Решение № 758 от 18.12.2023, Районен съд - Разград

Съд: Районен съд - Разград
Дело: Гражданско дело 138/2023
Вид: Решение № 758
Подписан: 18.12.2023
В сила: 10.06.2025
Състав: СИЛВИНА ДАЧКОВА ЙОВЧЕВА

Цитирани разпоредби

чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
чл. 587, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
чл. 587, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 108 · Закон за собствеността
чл. 31, ал. 1 · Закон за собствеността
чл. 79, ал.1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. Разград, 16.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20233330100138 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

С искова молба А. Д. К. с ЕГН ********** от гр. Цар Калоян, ***, Ж. О. Я. с ЕГН ********** от гр. Цар Калоян, *** и Ш. О. К. с ЕГН ********** от гр.

Цар Калоян, ***, чрез процесуалния им представител, съдебен адрес: град Разград, ***, офис 2, срещу Б. С. Д. с ЕГН ********** от гр.

Цар Калоян, ***, се моли съдът да признае за установено, че ответницата Б.

С. Д. не се явява собственик на целите поземлени недвижими имоти, находящи се в землището на гр. Цар Калоян, общ. Цар Калоян, обл. Разград, а именно:

Поземлен имот с идентификатор *** /седемдесет и седем хиляди триста и осем, точка, сто осемдесет и девет, точка, осемнадесет/ по КККР на гр. Цар Калоян, общ. Цар Калоян, обл. Разград, одобрени със Заповед РД-1819/23.03.2016 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 20.05.2020 г., с адрес на поземления имот: гр. Цар Калоян, местност ПРИПЕК, с площ 1121 кв. м. /хиляда сто двадесет и един квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: 4 /четвърта/, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 189018, при съседи:

***, ***, ***, ***, ***.

Поземлен имот с идентификатор *** /седемдесет и седем хиляди триста и осем, точка, триста и седем, точка, единадесет/ по КККР на гр. Цар Калоян, общ. Цар Калоян, обл. Разград, одобрени със Заповед РД-1819/23.03.2016г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 20.05.2020 г., с адрес на поземления имот: гр. Цар Калоян, местност ЛЮБИН ДОЛ, с площ 4804 кв. м. /четири хиляди осемстотин и четири квадратни метра/, с трайно предназначение на 1 територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4 /четвърта/, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 307011, при съседи: ***, ***, ***,

***.

Поземлен имот с идентификатор ***/седемдесет и седем хиляди триста и осем, точка, триста и дванадесет, точка, седемнадесет/ по КККР на гр. Цар Калоян, общ. Цар Калоян, обл. Разград, одобрени със Заповед РД-1819/23.03.2016г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 20.05.2020 г., с адрес на поземления имот: гр. Цар Калоян, местност СТАНКОВ ДОЛ, с площ 10025 кв. м. /десет хиляди двадесет и пет квадратни метра/, с трайно предназначение на територията:

Земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4 /четвърта/, предишен идентификатор: няма, е номер по предходен план:

312017, при съседи: ***, ***, ***, ***.

Моли се за присъждане на разноските по делото. Моли се на основание чл.

537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен Нотариален ***, peг. № ***, дело № *** от 2020 г. по описа на нотариус Р. Иванова с peг. № 378 на Нотариалната камара, с район на действие РРС, вписан в Службата по вписванията – Разград с вх. peг. № 1093 от 24.04.2020 г., акт № ***

Ищците посочват, че са собственици на полагащия им се дял от процесните недвижими имоти. Твърди се, че през 1989 г. наследодателят на страните Д.

