Определение № 1292 от 30.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1292 гр. Пловдив, 30.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Кюртова като разгледа докладваното от Росица Кюртова Търговско дело № 20265300900521 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от В.

М. Г., ЕГН **********, чрез законния представител К. Н. Г., двамата от с.Б., обл.П., чрез пълномощник адв.П. К., съдебен адрес гр.К., ул.“С.“ №*, офис *. Предявен е иск за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца, вследствие на пътнотранспортно произшествие, осъществило се на 24.03.2026 г., по вина на водач, който при управление на автомобил с рег.№** **** ** е нарушил правилата за движение по пътищата. Посочено е, че досежно описаното МПС е била налице валидна застраховка „гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество.

От данните по делото, съдържащи се в исковата молба и приложенията към нея и от служебно изисканите от съда данни се установява, че във връзка с произшествието и причинената вследствие на него телесна повреда се води наказателно производство – ДП №197/2026 г. по описа на сектор РУ МВР – гр.Асеновград. От писмо на Окръжна прокуратура Пловдив от 29.09.2026 г. се установява, че производството по досъдебното производство все още не е приключило. В качеството му на обвиняем е привлечен Б. Й. Ю., ЕГН **********, за престъпление по чл.343, ал.1, б.в) във връзка с чл.342, ал.1 НК.

Съдът спира гражданското дело на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, когато при разглеждането му констатира престъпни обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на гражданскоправния спор, но не съществува процесуална възможност за установяването им в рамките на исковия граждански процес.

Поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ иск за обезщетяване на вреди от ПТП, от влязлата в сила присъда срещу водача по въпросите за авторството на деянието, противоправността и вината на дееца - чл. 300 ГПК, изходът на наказателното производство е от значение за правилното решаване на спора. Извън хипотезите на чл.124, ал.5 ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и в случай, че тези хипотези не са налице, но фактът на 1 престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу делинквента.

Относими в случая са и разясненията, дадени от ОСГК на ВКС в т. 2 на Тълкувателно решение № 5/2006 г. по т. д. № 5/2005 г., според които, до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгл. чл. 182, б. "д" от ГПК (отм., сега чл.229, ал.1, т.5). Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане.

Според нормата на чл.130, ал.2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт.

В случая правилното решаване на спора зависи от установяване на факта извършено ли е престъпление от причинителя на вредите и този факт не може да бъде установен инцидентно в гражданския процес по повод разглеждането на иска, с оглед нормата на чл.124, ал.5 ГПК. Недопустимо е гражданският съд да установява инцидентно осъществяването на деликт от страна на водача на посочения автомобил, при положение че този деликт (виновно, противоправно и вредоносно деяние, довело до причиняване на смърт) изцяло покрива състава на престъплението, за което се води разследването – чл.343, ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1 НК.

Решаващ аргумент за извода, че е налице основанието по чл.229, ал.1, т.5 ГПК, не е образуваното досъдебно производство срещу водача, реализирал увреждащото ПТП, а пълното съвпадение между твърдяното в исковата молба противоправно, виновно и вредоносно поведение на водача, сочен за причинител на вредите, и деянието, за което е предприето наказателно разследване срещу този водач и за което му е повдигнато обвинение.

В тази насока са и Решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д № 745/2012 г. на ІV г. о, Определение № 273/23.06.2016 по ч. т. д. № 1307/16 на ВКС, I т. о.; определение № 100/06.12.2018 год. по ч.т.д. № 202/2018 год. на второ т.о.; определение № 728/11.12.2019 год. по ч.т.д. № 2522/2019 год. на второ т.о.; определение по ч.т.д. № 1567/2020 год. на второ т.о., ч.т.д. № 213/2021 на второ т.о., ч.т.д. № 1735/2019 год. на второ т.о., определение № 355 / 02.08.2019 год. по ч.т.д. № 1611/ 2019 год., I т.о.; определение № 177 / 22.04.2020 год. на ВКС по ч.т.д. № 428/2020 год., II т.о.; определение № 485 / 16.07.2019 год. на ВКС по ч.т.д. № 766/2019 год., II т.о., определение № 441/30.11.2020 г. по ч.т.д. 1457/2020 г. т.о., определение № 237 / 27.05.2021 год. по ч.т.д. № 963 / 2021 год. на второ т.о., определение № 156 / 23.03.2021 год. по ч.т.д. № 576 / 2021 год. на второ т.о., определение № 152 / 22.03.2021 год. по ч.т.д. № 470 / 2021 год. на второ т.о., определение № 63 / 14.02.2022 год. по ч.т.д. № 2700/2021 год. на първо т.о., определение № 10 / 07.01.2022 год. на ВКС по ч.т.д. № 2470/2021 год. на второ т.о. и пр.

