Решение № 86 от 11.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Пловдив, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Добринка Л. Калчева като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600489 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда рег. № 48 от 29.07.2025 г. по НОХД № 2230/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд подсъдимият С. И. А. е бил признат за виновен в извършването на престъпление чл. 115 НК. За посоченото деяние му е било наложено наказание при условията на чл. 54 НК осемнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Със същия съдебен акт подсъдимият С. И. А. е бил признат за виновен и в извършването на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание, също при условията на чл. 54 НК - три години лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 НК на подс. С. И. А. е било наложено едно общо най-тежко наказание от осемнадесет години лишаване от свобода, 1 което да изтърпи при първоначален строг режим.

От така наложеното на С. И. А. общо най-тежко наказание лишаване от свобода е било приспаднато времето на предварителното му задържане по делото, считано от 23.02.2023 г. до влизане на присъдата в законна сила.

Със съдебния си акт първият съд се е произнесъл и по предявените от наследниците на жертвата граждански искове за неимуществени вреди, като е уважил този на Д. А. А. в размер на 150 000 лева, а претенцията на Х.

А. А. е приел за основателна за сумата от 50 000 лева.

С присъдата си първият съд e извършил разпореждане и с приложените по делото веществени доказателства. Възложил е за заплащане в тежест на подсъдимия и на направените по делото разноски, включително и тези, заплатени от частните обвинители за ангажирането на повереник по делото.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от адв. Ж.

П. – защитник на подс. С. И. А.. Със същата се иска присъдата на окръжния съд да бъде отменена или изменена. Релевира се, че актът на първата инстанция не отговаря на доказателствата, събрани в хода на наказателното производство. Сочи се, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие с материалния закон. От въззивния съд се иска да отмени акта на окръжния съд и вместо това да постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимия по повдигнатите му обвинения по чл. 115 НК и по чл. 194, ал. 1 НК.

При условията на алтернативност, в случай че не възприеме доводите на защитата, към въззивния съд се отправя претенция да намали наложените наказания лишаване от свобода.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява становище, че жалбата на подсъдимия се явява неоснователна. Пледира, че наложените от първата инстанция наказания лишаване от свобода са били справедливо определени, като са били отчетени всички смекчващи и отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства.

Представителят на частните обвинители адв. В. С. пледира, че в 2 конкретния случай безспорно са били установени обстоятелствата около възникналата конфликта ситуация, като окръжният съд е анализирал всички събрани доказателства, които са в полза и във вреда на пострадалия. В крайна сметка не е уважил претенцията на частните обвинители за налагането на максимално по размер наказание лишаване от свобода и те не са атакували тази преценка на инстанцията. В тази насока повереникът на частните обвинители намира присъдата на първия съд за правилна и законосъобразна, поради което моли въззивният съд да я потвърди в санкционно-осъдителната й част. По отношение на уважените гражданска-правни претенции пледира, че същите са дори занижени по размера си. В заключение моли въззивният съд да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна във всички нейни части, а жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение.

Подсъдимият и неговият служебен защитник адв. Д. К. поддържат жалбата срещу присъдата на Пловдивския окръжен съд. Излагат съображения за наличието на основания за оправдаването на подсъдимия по обвинението и за прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление с намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода, което намират за прекомерно и несъобразено с всички обстоятелства от значение за законосъобразното му налагане. Релевират доводи за неправилно определяне на наказанието, като акцентират и на поведението на пострадалия, което е предхождало конфликтната ситуация, още повече че последният е нападнал подсъдимия, който се е защитавал. От въззивния съд се иска, при условията на алтернативност, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд или налагане на справедливо наказание по всяко едно от обвиненията, съобразено в всички факти и обстоятелства по делото и ориентирано към минималните размери, предвидени в санционната рамка на всяко едно от престъпленията, за които е бил признат за виновен.

Подсъдимият, в последната си дума, предоставя на съда да определи справедлив размер на наказанията.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в протеста и жалбата, както и доводите пред въззивния съд и съобразно правомощията си по чл. 314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено 3 следното:

За да постанови присъдата си, Пловдивският окръжен съд е приел като несъмнена следната фактическа обстановка, която изцяло се възприема и от настоящия:

Към инкриминирания момент подсъдимият С. И. А. живеел в П..

Издържал се от предаването на вторични суровини от контейнерите за смет.

Познавал пострадалия С. А., който работел в Г. и живеел на семейни начала със С. М., а преди 2008 г. – с Ф. А. Д., с която имали две деца – Д. А.а и Д. А.а (удостоверение за наследници на л. 1 и 2 от том 2 от ДП ).

В края на януари 2023 г. пострадалият се прибрал в България. В късните вечерни часове на 19.02.2023 г. М. К. („А.“), И. М. („П.“), А. А. и С. А. („С.“) били на маса пред заведението на К. Й. А. в П., на ул. „*“ пред № **. Към тях се присъединил и подсъдимият С. А. („А."/"А.“). Той седнал до А. и всички заедно продължили да употребяват алкохол и да си говорят. Пострадалият С.

