Решение № 8409 от 26.06.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 8409

Варна, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XVI състав, в съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРАСИМИР КИПРОВ

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ административно дело № 20267050700571 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.4, ал.1 и чл.9“б“ от З-на за местните данъци и такси ЗМДТ/ във вр. с чл.107, ал.3 и 4 от ДОПК вр. с чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на С. Н. Н. , чрез упълномощения адв. Р. Д. , против Акт за установяване на задължения по декларация /АУ3Д/ № МД-АУ-6537-1/21.11.2025 г. , с който за 2025г. по парт. № 5305Н592161 са установени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБ0/ , както и лихви към датата на издаване на акта за два имота - 1/4 ид.ч. от земя с площ от 725 кв.м. , находяща се в [населено място], [улица] 1/2 ид.ч. от жилище с РЗП от 71.45 кв.м. , находящо се в същият поземлен имот , а по парт. № 5305Н696542 са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2020 г. , 2021 г. , 2022 г. , 2023 г. , 2024 г. и 2025 г. за следните четири имота : по 1/2 ид.ч. от жилище с РЗП от 68 кв.м. , от жилище с РЗП от 150 кв.м. , от търговски обект с РЗП от 30 кв.м. , от втори търговски обект с РЗП от 30 кв.м. , всички находящи се в [населено място], [улица] , с година на построяване 2018 год. , конструкция МЗ , като общото установените задължения /главница+лихви/ за ДНИ и ТБО за всички данъчни периоди и имоти възлизат на 2348,98 евро/4594,21 лв.

Жалбата съдържа доводи за издаване на оспореният АУЗД в нарушение на разпоредбата на чл.109, ал.1 от ДОПК и при липсата на мотиви , като същевременно се твърди , че данъците били заплащани от наследодателя Е. С. В. без прекъсване до момента на нейната кончина. Иска се отмяна изцяло на оспореният акт , както и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Д. , която изрично заявява , че не се оспорват задълженията по т.1 и т.2 от оспореният АУЗД , които касаят имота по партиден № 5305Н592161, а именно ДНИ за 2025 г. в размер на главницата от 20,34 евро и лихва в размер на 0,56 евро и ТБО за 2025 г. в размер на главницата от 15,26 евро и лихва в размер на 0,41 евро. Представена е писмена защита с.д. 12257/9.06.2026 г. , която освен , че основно акцентира върху липсата на мотиви относно приложените ставки на облагане, началния момент от който са изчислени лихвите , конкретните изчисления при формиране на данъчните оценки и подробния начин на формиране на ДНИ и ТБО по обекти и години , навежда и доводи за необоснованост относно отговорността на наследника за задължения за период преди откриване на наследството , а възражението за нищожност е условно предявено – ако съдът установи липсата на изрична заповед на кмета на община Варна за оправомощаване на служителя издал оспореният АУЗД.

Ответникът – директора на дирекция "Местни данъци" при Община-Варна, чрез упълномощения юрисконсулт М. Д. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение , като в определеният от съда срок не представя поисканата от пълномощника писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа страна следното :

С [нотариален акт], том *, рег. № *, дело № ** г. е отстъпено право на строеж на Е. С. В. върху дворно място придобито от П. В. и Е. В. при равни квоти , а именно УПИ **, находящо се в [населено място] , [улица] , по силата на което по съгласуван и одобрен инвестиционен проект и издадени строителни книжа , да се построи в североизточната част на имота сграда , която да стане изключителна собственост на Е. В. , състояща се от : на първи етаж - жилище със ЗП 68 кв.м. , магазини два броя със ЗП по 30 кв.м. , на втори етаж жилище със ЗП от 150 кв.м. , на трети етаж – жилище със ЗП от 150 кв.м.

Съгласно издаденото от Район „Приморски“ удостоверение № 111/24.10.2028 г. /л.20 от адм. преписка/ , жилищната сграда на два етажа с [идентификатор] , находяща се в поземлен имот с [идентификатор] , идентичен с УПИ * , кв.*по плана на *-ти м.р. , [населено място] с административен адрес : [населено място] , [улица] , с възложител Е. С. В. съгласно горепосоченият [нотариален акт] , е въведена в експлоатация и изпълнена в съответствие с одобрените проекти , Акт за узаконяване № 24/2.05.2007 г. и изискванията към строежите съгласно чл.169, ал.1 и ал.3 от ЗУТ.

