Решение № 811 от 19.06.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 811 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000500154 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 265613 от 07.09.2021 г., постановено по гр.д. № 6663/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-22 състав, съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от В. Л. П. против „БАНКУЕЪР” ЕООД и „ПИКЪР“ ЕООД иск с правно основание чл. 440 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че дружеството „БАНКУЕЪР” ЕООД не е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ АПАРТАМЕНТ № 24, находящ се в жилищна сграда с подпокривно жилищно пространство в ***, на втори жилищен етаж в ***, със застроена площ 140,38 кв.м., състоящ се от дневна, столова, две стаи, кухня, дрешник, баня, тоалетна, антре, коридор, два балкона, при съседи: стълбище, апартамент № 23, вътрешен двор, калкан, ул.

„Мати Рубенова“, заедно с 3,206% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ V-496, 497, 635 от кв. 584 по плана на гр.София .

1

Недоволна от решението е останала ищцата В. Л. П., която в законоустановения срок е подала настоящата въззивна жалба. Със същата поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил наведените от нея твърдения и не е съобразил представените по делото писмени доказателства, поради което е достигнал до неправилен извод за неоснователност на предявения от нея иск.

Оспорва извода на първоинстанционния съд относно правните последици от вписването на исковата молба по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от „ПИКЪР“ ЕООД срещу „БАНКУЕЪР“ ЕООД, като продавач на процесния имот, и срещу Н. К. и К. К., като негови купувачи. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че вписването на исковата молба по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД преди вписването на постановлението за възлагане, въз основа на което тя е придобила имота при проведена публична продан, обуславя правото на „ПИКЪР“ ЕООД, при уважаване на Павловия иск, да насочи изпълнение върху имота, да го осребри и да удовлетвори вземанията си от получената стойност. Навежда довод, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че постановлението за възлагане, с което е обявена за купувач на процесния имот, е издадено по изп. д. № 420/2016 г. по описа на ЧСИ М. Б., по което взискател е К. Д. Г.. В полза на последния върху имота е наложена възбрана, вписана на 29.02.2012 г., която не е заличена и към настоящия момент.

Поддържа, че за разрешаването на спора релевантна не е датата на вписване на постановлението за възлагане, а датата на вписване на първата по ред възбрана, наложена в полза на кредитор по изпълнителното дело, доколкото именно с оглед нея следва да се преценява противопоставимостта на правата на приобретателя от публичната продан.

При тези данни счита, че след като исковата молба по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД е вписана след посочената възбрана, ищецът по този иск не разполага с право да се удовлетвори от имота, придобит от нея въз основа на постановлението за възлагане.

С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения от нея иск.

В законоустановения срок по делото са постъпили отговори от страна на 2 ответниците в първоинстанционното производство „ПИКЪР“ ЕООД и „БАНКУЕЪР“ ЕООД, с които се излагат становища за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на обжалваното решение.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта — в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото във въззивната жалба, освен в случаите, когато следи служебно за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по

ОСНОВАТЕЛНА. същество въззивната жалба на

В.

Л.

П. е

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440 ал.1 от ГПК.

С решение № 2386 от 03.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2390/2015 г. по описа на Апелативен съд-София е отменено решение от 02.04.2015г., постановено по гр.д. № 4168/2012г. на СГС, ГО, І-3 състав и вместо това „БАНКУЕЪР” ЕООД, е осъдено да заплати на основание чл.266, ал.1 ЗЗД на К. Д. Г. сумата 150 000 лева (сто и петдесет хиляди лв.) по предявен частичен иск за заплащане на уговорено в договор за изработка от 15.01.2010г. възнаграждение в общ размер от 250 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата 150 000 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба15.03.2012 г. до окончателното плащане. На основание чл. 78, ал.1 ГПК, същото е осъдено да заплати на ищеца и сумата от 18 360 лева разноски за първоинстанционното и въззивното производство. Исковата молба по делото е вписана на 17.05.2013 г.

3

С договор за цесията от 16.03.2012 г. К. Д. Г. е цедирал в полза на „ПИКЪР“ ЕООД част от вземането срещу „БАНКУЕЪР” ЕООД в размер на 50 000 лв.

От представената по делото справка от Служба по вписванията към Агенция по вписванията е видно, че на 12.09.2012 г. е вписано сключването на договор за покупко- продажба на процесния недвижим имот, по силата на който „БАНКУЕЪР” ЕООД е прехвърлил собствеността на Н. П. К..

Въз основа на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 4168/2012г. на СГС, в.гр.д. № 2390/2015 г. по описа на Апелативен съд-София е издаден изпълнителен лист от 15.12.2015 г., по който е образувано изпълнително дело № 420/2016 г. по описа на ЧСИ М. Б. с взискател К. Д. Г. и длъжник „БАНКУЕЪР” ЕООД.

В рамките на това изпълнително дело е наложена възбрана на процесния недвижим имот, вписана на 29.01.2016 г., която е заличена на 05.12.2017 г.

Имотът е изнесен на публична продан и с постановление от 03.05.2016 г. въззивницата В. Л. П. е обявена за купувач. Постановлението е вписано в Служба по вписванията на 01.06.2016 г.