А. попитал подсъдимия С. А. кога ще му върне заета преди време парична сума. Това породило конфликт между двамата и пострадалият ударил два шамара по бузата на подсъдимия и му казал да напусне мястото. А. се прибрал в дома си на ул. „*“ № ** (също в П.) в близост до заведението. Там той решил да се върне и да „потърси сметка“ на С. А. за ударените му шамари. За целта, взел нож и го поставил в ръкав на якето, с което бил облечен. Ножът бил с острие от сив метал, с дръжка от черна пластмаса и обща дължина 33,2 см., дължина на дръжката 13,6 см., дължина на острието 19,6 см., най-широка част на острието 2,6 см., в началото - 1,7 см. и дебелина - 0,1 см. Малко след полунощ (вече на 20.02.2023 г.), подсъдимият А. се върнал при М. К., И. М. и А. А. и С. А.. Близо до тях, подсъдимият започнал да псува и ругае А. за нанесените му по-рано от последния удари. Пострадалият А. се изправил от масата, приближил се до подсъдимия А. и го ударил. Двамата започнали да си разменят удари. А. и А. се бутали и удряли в стената на жилището срещу заведението, докато в един момент загубили равновесие и паднали на земята.

Подсъдимият А. останал отдолу по гръб, а пострадалият А. бил върху него - с лице към А.. Свид. А. А. отишъл до тях, за да ги раздели и видял, че подсъдимият А. държи нож в дясната си ръка. Този нож А. бил приготвил, за да го използва срещу А.. А. се изплашил, казал на подсъдимия да остави ножа и се опитал да го вземе, но не могъл, тъй като подс. А. го държал много здраво 4 и не го пускал. Свид. А. се обърнал към К. и М. за помощ, но те станали от масата и избягали от мястото на инцидента. Виждайки, че никой не се отзовава, А. също си тръгнал и оставил пострадалия А. и подсъдимия А. да се бият. От положението си на земята - лице в лице с пострадалия и под него, подсъдимият А. нанесъл на А. пет удара с ножа, който държал в дясната си ръка. Пострадалият А. се опитал да се защити като хване и вземе ножа, в резултат на което получил порезна рана в областта на четвърти пръст на дясната ръка. Тези удари причинили на А. пет прободно-порезни наранявания с неустановена поредност в различни части на тялото му: в областта на лицето, в областта на шията, в корема, на лявата мишница и на дясното бедро.

Прободно-порезното нараняване в корема прерязало левите бъбречни артерия и вена и предизвикало остра кръвозагуба, която довела до летален изход на пострадалия А., настъпил в порядъка на няколко минути. След като нанесъл ударите, подсъдимият А. се „измъкнал“ изпод тялото на А.. Останал за кратко.

От масата, на която седели посочените по-горе свидетели и пострадалия А., подсъдимият А. взел мобилния телефон на пострадалия „Самсунг Зет фолд 4“ с черен силиконов протектор, след което се прибрал в дома си. Там А. измил ножа и го поставил в отвор на тухла в коридора. След това избърсал кръвта, която била по лицето му и отишъл в заложна къща „*“ в П., на ул. „*“ № ** около 02:30 часа на 20.02.2023 г., където заложил телефона на пострадалия А. за 700,00 лева. Д. Д. – служител в къщата изготвил заложен билет, в който отразил данните по лична карта на А.. Парите, получени от залога, подсъдимият А. проиграл в казино и за това се върнал отново в заложната къща, за да поиска нов заем. Бил изготвен нов заложен билет и подсъдимият А. получил още 205 лева, които отново проиграл на хазарт. Междувременно, около 06:40 ч. на 20.02.2023 г., Д. К. открил безжизненото тяло на пострадалия А. и подал сигнал на телефон 112. На мястото пристигнали служители на МВР, които извършили оглед и предприели действия с цел установяване на свидетели на престъплението и извършителя на същото.

Видно от заключението на назначената на подготвителната фаза съдебно психиатрична и психологична експертиза (т. 1, л. 128-139 от досъд. пр.) подс.

С. И. А. не се води на учет към „*“, но може да се приеме, че страда от заболяване Дг. F10.1 – психически и поведенчески разстройства вследствие на употребата на алкохол. По време на инцидента същият е бил в обикновено алкохолно опиване. Не страда от заболяване, което да е довело до 5 краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, за което е необходим период за лечение. Лицето не страда и от друго тежко заболяване. Няма данни за афективно стеснение на съзнанието. Няма и такива за продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Според експертите, подсъдимият С. И. А. е разбирал свойството и значението на извършено към датата на извършване на престъплението и е могъл да ръководи постъпките си, който правен извод с основание е бил споделен и от окръжния съд. Може да дава достоверни обяснения и да участва в наказателния процес.