С договор по [нотариален акт], том *, рег. № ** , дело № **год. /л.29 от преписката/ , М. Г. В. е дарила на дъщерите си Е. С. В. и П. С. В. притежаваните от нея в лична собственост и по наследство 4/6 ид.ч. от жилищна сграда находяща се в [населено място] , [улица] , със застроена площ от 48.50 кв.м. , заедно с 8/10 ид.ч. от УПИ * в кв.*по плана на *-ти подрайон на [населено място] , цялото с площ от 750 кв.м.

Съгласно представеното удостоверение за наследници с изход. № 37047/ 12.08.2025 г. , Е. С. В. е починала на 20.06.2025 г. като е оставила двама наследници – дъщеря С. Н. Н. и син М. Н. Н..

На 16.10.2025 г. е подадена от С. Н. декларация по чл.14 от ЗМДТ , която е заведена с вх. № ********** , като на същата е поставен парт. № 5305Н592161. С нея са декларирани следните недвижими имоти : земя с площ от 725 кв.м. представляваща [ПИ] , дата на придобиване 20.06.2025 г., собственици П. В. - 2/4 ид.ч. , С. Н. - 1/4 ид.ч. и М. Н. - 1/4 ид.ч. ; жилищна сграда на един етаж , дата на придобиване 20.06.2025 г. , година на построяване 1950 г. , РЗП 71.45 кв.м. , конструкция ПМ, техническа инфраструктура – електрификация , водопровод , канализация , по 1/2 ид.ч. от жилищната сграда за С. Н. и М. Н..

На 23.10.2025 г. е подадена от С. Н. декларация по чл. 14 от ЗМДТ , която е заведена под вх. № ********** , като на същата е поставен парт. № 5305Н696542. С нея са декларирани следните недвижими имоти : 1. жилище - дата на придобиване 20.06.2025 г. , година на построяване 2018 г. , РЗП 68 кв.м., конструкция МЗ , техническа инфраструктура – електрификация , водопровод, канализация ; 2. магазин - дата на придобиване 20.06.2025 г. , година на построяване 2018 г., РЗП 30 кв.м. , конструкция МЗ , техническа инфраструктура – електрификация , водопровод , канализация ; 3. магазин - дата на придобиване 20.06.2025 г. , година на построяване 2018 г. , РЗП 30 кв.м. , конструкция МЗ, техническа инфраструктура – електрификация , водопровод , канализация ; 4. жилище - дата на придобиване 20.06.2025 г. , година на построяване 2018 г. , РЗП 150 кв.м. , конструкция МЗ , техническа инфраструктура - електрификация, водопровод , канализация. В декларацията е посочено , че С. Н. и М. Н. са собственици всеки на по 1/2 ид.ч. от четирите имота , както и че двете жилища са основни за двамата съсобственици.

Съгласно издаденото от УМБАЛ „С. М.-В.“ ЕАД експертно решение № 91539 от 85/30.04.2024 г. е определена на С. Н. 50 % ТНР за срок от 3 години – до 1.04.2027 год.

С издадена от кмета на община Варна на основание чл.39, ал.2 от ЗМСМА заповед № К-005/16.02.2024 г. е наредено на 19.02.2024 г. и на 20.02.2024 г. функциите на кмет на община Варна да се изпълняват от Х. Н. Р. -заместник-кмет на община Варна. При разпореденото с тази заповед заместване , от заместник-кмета Р. е издадена заповед № 0447/20.02.2024 г. , с която на основание чл. 44, ал.1, т. 2 от ЗМСМА във вр. с чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ са определени длъжностите от общинската администрация , които да изпълняват функциите на органи по приходите при установяването, събирането и контрола на местните данъци и такси битови отпадъци. В т.ІІ.1.6 от заповедта е посочена длъжността инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ , която съгласно писмо на директора на дирекция УЧРАУ при Община Варна с рег. № УЧРАУ26000399ВН/2.06.2026 г. /л.38 от делото/ , от 22.04.2020 г. се заема от В. К. К..

