Определение № 54 от 28.01.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 54 гр. Ямбол, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20252300500243 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

По настоящото въззивно гражданско дело е постановено Решение рег. № 166 от 14.11.2025 г., с което е отменено изцяло Решение № 290 от 03.06.2025 г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. № 2101/2024 г. по описа на този съд, като вместо него въззивният съд е отхвърлил предявения от „Хелиос“ ООД против „Папас- Олио“ АД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15 682.04 лева /левовата равностойност на 8018.10 евро/, представляваща заплатена сума по развален договор за доставка на рафинирано слънчогледово олио № 2419/11.04.2024 г., сключен между „Гречи- Индустрия Алиментари“ АД като купувач и „Папас- Олио“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба– 10.07.2024 г. до окончателното изплащане, като неоснователен. Със същото решение на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Хелиос“ ООД е осъдено да заплати на „Папас- Олио“ АД направените пред двете съдебни инстанции разноски в общ размер на 4 817,93 лв.

Решението като необжалваемо е влязло в сила на 14.11.2025 г.

На 03.12.2025 г., т.е. в едномесечения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, е постъпила молба от процесуалния представител на въззивното дружество, с искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, поради неправилното им разчитане от въззивния съд, позовавайки се на представените пред ЯРС и ЯОС списъци на разноските по чл.80 от ГПК и приложените към тях доказателства за извършването им, сочещи на сума в общ размер на 5 423,40 лв., от които 3 170,40 лв. разноски пред ЯРС и 2 253,00 лв. разноски пред ЯОС.

На основание чл.248, ал.2 от ГПК за постъпилата молба е съобщено на въззиваемото дружество, което в предоставения му едноседмичен срок не е подало отговор.

1

Молбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 248 ГПК, от легитимирано лице, при наличието на правен интерес и представен до приключване на съдебното дирене списък на разноските по делото по чл.80 от ГПК.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна по следните съображения:

Съгласно представеният пред ЯРС по гр.д. №2101/2024 г. от ответника /сега въззивник/- „Папас- Олио“ АД, списък на разноските по чл.80 от ГПК, страната е претендирана разноски пред първаната инстанция, както следва: 608,40 лв.- разходи за превод и легализация на документи, представени с отговора на исковата молба; 1 800,00 лв.заплатенжо адвокатско възнаграждение; 500,00 лв.- заплатен депозит за вещо лице; 193,19 лв.- разноски във връзка с явяване в ос.з. на 26.02.2025 г. В проведеното на 12.05.2025 г., както и с допълнителна молба от 16.05.2025 г., от процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане и на сума в размер на 262,00 лв., представляваща заплатено от ответника по разпореждане на съда допълнително за възнаграждение на вещо лице.

Общия сбор на направените и претендирани от ответника разноски пред ЯРС, за които по делото са представени доказаства за тяхното разходване, възлиза на сума в размер на 3 363,59 лв. Претендираните за заплащане от въззивника разноски в производството пред ЯРС са посочени в размер на 3 170,40 лв., като ЯОС констатира, че този размер не съответства на действително заплатените от ответника в хода на първоинстанционното производство разноски- 3 363,59 лв., като несъответствието се дължи да допусната от процесуалния представител на дружеството аритметична грешка при сборуване на сумите за разноски по пера.

В мотивите към постановеното въззивно решение съдът е приел, че направените от дружеството „Папас- Олио“ АД разноски пред първата инстанция са в размер на 2 695,10 лв., който размер не съотвества на действително направените от страната разноски пред ЯРС в общ размер на 3 363,59 лв., за които по делото са представени доказателства, поради което молбата на въззивника за изменение на постановеното по настоящото дело решение в частта за разноските пред първата инстанция е основателна и следва да бъде уважена, като му бъде присъден действитлния и доказан размер на направените разноски- 3 363,59 лв.

По отношение на разноските, направени от въззивното дружество във въззивното производство, съдът канстатира следното:

Въззивникът е претендирал присъждане на разноски във въззивното производство в общ размер на 2 253,00 лв., съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. По делото са представени доказателства за извършени разноски както следва:

313,64 лв. заплатена държавна такса по сметка на ЯОС за въззивно обжалване; 9,00 лв.заплатена държавна такса за възпроизвеждане на въззивната жалба на хартиен носител и заверка; 1800,00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение; 130,36 лв. пътни разноски, извършени на 14.10.2025 г. от адвокатско дружество „Калайджиев и Георгиев“, за които е представен дубликат на фискален бон от 14.10.2025 г., от който се установява, че това е стойността на закупено гориво.

2

С постановеното решение, видно от мотивите на същото, съдът е приел, че въззивникът има право на разноски пред въззивната инстанция в общ размер на 2 122,64 лв., като е присъдил същите, включвайки ги в общия размер на дължимите от въззиваемото дружество на въззивника разноски пред двете съдебни инстанции. С молбата по чл.248 от ГПК въззивникът претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция в пълния им заявен размер с представения по делото списък по чл.80 от ГПК и доказатерлствата към него от 2 253,00 лв., включващи и сумата от 130,36 лв., представляващи пътни разноски във връзка с явяването на пълномощника на въззивника- адв. Х. в проведеното на 14.10.2025 г. о.с..з.