На първо място следва да бъде изрично коментирано оплакването на подсъдимия пред въззивния съд, че дадените на подготвителната фаза обяснения от негова страна, ползвани от окръжния съд чрез прочитането им, са били катализирани от упражненото върху него насилие. В тази насока, обаче, не са били събрани каквито и да е данни по делото. От значение за отговор на оплакването са показанията на свид. Д. А.а И.а, които следва да бъдат изцяло кредитирани като последователни, обективни и съответни на останалата доказателствена маса, както и надлежно приобщени чрез прочитането им от подготвителната фаза. Всъщност прочетеното от досъдебното производство не би могло да бъде ползвано за възпроизведените обяснения на подсъдимия по време на процесуалната дейност в дома му по отношение на това какво е правил с ножа, доколкото така би се заобиколил процесуалния ред за снемане на обяснения от заподозрени по обвинението лица. Но в крайна сметка от значение е заявеното от свидетеля Д. И., както пред първия съд (л. 206-207 от делото на ОС ), така и на подготвителната фаза, че приложеният като веществено доказателство нож е бил намерен, укрит в дома на подсъдимия, като това се е случило с негово съдействие, доколкото именно той е посочил къде се намира вещта. Същата е била поемно лице при извършените процесуално-следствени действия в дома на подсъдимия, от където по делото са били иззети и приобщени веществени доказателства – кухненски нож с дълго острие, укрит в отвор на тухла. Същата не споделя при извършването на действията да е имало упражняване на физическо въздействие върху подсъдимия в дома му, като А. дори е оказал съдействие на разследването и е насочил съответните органи към откриване на приобщеното по делото веществено доказателство – нож. Не сочи също така да е имало маскирани полицейски служители, които да са го „удряли“, да са му „пускали 6 ток“, да са го „бутали“, да са го „дърпали“, както твърди самият подсъдим във връзка с произтеклите в дома му процесуално-следствени действия. Отделно от това, настоящият съд намира, че самият подсъдим е променил версията си, застъпена на подготвителната фаза първоначално на два пъти, при които не е имало оплакване от физическо респектиране от полицейски органи, като същата е възникнала с дефинирането на последващата му изцяло защитна позиция с напредване на разследването. Освен това, А. е бил освидетелстван на подготвителната фаза на процеса, но извън нараняванията, които са били свързани с възникналата конфликтна ситуация с пострадалия, не са били заявени и установени други травми, относими към установяването и задържането му няколко дни след деянието. Още повече, че от показанията на свид. Н. К. (л. 207 от делото на ОС ), които ще бъдат коментирани и допълнително и които според настоящия съд могат да се ползват като контролни факти, се установява, че самият подсъдим й е споделил в непринуден разговор – част от житейския цикъл и то преди да бъде задържан, че е бил бит от „наркомани“ при хазарт, а самата свидетелка е забелязала засъхнала кръв по откритите части на лицето на подсъдимия – по челото и над дясното му ухо. В посочения разпит К. е била категорична, че подсъдимият й е споделил, че е „ударил“ едно момче от „Ш.“ „с нож“. Пред първия съд, във връзка с разпита на Н. К., подсъдимият е дал кратки обяснения, като е била извършена и очна ставка между двамата. Поради дефинираната и спазвана към визирания момент актуална защитна версия, подсъдимият е отрекъл да е казвал на К., че е ударил с нож някой (л. 207 от делото на ОС ), при все да потвърдил за срещата си с нея и за съобщението, че имало починал „в махалата“. В хода на проведената очна ставка всеки един е поддържал вече заявеното, като от страна на подсъдимия е било потвърдено, че когато се е срещнал с К. е излизал от казиното и действително й е поискал една цигара, като е имал по себе си кръв. К. се е поинтересувала защо му е такова лицето, като на съобщението й, че имало убийство в махалата, подсъдимият й казал, че знае, защото е бил там. Настоящият съд намира, че следва да бъде възприето изцяло заявеното от К., доколкото същото е обективно, устойчиво и съответно на доказателствения комплекс, който ще бъде подробно обсъден допълнително в изложението. Реално и в своите обяснения пред окръжния съд подсъдимият не е отрекъл срещата си със свид. К., проведения разговор и споделянето на знание за възникналия инцидент с летален изход в жилищния 7 им район. Действително прави впечатление обстоятелството, че при очната ставка К. е посочила, че в хода на разговора им подсъдимият й е казал, че е „ударил едно момче“ без да пояснява, че това е било сторено „с нож“, както е заявила малко преди това при разпита си. Настоящият съд намира, че тук става въпрос за временна проява на субективистичен ефект, произтичащ от обстоятелството, че подсъдимият и свидетелката К. са съседи и при явното им противопоставяне в очна ставка (която не е задължителна по силата на процесуалния закон), последната е била изправена пред вътрешен конфликт.