40% по ч.7 т.12.2 . За сурдутас билатералис 60% по ч.3 р.1 т.2.2, или общо 68% ст. На увреждане с признат професионален характер и ДИ установена. Обща степен на увреждане 100% без придружител за период на екцеса 26.07.2012г.-

04.9.2014г.;

- оперативна интервенция на гангрена диабетика педис синистра с придружаващи заболявания ; диабетикс мелтус и хипертонична болест с период на екцеса 10.10.2012г.- 04.09.2014г.;

-

100% степен на увреждане за заболявания от общ характер и ДИ 05.11.1998г.; 68% степен на увреждане за заболяване с причинна връзка с професионално заболяване с ДИ 03.12..1979г. в това число 20% по Приложение № 2 към НМЕ/2010г. с определена чужда помощ по Приложение № 2,т.V, с период на екцеса 26.11.2012г.- 04.09.2014г.;

-Е

11.4 – захарен диабет, Т.2 – лош гликемичен контрол, диабетна полиневропатия , КП № 104 и с придружаващи заболявания , ИБС- ХМИ, състояние след АоКБх3, ХСІІ ІІ ф.кл.

АХ ІІІ ст. , с период на екцеса 18.03.2014г.- 04.09.2014г. ;

-захарен диабет, изт. Декомпресиран и с придружаващи заболявания: диабетна полиневропатия; диабетна ретинопатия, катаракта сенилис окули УТР, артериална хипертония ІІ ст., ИБС, триклонова кор.

Болест, ХОББ, двустранен неврит на слухови нерви, дислипидемия, с-ие след АКБ х 3 с период на екцеса от 19.05.2014г. до 04.09.2014г. ;

- старческа нуклеарна катаракта на дясно око с период на екцеса 25.06.2014г.- -04.09.2014г. и

-68

% трудова неработоспособност за професионално заболяване с дата на инвалидизиране 03.12.1979г. както и 100% трудова неработоспособност за заболявания с общ характер с датата на инвалидизиране

30.06.2010г. и краен 100% трудова неработоспособност с период на екцеса 30.06.2008г.-04.09.2014г. От посочените начални моменти ищецът претендира и присъждане на законна лихва до окончателното изплащане на вземането.

Съдът намира за неоснователни заявените от ответниците възражения за недопустимост на уточнението , допуснато във въззивното производство на началния момент на периодите, за които се претендира обезщетението за екцес, с мотива, че в първата инстанция е прието, че той е през 2008г., /както е прието и с обжалваното решение/, а в молбата –уточнение на ищеца се сочат начални моменти преди 2008г. Видно от горепосочените начални моменти така, както са индивидуализирани с молбата на ищеца от 28.05.2018г. , по която е допуснато уточнението на исковата молба във въззивното производство, нито един от тях не е преди 2008г.

Ищецът

К.И. /починал в хода на въззивното производство/ твърди, че до пенсионирането си е работил по трудово правоотношение с „Геопроучване“ АД-гр.Ямбол“, в „Бургаски медни мини“ ЕАД и в „Минстрой – Мерс“ АД- гр.Раднево. Твърди, че ответниците се явяват правоприемници на посочените му работодатели, тъй като „Геопроучване“ АД- гр.Ямбол е закрито, „Бургаски медни руди“ ЕАД- гр.Бургас е обявено в несъстоятелност, а „Минстрой Мерс“ АД- гр.Раднево е с ново наименование “М.М.И.“ АД , като последното е и дъщерно дружество в ответника „М.Х.“ АД, в което участие има и ответникът Министерство на икономиката и енергетиката, /чийто правоприемник в хода на процеса е Министерство на енергетиката/. Поддържа, че в резултат на трудовата дейност е получил трайни професионални заболявания ,за които по предходно водено гражданско дело му е присъдено обезщетение по чл.200 от КТ. Поддържа, че впоследствие след този исков процес, с Експертно решение /ЕР/ под № 0778 от 03.06.2008г. на НЕЛК му е признат ТНР в резултат на професионалните заболявания от 68% с дата на инвалидизирането 03.12.1979г. и 100% ТНР за заболявания от общ характер с дата на инвалидизиране - 30.06.2008г. Твърди, че по време на работа при работодателя „Геопроучване“ АД- гр. Ямбол през 1988г. е претърпял трудова злополука, а с вибрационна болест е диагностициран през 1989г., сочи и други заболявания, като захарна болест ІІт.

НИЗТ от 1989г.; захарна болест І т. НИЗТ от 1989г.; диабетна ретинопатия; сенилна катаракта, състояние след ОИМ; артериална хипертония ІІт.; ИБС

ІІ фк; СН ІІ ФК; дислипидимия; триклонова болест; ХОББ- бронхиална форма. Твърди, че здравословното му състояние се е влошило в резултат на тези заболявания, като е диагностициран и с нови – посочени в исковата молба и молбата-уточнение, което е наложило нееднократната му хоспитализация и постоянен прием на медикаменти, както е периодични прегледи и консултации с лекари. Ето защо ищецът /починал в хода на въззивното производство с правоприемници по чл.227 от ГПК Д.М.И. и Р.К.И./ претендира осъждане на ответниците да му заплатят солидарно исковата сума от 320 000,00лв. като обезщетение за претърпяните от него неимуществени вреди в резултат на екцеса на заболяванията за горепосочените периоди. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответниците Министерство на енергетиката /като правоприемник на първоначалния ответник Министерство на икономиката и енергетиката/ и двамата ответника- търговски дружества - „М.М.И.“ АД и „М.х.“ АД с възражение, че не са пасивно материално-правно легитимирани да отговарят по предявените искове, тъй като нямат качеството на работодатели и/или правоприемници на работодателите на починалия в хода на процеса ищец. Заявяват възражение за недоказан екцес , поради липса на промяна на процента ТНР , определен за професионалните заболявания на ищеца. Поддържат и възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност.

С обжалваното решение исковата претенция е отхвърлена като неоснователна с мотива, че от ищеца не е реализирано пълно и главно доказване на правно-релевантния факт, че е бил в трудови правоотношения с ответниците, респ.- че ответниците се явяват правоприемници на работодатели на ищеца, както и през кой период от време. Прието е за недоказано и влошаването на здравословното състояние на ищеца в резултат на професионалните заболявания, от които страда, след установяването им през 1989г.