2

В този смисъл е и решение № 20 / 20.05.2021 год. по гр.д. № 1372 / 2020 год. на ВКС, четвърто г.о. То е произнесено по допуснатия до касационно обжалване въпрос: кога и при какви условия гражданският съд следва да спре производството пред себе си, за да изчака произнасяне на наказателния съд. Даденият отговор е в следния смисъл: „При отговора на въпроса кога и при какви условия гражданският съд следва да спре производството пред себе си, за да изчака произнасяне на наказателния съд, следва да се изходи от правилото, че за факти, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд, освен в случаите, когато това не може да бъде сторено в наказателното производство, защото: 1. наказателно преследване не може да бъде възбудено или то е прекратено в следните хипотези - деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност; деецът е починал; след извършване на престъплението е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта; 2. наказателното преследване е спряно, когато разглеждането на делото в отсъствието на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина или е спряно по отношение на един или няколко обвиняеми при престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне; 3. извършителят на деянието е останал неоткрит. Това е изрично разпоредено в чл. 124, ал. 5 ГПК. За разлика от другите преюдициални правоотношения, гражданският съд не може да установява инцидентно, по повод на иска, наказателното правоотношение извън посочените хипотези. В чл. 17, ал. 1 ГПК е въздигнато правилото, че гражданският съд взема становище по всички обуславящи въпроси, от значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление. Това е разяснено и в мотивите към ТР № 7/2013 г. ОСГК на ВКС - гражданският съд, извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК, няма правомощия да установява по гражданскоправен ред престъпен състав, вкл. и по повод преюдициално правоотношение.

От всичко изложено следва, че при предявяване на иск, когато са изложени правопораждащи юридически факти, сочещи на престъпен състав, сезираният съд, ограничен сам да се произнася в горните рамки, следва да изиска от ищеца да уточни, съответно да представи доказателства, за това има ли произнасяне на наказателен съд, образувано ли е наказателно производство, дали същото е спряно или прекратено и на какво основание. Казаното се отнася и за случаите, когато в хода на производството, по надлежен ред, са въведени от ищеца или ответника релевантни фактически твърдения за деяние, съставомерно по НК. Във всички случаи, когато не са налице условията гражданският съд сам да се произнесе по установяване на престъпното деяние, поради наличие на някоя от посочените по-горе хипотези по чл. 125, ал. 5 ГПК, той задължително спира производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, аналогичен на чл. 182, ал. 1, б. „д” ГПК от 1951 г. (отм.). (Подобни препоръки са дадени и с т. 8 от ПП 5/1985 г. на ВС на РБ по гр.д. № 5/84 г., така е посочено и в мотивите към т. 2 от ТР № 5/05.04.2016 г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС). Гражданският съд постановява спиране на висящото пред него гражданско дело, без значение дали вече има образувано наказателно производство в досъдебната или съдебната фаза – сам сезира прокуратурата или следи движението на вече образувано досъдебно или съдебно наказателно производство. Ако бъде отказано образуване на наказателно производство или 3 наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, или бъде спряно по чл. 25, ал. 1, т. 2 или по чл. 26 НПК, гражданското дело се възобновява, като съдът сам установява деянието. Ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, гражданското производство се възобновява след влизане в сила на съответния, посочен по-горе акт на наказателния съд, който е задължителен за гражданския относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 300 ГПК). Най-общо страни в наказателния процес са разследващите органи, прокурорът, съдът и лицето, извършило престъплението.

Пострадалият не е страна в наказателното производство. Той придобива това качество, ако предяви граждански иск или встъпи като частен обвинител. Без значение е дали насрещните страни по гражданския спор са страни и в наказателното производство, за да се приложи чл.

229, ал. 5 ГПК – същественото е дали по висящото гражданско дело следва да се установят обстоятелства, обуславящи решението по материалноправния спор, които са инкриминирани от НК.“

Поради изложените съображения производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК до приключване на производството по ДП №197/2026 г. по описа на сектор РУ МВР Асеновград.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по т.д.№521 по описа на Окръжен съд Пловдив, Търговско отделение, ХVI състав за 2026 г. до приключване на наказателното производство (ДП №197/2026 г. по описа на сектор РУ МВР Асеновград) с влязъл в сила акт.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

4