В изпълнение на правомощията си по тази длъжност , гл. инспектор КРД В. К. издава оспореният АУЗД № МД-АУ-6537-1/21.11.2025 г. , който е връчен на С. Н. на 4.12.2025 г. /л.4 от преписката/ , след което тя подава жалба срещу него до директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна , която е приета с рег. МД-Т25010482ВН/17.12.2025 год. /л.9 от делото/. При липсата на произнасяне от страна на директора на дирекция „Местни данъци“ , С. Н. подава до АС-Варна жалба срещу въпросният АУЗД , която е приета с вх. № 3845/24.02.2026 год.

При така установеното от фактическа страна , съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресата на оспореният АУЗД, след провеждане на задължителното административно обжалване , като е спазен срока по чл.156, ал.5 от ДОПК . Жалбата на Н. до директора на дирекция „Местни данъци “ при Община Варна срещу АУЗД е приложена на л.9 от делото, като същата е подадена в 14-дневния срок за обжалване по адм. ред. При липсата на произнасяне от директора на дирекция „Местни данъци “ при Община Варна в 60-дневният срок по чл.155, ал.1 от ДОПК е налице мълчаливо потвърждаване на АУЗД , което е настъпило на 17.02.2026 г. , а жалбата до съда е подадена на 24.02.2026 год. С оглед изложеното , съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество , жалбата е неоснователна.

В жалбата не се съдържат конкретни възражения относно валидността на оспореният акт , като се иска съдът да извърши проверка в тази насока. За целта са събрани необходимите доказателства , от които се установява , че актът е издаден от материално компетентен орган. Съществуващата в тази връзка нормативна уредба се съдържа в нормите на чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ , според които служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите , като същите се определят със заповед на кмета на общината. Както бе посочено по-горе , със заповед на кмета на община Варна № 0447/20.02.2024 г. /издадена съгласно заповед № К-005 от 16.02.2024 г. при условията на заместване – чл.39, ал.2 от ЗМСМА/ са определени длъжностите в общинска администрация - Варна , които да изпълняват функциите на органи по приходите , като сред тях попада заеманата от издателя на оспореният акт В. К. К. длъжност инспектор „Контролно-ревизионни дейности“. По тези съображения , съдът намира оспореният АУЗД за валиден адм. акт , по отношение на който не е налице основанието за оспорване по чл.146, т.1 от АПК.

Основните релевирани с жалбата възражения са концентрирани относно формата на оспореният АУЗД , които съдът намира за неоснователни. За формата на оспореният акт е приложима разпоредбата на чл.107, ал.2 от ДОПК, съгласно която задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина по който е изчислено задължението , съдържаща данни за задълженото лице , вида и основанието , общия и неплатения размер. Нормата е специална и дерогира общата разпоредба на чл.59 от АПК , от която жалбоподателката неправилно черпи доводи. Разпоредбата на чл.107, ал.3 от ДОПК регламентира в изречение първо , че размерът на задължението по ал.1 се съобщава на задълженото лице , което ако не е съгласно с него може само да поиска издаването на акт за установяване на задължението , включително като се възползва от правото си по ал.2 да поиска съответната справка. Наличието на така регламентираното право на справка освобождава органа по приходите когато служебно издава акт при неплатени задължения и липсата на извършена ревизия какъвто е процесния случай , от задължението му да пресъздава в АУЗД същата информация , която би се съдържала във въпросната справка. По тези причини , пропускът в случая на жалбоподателката да се възползва от правото си на справка не може да има за последица незаконосъобразност на оспореният АУЗД , тъй като ако тя бе надлежно упражнила това си право , то би получила информацията незнанието на която от нейна страна е посочено в жалбата като нарушение на формата на АУЗД , а именно такава за ставки на облагане , начален момент на изчисляване на лихвите , конкретни изчисления при формиране на данъчните оценки , подробният начин на формиране на ДНИ и ТБО по обекти и по години. Така съществуващата нормативна уредба относно формата на процесният АУЗД прави абсолютно несъстоятелни доводите на процесуалния представител на жалбоподателката , че представената от ответника в съдебно заседание Методика за определяне на задълженията представлявала незаконосъобразно последващо дописване и мотивиране на оспореният акт – точно обратното , същата замества непоисканата от Н. и предхождаща издаването на АУЗД справка по чл.107, ал.2 от ДОПК. По тези съображения съдът намира , че не е налице основанието по чл.146, т.2 от АПК за отмяна на оспореният АУЗД.