Решение № 1218 от 21.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1218 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110166389 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от ищеца . срещу ответника М. К. Л. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1328,88 лв., представляваща неплатена цена на топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ., абонатен № . сумата от 75,42 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., сумата от 172,30 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 01.04.2024г. и сумата от 15,50 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 01.04.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27942/2024г. по описа на СРС, 145 състав.

Ищецът . твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Твърди, че за претендираните вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 27942/2024г. по описа на СРС, 145 състав, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, с оглед на което съдът му е дал указния за предявяване на установителни искове. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове, присъждане на законна лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.05.2024г. до окончателното им изплащане, както и разноски за производството.

Ответникът М. К. Л. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, 1 с който не оспорва исковете за главниците нито по основание, нито по размер. Оспорва да дължи претендираното обезщетение за забава при плащането на главниците, като се позовава на разпоредбите от ОУ на ищеца, като счита, че не е изпаднал в забава за плащане съобразно уговорените срокове, поради което за поставянето му в забава е било необходимо изпращането на покана, каквато ищецът не твърди, нито установява да е изпратил. Прави искане за разсрочване изпълнението на решението във връзка с вземанията за главници, прилага доказателства за гражданското и материалното си положение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца . е взело становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК като безспорни и неподлежащи на доказване между страните са отделени обстоятелствата, че страните са били обвързани от договор за покупко-продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия за имот, находящ се в гр. ., абонатен № . за процесния период от м.05.2021г. до м.04.2023г., че за този период до процесния топлоснабден имот с аб. № . е доставена топлинна енергия на стойност от 1328,88 лв., че в сградата, в която се намира имота, е извършвана услугата дялово разпределение, чиято стойност за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. е в размер на 75,42 лв., както и че размерът на обезщетенията върху посочените главници правилно е изчислен на сумата от 172,30 лв. върху главницата за цена на топлинната енергия за периода от 15.09.2022г. до 01.04.2024г. и на сумата от 15,50 лв. върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 01.04.2024г.

С оглед изложеното съдът приема за установени всички факти, относими към фактическия състав на процесните главни вземания за цена на топлинна енергия и цена на услугата дялово разпределение, поради което намира същите за доказани по основание и в предявения размер и предвид липсата на твърдения, респ. доказателства за тяхното плащане, намира че исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ са изцяло основателни и следва да се уважат, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.05.2024г. до окончателното им изплащане.

Предвид датата на постановяване на решението и датата на въвеждане на еврото в Република България, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в Република България, сумата следва да бъде изчислена в евро съгласно фиксирания валутен курс на лева към еврото (чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), а именно размерът на дължимото на ищеца вземане за цена на топлинна енергия се равнява на сумата от 679,45 евро (с левова равностойност от 1328,88 лева), а на дължимото вземане за цена на услугата дялово разпределение – на сумата от 38,56 евро (с левова равностойност от 75,42 лева).

По отношение на акцесорните вземания по чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът приема следното:

По иска за установяване на акцесорното задължение за мораторна лихва върху 2 главницата за цена на топлинната енергия в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава за плащането му. Съгласно приложимите към процесния период ОУ от 2016г. (чл. 32, ал. 1 и ал. 2) месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в ., в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в ., в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.

2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. В случая се установява, че за процесния период месечната дължима цена се е определяла по прогнозно количество, както и че ответникът не е заплатил месечните суми в предвидения в чл. 33, ал. 1 ОУ 45-дневен срок. Тъй като се касае за прогнозно определяне на месечните задължения обаче, съгласно предвиденото в чл.

33, ал. 4 ОУ обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 3 ОУ (върху стойността на общата фактура след изготвяне на изравнителни сметки), а падежът на плащане на това задължение настъпва съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая 45дневния срок за плащане на общото задължение за отоплителен сезон 2021г. – 2022г. е настъпил с изтичане на 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, т.е. на 15.06.2022г, а за отоплителен сезон 2022г. – 2023г. е настъпил на 15.06.2023г. Видно от представените от ищеца и от третото лице-помагач общи фактури и изравнителни сметки в срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ не е била изготвена нито изравнителна сметка, нито издадена обща фактура за съответния период, поради което и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ОУ, отнасяща се до изпадането на длъжника в забава не може да се приложи. Съответно за изпадането на ответника в забава за плащане на цената на топлинната енергия ищецът е следвало да се докаже отправяне на покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД) за плащане на общата фактура, издадена след уговорения и поради това неприложим в ОУ срок, но такава ищецът не твърди и не доказва да е отправил. С оглед изложеното предявеният иск за установяване на вземане за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на 88,10 евро (с левова равностойност от 172,30 лева) за периода от 15.09.2022г. до 01.04.2024г. е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.

Неоснователен се явява и предявеният иск за обезщетение за забава върху установеното в процеса задължение за такси за дялово разпределение. Поставянето на длъжника в забава за заплащането на таксите за дялово разпределение не е доказана по делото при носена от ищеца тежест за това, тъй като ОУ не установяват срок за заплащане на тези задължения, а ищецът не е доказал какъв е определеният от него ред за заплащане на таксите, към който препраща уговорката в чл. 36 от ОУ от 2016г., нито е отправил покана за заплащането им. Поради изложеното не се установява ответникът да е изпаднал в забава преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение като предпоставка за дължимост на това вземане и искът, предявен на това основание за сумата от 7,93 евро (с левова равностойност от 15,50 лева), представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 01.04.2024г. следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е претендирал и доказал извършване на разноски за заповедното производство в размер на 31,84 лв. за държавна такса и разноски за исковото производство в размер на 31,84 лв. за държавна такса. И в двете производства ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е поискал 3 присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78, ал.

8 ГПК (ред, ДВ, бр. 8/2017г.), на сумата от 50 лв. за заповедното производство на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП и на сумата от 100 лв. за исковото производство на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП. Или разноските на ищеца за заповедното производство са в общ размер от 81,84 лв., а за исковото – в размер на 131,84 лв. Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 72,19 лв. за заповедното производство и в размер на 116,29 лв. за исковото производство. Предвид датата на постановяване на решението и датата на въвеждане на еврото в Република България, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в Република България, сумата следва да бъде изчислена в евро съгласно фиксирания валутен курс на лева към еврото (чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), а именно размерът на дължимите на ищеца разноски за заповедното производство се равнява на сумата от 36,91 евро, а за исковото – на сумата от 59,46 евро.