Определение № 8459 от 12.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8459 гр. София, 12.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №

20221100104715 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от 11.05.2022 г. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 179, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 151, ал. 1 ЗЗД, депозирана от Я. В. И., с искане да бъде признато за установено спрямо ответниците „Ю.Б.“ АД и „ЕР С.Р.“ ЕООД, че не съществува ипотечно право в полза на „Ю.Б.“ АД, произтичащо от договорна ипотека, учредена с нотариален акт №89, том IV, peг. №5616, дело №657 от 2008 г. на Нотариус С.Т., върху апартамент №6 с идентификатор №***, находящ се в гр. София, район „Красна поляна", ж.к. „*******, стар блок ******* на III етаж, тъй като обезпеченото вземане в полза на банката към „А. 2004“ ООД е погасено поради приключило срещу А. 2004“ ООД производство по несъстоятелност и заличаване на дружеството.

С молба от 27.05.2022 г. Я. В. И. е заявил, че насочва иска си и срещу дружеството „Х.**“ ООД, за което е представил нова искова молба с копие за ответниците.

Ищецът твърди, че е ипотекарен длъжник за дълг на „А. 2004“ ООД, който е обезпечил със свой недвижим имот - горепосочения апартамент №6 чрез учредяването на договорна ипотека, учредена с нотариален акт №89, том IV, peг. №5616, дело №657 от 2008 г. на Нотариус С.Т..

Твърди, че според съдържанието на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека е обезпечил дълга само на това дружество, но не и на фирма „Х.**“ ООД, и по образуваното и.д.

№20208380405390 на ЧСИ М. Б. длъжник е само „Х.**“ ООД, поради което субективните предели на издадения и срещу двете дружества изпълнителен лист от 14.02.2011 г. не се разпростирали и спрямо ищеца като ипотекарен длъжник. Поддържа, че срещу „А. 2004“ ООД е проведено производство по несъстоятелност и понастоящем дружеството е заличено от ТРРЮЛНЦ, поради което вземанията към него са погасени, респективно ипотечното право е погасено като акцесорно спрямо обезпеченото вземане.

С исковата молба ищецът признава, че понастоящем относно апартамента е проведена публична продан и е издадено постановление за възлагане в полза на „ЕР С.Р.“ ЕООД, което се твърди, че не е влязло в сила поради подадена от Я. В. И. жалба.

Във връзка изискана информация с разпореждане от 05.05.2023 г. по делото е постъпило съобщение с изх. №31521/18.05.2023 г. по и.д. №20208380405390 на ЧСИ М. Б., с което уведомява съда, че по отношение на апартамент №6 към момента е проведена публична продан на процесния 1 апартамент №6 с идентификатор №***, като издаденото постановление за възлагане е влязло в законна сила на 21.12.2022 г. Тези обстоятелства се установяват от приложените към съобщението постановление за възлагане от 07.12.2021 г., решение №1977/22.07.2022 г., по гр.д. № 658/2022 г., на СГС, ЧЖ-I-В състав, и определение от 21.12.2022 г., по ч.гр.д. №3545/2022 г. на САС, 8 състав.

При тези данни за влязло в сила постановление за възлагане съдът е предоставил възможност с разпореждане от 22.05.2023 г. ищецът да уточни правния си интерес от провеждането на производство, в което да бъде установено, че ипотечното право не съществува.

С молба от 05.06.2023 г. Я. В. И. е уточнил, че правният му интерес произтича от разпоредбата на чл. 440 ГПК, която му предоставяла възможност като трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на дължника. По същество са изложени същите доводи като тези в исковата молба за погасяване на обезпеченото вземане поради проведено производство по несъстоятелност, с което обстоятелство извежда и настъпилото погасяване на ипотечното право.

Настоящият съдебен състав съобрази, че според нормата на чл. 175, ал. 1 ГПК с извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. Следователно, при твърдения на самия ищец, че е проведена публична продан и данни, че издаденото въз основа на нея постановление за възлагане на процесния недвижим имот е влязло в сила, то и ипотечното право е погасено понастоящем по силата на визираната норма. Ето защо за ищеца е отпаднал правния му интерес от провеждане на настоящото производство, в което да установява, че същото ипотечно право е погасено, тъй като понастоящем такова право не съществува. Позоваването на нормата на чл. 440 ГПК, от която извежда правния си интерес също не обосновава допустимост на иска, тъй като разпоредбата урежда различна хипотеза, при която е спорно дали вещта принадлежи на длъжника.

В случая не се твърди, че ответниците оспорват титулярството на правото на собственост на ищеца (в самото постановление за възлагане е посочено, че апартаментът е собственост на Я. И.), а насочването на принудително изпълнение към това имущество е във връзка с учредена от ищеца ипотека. Отделно от това допустимостта на иска по чл. 440 ГПК по необходимост изисква висящ изпълнителен процес, в който не е приключил изпълнителния способ, насочен спрямо конкретно имущество, което принадлежи на третото лице, а както вече бе изложено, публичната продан е проведена и завършила с влязло в сила постановление за възлагане.

Предвид горните съображения за недопустимост на производството поради липса на правен интерес за ищеца от предявения иск, настоящото дело подлежи на прекратяване.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр. д. №4715/2022 г. на СГС, I-28 състав, образувано по искова молба с вх. №27685/10.05.2022 г. от ищеца Я. В. И. срещу „Ю.Б.“ АД, „ЕР С.Р.“ ЕООД и „Х.**“ ООД.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца Я. В. И..

2

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3