Решение № 27 от 17.02.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Севлиево, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20244230100074 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по подадена от „АПС БЕТА България” ЕООД, искова молба срещу С. И. Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции, с правно основание чл. 240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 700 лева – главница по договор за потребителски кредит; сумата от 179,71 лева - договорна възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит за периода от 15.01.2018 г. до 20.02.2019 г.; сумата от 402,49 лева законна лихва за забава по договора за кредит за периода от 15.01.2018 г. до 19.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата по договора за кредит от 20.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 538 от 21.09.2023 г. по ч. гр.д. № 994/2023 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

В исковата молба се излагат твърдения, че между „КРЕДИСИМО” ЕАД, с ЕИК 175330437, в качеството на кредитодател, и ответницата С. И. Г., в качеството на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски 1 кредит № 1011094 на 15.01.2018 г. по електронен път, по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните били използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответницата била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на приложимото законодателство, като се прави изявление, че ако съдът не приеме, че договорът е сключен при спазване на ЗПФУР, то договорът за паричен заем бил реален и да се считало сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Ищецът сочи, че видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит № 1011094 на 15.01.2018 г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Твърди се, че длъжникът /ответницата/ кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит „КРЕДИСИМО”, като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата информация била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта, чрез натискане на бутон „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен email, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора”, като според т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът - приети и подписани от кандидатстващия. След електронното изявление, договорът, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него. Така, по реда на ЗЕДЕУУ между „КРЕДИСИМО” ЕАД, като кредитор, и длъжника, като кредитополучател, бил сключен договора, при лихва и условия, подробно уговорени в цитираните по-горе документи.

Ищецът твърди, че при кандидатстването за кредита ответницата сама избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството 2 на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.

Ищецът сочи, че в процесния случай страните се били съгласили в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, което се прави като заключение чрез тълкуване на т.

III.11, вр.т. III.9., б. „а” от ОУ към договора за потребителски кредит, съгласно които ако кредитополучателят кандидатства за кредит на сайта и бил съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ, заявлението се подавало с въвеждането на команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail и приемам ОУ и Договора” на указаното за това място на сайта от кредитополучателя, като с извършване на посочените действия заявлението се считало подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договорът - приети и подписани от същия. Сочи се, че дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следвало да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се считало за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

В исковата молба се твърди, че на 15.01.2018 г. длъжникът С. И. Г., била сключил Договор за потребителски кредит 1011094 на 15.01.2018 г. с „КРЕДИСИМО” ЕАД, по силата на който получил сумата от 700 лева, срещу което се съгласила да върне 13 броя вноски по 67,67 лева в срок до 20.02.2019 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50 %.

В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /ОУ/, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „КРЕДИСИМО” ЕАД, в Раздел VI, чл. 7 от ОУ страните постигнали съгласие, че длъжникът ще заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на „КРЕДИСИМО” ЕАД да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

Ищецът твърди, че на 15.01.2018 г., ответницата С. И. Г. сключила Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „АЙ ТРЪСТ” ЕООД. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - „КРЕДИСИМО” ЕАД и да отговаря пред „КРЕДИСИМО” ЕАД солидарно със С. И. Г. за всички задължения по Договора за кредит с „КРЕДИСИМО” ЕАД така, както 3 те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл.

3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „КРЕДИСИМО” ЕАД.

На 15.01.2018 г. „АЙ ТРЪСТ” ЕООД и „КРЕДИСИМО” ЕАД сключили договор за поръчителство, по силата на който „АЙ ТРЪСТ” ЕООД се е задължило спрямо „КРЕДИСИМО” ЕАД за всички задължения на С. И. Г. по Договора за кредит.

Ищецът твърди, че ответникът С. И. Г. не била изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Твърди се, че „КРЕДИСИМО” ЕАД поканило „АЙ ТРЪСТ” ЕООД да плати всички изискуеми задължения на ответницата по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство „АЙ ТРЪСТ” ЕООД изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД. На 23.02.2021 г. „АЙ ТРЪСТ” ЕООД погасило суми, в размер на претендираните по настоящото дело. Ищецът твърди, че с извършване на посоченото плащане „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.

В исковата молба се сочи, че на 23.02.2021 г. „ АЙ ТРЪСТ” ЕООД уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД в правата на кредитора „КРЕДИСИМО” ЕАД, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД.

От представения към исковата молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между „КРЕДИСИМО” ЕАД и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, се установявало, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 18.02.2021 г., неразделна част от договора.

С Приложение № 1 към описания по-горе договор, „ АЙ ТРЪСТ” ЕООД бил прехвърлил на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, вземането си към ответницата. Твърди се, че длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща.

Ищецът моли съда, ако приеме, че уведомяването на длъжника 4 ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Твърди се, че ответникът С. И. Г. не е изпълнила в срок задълженията си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита и към момента на подаване на исковата молба задължението все още не било погасено.

Иска се от съда да приеме за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 700 лева – главница по договор за потребителски кредит; сумата от 179,71 лева - договорна възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит за периода от 15.01.2018 г. до 20.02.2019 г.; сумата от 402,49 лева - законна лихва за забава по договора за кредит за периода от 15.01.2018 г. до 19.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата по договора за кредит от 20.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител, е депозирала отговор на исковата молба, с който се оспорват така подадените искове. В отговора се оспорва сключването на договор за кредит от страна на ответницата, прави се възражение, че сумите са погасени по давност. Излагат се съображения за нищожност на клаузи в договора. Сочи се, че липсват доказателства за съобщаване на извършената цесия. Искането към съда е да се отхвърлят предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК вр. с чл. 99 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между