При тези фактически данни, ЯОС намира, че молбата на въззивника по чл.248 от ГПК в частта, с която се иска изменение на решението в частта за разноските във въззивното производство, е неоснователна. Съгласно задължителната съдебна практика /Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV ГО, ГК/, отговорността за разноски е уредена като ограничена и включва принципно само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото /напр. пътните разноски за явяването на страните пред съда, пътни разноски за посещения в съда във връзка с делото, стойността на заплатени копирни услуги от страните, както и направени пощенски разходи/. Разходът за пътуване на адвоката не съставлява съдебноделоводни разноски по делото и не може да се претендира на осн. чл. 78 ГПК, съответно и в производството по чл. 248 ГПК (в този смисъл съдебната практика, / в този смисъл и Решение № 192 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV ГО, ГК/.

Довереник и доверител имат възможност при уговаряне на възнаграждението да предвидят неговия размер и с оглед предстоящите пътни разходи. От друга страна следва да бъде съобразено и обстоятелството, че по делото не са налице данни претендираните пътни разноски в размер на 130,36 лв. да са заплатени от страна на въззивното дружество на адвокатско дружество „Калайджиев и Георгиев“, за да бъдат търсени като разноски по делото от страната по реда на чл.78, рес. по реда на чл.248 ГПК.

Предвид изложеното, ЯОС намира, че молбата по чл.248 от ГПК е частично основателна и седва да бъде уважена, като постановеното по делото решение в частта за разноските, които търговското дружество „Хелиос“ ООД е осъдено да заплати на въззивника „Папас- Олио“ АД пред ЯРС и ЯОС на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде увеличен от 4 817,93 лв. на 5 486,23 лв.

Мотивиран от горното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение рег. № 166 от 14.11.2025 г., постановено по възз.гр.д. № 243/2025 г. по описа на ЯОС, В ЧАСТТА за разноските, които „Хелиос“ ООД, ЕИК 121228296, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Иван Вазов“ №29, вх.А, ап.2, 3 представлявано от управителя А.П.М. е осъден да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „Папас- Олио“ АД, с ЕИК 838175022, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул.

„Обходен път Запад“ №61, като ги УВЕЛИЧАВА от 4 817,93 лв. на 5 486,23 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.248, ал.3, изр. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 54 гр. Ямбол, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20252300500243 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

По настоящото въззивно гражданско дело е постановено Решение рег. № 166 от 14.11.2025 г., с което е отменено изцяло Решение № 290 от 03.06.2025 г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. № 2101/2024 г. по описа на този съд, като вместо него въззивният съд е отхвърлил предявения от „Хелиос“ ООД против „Папас- Олио“ АД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15 682.04 лева /левовата равностойност на 8018.10 евро/, представляваща заплатена сума по развален договор за доставка на рафинирано слънчогледово олио № 2419/11.04.2024 г., сключен между „Гречи- Индустрия Алиментари“ АД като купувач и „Папас- Олио“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба– 10.07.2024 г. до окончателното изплащане, като неоснователен. Със същото решение на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Хелиос“ ООД е осъдено да заплати на „Папас- Олио“ АД направените пред двете съдебни инстанции разноски в общ размер на 4 817,93 лв.

Решението като необжалваемо е влязло в сила на 14.11.2025 г.

На 03.12.2025 г., т.е. в едномесечения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, е постъпила молба от процесуалния представител на въззивното дружество, с искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, поради неправилното им разчитане от въззивния съд, позовавайки се на представените пред ЯРС и ЯОС списъци на разноските по чл.80 от ГПК и приложените към тях доказателства за извършването им, сочещи на сума в общ размер на 5 423,40 лв., от които 3 170,40 лв. разноски пред ЯРС и 2 253,00 лв. разноски пред ЯОС.

На основание чл.248, ал.2 от ГПК за постъпилата молба е съобщено на въззиваемото дружество, което в предоставения му едноседмичен срок не е подало отговор.

1

Молбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 248 ГПК, от легитимирано лице, при наличието на правен интерес и представен до приключване на съдебното дирене списък на разноските по делото по чл.80 от ГПК.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна по следните съображения:

Съгласно представеният пред ЯРС по гр.д. №2101/2024 г. от ответника /сега въззивник/- „Папас- Олио“ АД, списък на разноските по чл.80 от ГПК, страната е претендирана разноски пред първаната инстанция, както следва: 608,40 лв.- разходи за превод и легализация на документи, представени с отговора на исковата молба; 1 800,00 лв.заплатенжо адвокатско възнаграждение; 500,00 лв.- заплатен депозит за вещо лице; 193,19 лв.- разноски във връзка с явяване в ос.з. на 26.02.2025 г. В проведеното на 12.05.2025 г., както и с допълнителна молба от 16.05.2025 г., от процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане и на сума в размер на 262,00 лв., представляваща заплатено от ответника по разпореждане на съда допълнително за възнаграждение на вещо лице.

Общия сбор на направените и претендирани от ответника разноски пред ЯРС, за които по делото са представени доказаства за тяхното разходване, възлиза на сума в размер на 3 363,59 лв. Претендираните за заплащане от въззивника разноски в производството пред ЯРС са посочени в размер на 3 170,40 лв., като ЯОС констатира, че този размер не съответства на действително заплатените от ответника в хода на първоинстанционното производство разноски- 3 363,59 лв., като несъответствието се дължи да допусната от процесуалния представител на дружеството аритметична грешка при сборуване на сумите за разноски по пера.