От представените към изпълнително дело № 420/2016 г. по описа на ЧСИ М. Б. доказателства се установява, че по искане на К. Д. Г. с правно основание чл. 390 ГПК е образувано ч. гр. д. № 2300/2012 г. по описа на СГС, приключило с определение от 15.02.2012 г., с което е допуснато обезпечение на бъдещ негов иск против „БАНКУЕЪР” ЕООД с предмет вземанията по гр.д.

№ 4168/2012г. на СГС, ГО, І-3 състав, в.гр.д. № 2390/2015 г. по описа на Апелативен съд-София чрез налагане на възбрана на процесния недвижим имот. Видно от множеството приложени към делото справки от Агенция по вписванията, тази възбрана е вписана на 29.02.2012 г. и няма данни да е заличена.

С решение № 5171 от 29.07.2018 г., постановено по гр.д. № 5499/2017 г. по описа на СГС, образувано по предявен от „ПИКЪР“ ЕООД против „БАНКУЕЪР” ЕООД (продавач) и Н. П. К. и К. И. К. (купувачи) иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, е обявен за недействителен по отношение на ищеца сключения от ответниците договор за продажба на процесния недвижим имот.

Първоначално по исковата молба е образувано гр.д. № 1501/2013 г. по описа на СГС и в.гр.д. № 4702/2016 на Апелативен съд-София, като решението е 4 обезсилено от ВКС, след което разглеждането на иска е продължило в рамките на гр. д. № 5499/2017 г. по описа на СГС. Видно от представената справка от Агенция по вписванията исковата молба е вписана в Служба по вписванията на 29.05.2013 г. От същата се установява и че решение № 5171 от 29.07.2018 г., постановено по гр.д. № 5499/2017 г. по описа на СГС е вписано в Служба по вписванията на 14.02.2019 г.

С решение от 16.07.2018 г., постановено по т.д. № 2666/2012 г. по описа на СГС, образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.79 вр.чл.99 от ЗЗД вр.чл.266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от „ПИКЪР“ ЕООД против „БАНКУЕЪР” ЕООД, съдът е осъдил последното дружество да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв., съставляваща прехвърленото от К. Д. Г. вземане.

Въз основа на решението е издаден изпълнителен лист от 18.10.2018 г. и по него, както и по изпълнителен лист от 15.12.2015 г., издаден по гр.д. № 4168/2012г. на СГС, е образувано изпълнително дело № 1372/2019 г. по описа на ЧСИ Б.. В рамките на това изпълнително производство принудителното изпълнение е насочено срещу процесния имот.

При така установеното първоинстанционният съд е приел, че доколкото исковата молба по гр.д. № 5499/2017 г. по описа на СГС, образувано по предявен от „ПИКЪР“ ЕООД против „БАНКУЕЪР” ЕООД (продавач) и Н. П.

К. и К. И. К. (купувачи) иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е вписана преди постановлението за възлагане, въз основа на което В. Л. П. е придобила имота при проведена публична продан, уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД обуславя правото на „ПИКЪР“ ЕООД да насочи изпълнение върху имота, да го осребри и да удовлетвори вземанията си от получената стойност. С оглед на този извод съдът е отхвърлил предявения от В. Л. П. иск с правно основание чл. 440 ГПК.

При преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните въззивният съд намира, обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно.

Възбраната върху недвижим имот като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК е насочена към осигуряване на възможността за последващо провеждане на принудително изпълнение върху конкретен недвижим имот при успешна искова защита. Тя може да бъде наложена като обезпечение на бъдещ иск или във всяко положение на висящия исков процес до приключване 5 на съдебното дирене във въззивното производство.

Възбраната, наложена в изпълнителното производство по чл. 449, ал. 2 ГПК, има за цел да препятства длъжника при насочено принудително изпълнение по отношение на негов недвижим имот, да извърши действия, с които да осуети или затрудни удовлетворяване вземането на взискателякредитор.

И в двете хипотези наложената възбраната има един и същ ефект. Тя цели да запази недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум и осигури ефективната реализация на установеното със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие имуществено право на кредитора (взискател), чрез установената от законодателя с разпоредбата на чл. 453 ГПК непротивопоставимост на последвало наложената възбрана разпореждане или учредяването на вещни права, извършени от собственика на имота. С вписване на възбраната последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. На тях са непротивопоставими и претенциите на трети лица към възбранения имот, ако исковите молби, с които тези претенции са заявени пред съд, подлежат на вписване, но не са вписани преди вписване на възбраната.

Наложената обезпечителна възбрана не се погасява, нито се отменя след извършване на публичната продан на възбранения недвижим имот, тъй като същата брани интереса и на купувача от публичната продан. Въз основа на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права върху закупения имот, които длъжникът е притежавал към момента на вписването на възбраната и на него не може да се противопоставят никакви права на трети лица, които са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. Купувачът от публичната продан "встъпва" едновременно в правното положение, както на длъжника, като придобива неговите права върху имота, така и в правното положение на кредиторите - в смисъл, че на него е непротивопоставимо всичко, което не може да бъде противопоставено на кредиторите. Вписаната възбрана осигурява по-ранна противопоставимост на правото на собственост на купувача по публичната продан, за времето от датата на вписване на възбраната спрямо лицата, вписали свои актове относно недвижимия имот след този момент, до вписване на постановлението за 6 възлагане.