М.К. заминал за Република Турция със семейството на единия от синовете си — С. Д.ов К., където починал в гр. Съръмеше на 15.01.1990 г. Семейството на С. К. се завърнало в Република България през м. март 1990 г. Сочи се още, че поради краткия им престой в Турция, никой от тях не бил вписан в регистрите на населеното място гр. Съръмеше, поради което К.и разполагали само с уведомление за смърт, издадено от лекаря, констатирал смъртта на Д. М.К. (с имена в Република България Д.М.К.), което в Република България нямало правната стойност на акт за смърт и съответно не бил съставен акт за смърт от властите на България. Твърди се, че след смъртта си Д. К. оставил следните низходящи родственици от първа степен: С. Д.ов К., Н.И., Н.Я. и А. Д. К.. С Решение № 102 от 18.05.1999 г. и Решение № 104/26.05.1999 г. по преписка № 957/23.12.1991 г. на ПК - Цар Калоян били възстановени правото на собственост на наследниците на Д. М.К., б.ж. на гр. Цар Калоян, съгласно плана за земеразделяне в землището на гр. Цар Калоян на процесните имоти.

Твърди се още, че липсата на съставен акт за смърт на Д. М.К. създала законови пречки за издаване на удостоверение за наследници на Д. М.К. и съответно пречки за разпореждане с недвижимите имоти, собственост на наследниците му. Сочи се, че на 24.04.2020 г. съгласно чл. 587, ал. 2 и ал. 3 от ГПК ответницата била призната за собственик по давностно владение и наследство на процесните поземлени имоти, за който имало съставен Нотариален ***, peг. № ***, дело № *** от 2020 г. по описа на нотариус Р.

Иванова с peг. № 378 на Нотариалната камара, с район на действие РРС, вписан в Службата по вписванията – Разград с вх. peг. № 1093 от 24.04.2020 г., акт № *** Изтъква се още, че ответникът неоснователно се е снабдил с акт за собственост, оспорвайки правото на собственост върху полагащите се дялове на ищците от процесиите имоти. Сочи се още, че като наследник ответницата се явява държател на процесните имоти, същата не е манифестирала намерение за своене – да владее за себе си и техните части от имотите, т.е. да е променила държането във владение, доведено до знанието на останалите съсобственици. Твърди се, че ищците също ползват и 2 обработват имотите, имат сключени договори за наем и получават полагаща им се рента. Твърди се още, че съпруга на ищцата Ж. О. Я. обработва дела на майка на ищцата Н.Я. – дъщеря на Д. М.К..

В осигуреното право на отговор ответницата чрез процесуалния и представител изразява становище за нередовност на ИМ доколкото ищците не сочат какви идеални части претендират от процесиите земи, а според писмените доказателства Давид Костов има и други наследници. Изтъква се, че същите не могат да предявяват искания за чужди права. Моли се за оставяне без движение на ИМ за конкретизиране на исканията и за прекратяване на делото в случай на неизпълнение на указанията. Изразява се становище за неоснователност на предявения иск. Ответницата сочи, че през 1989 година семейството и заедно с дядо и Д.М.К. (Д. М.К.) заминали за Р.

Турция, където той починал. Поради липсата на регистрация турските власти им отказали издаване на удостоверение за наследници. На следващата година семейството на ответницата се завърнали в страната. Сочи се още, че по същото време бил започнал процеса на възстановяване на собствеността върху земеделските земи, но наследниците не разполагали с удостоверение за наследници. Всички взели решения да не се води дело за установяване смъртта на Д.М.К., а останалите наследници, включително и ищците, предложили на бащата на ответницата да поеме всички разноски, срещу което те се отказали от дяловете си от тези земи. Било подписано пълномощно 64307/05.09.1991 г. След това бащата на ответницата предприела съответни действия по възстановяване на собствеността върху тези земеделски земи.

Твърди се, че от датата на възстановяване на земите през 1999 г. до смъртта му през 2013 г. той упражнявал фактическа власт върху процесните имоти, стопанисвал ги, полагал грижи за тях, отдавал ги под наем/аренда от свое име, а не в качеството му на наследник. Твърди се, че тези негови действия той е започнал да владее само за себе си, отричайки правото на останалите наследници. Твърди се, че от 2013 г. до момента фактическата власт върху земите се осъществяват от нея. Сочи се, че владението, осъществявано от баща и после от нея, е постоянно, непрекъснато, явно и несъмнено, като до завеждане на иска никой от останалите наследници не е оспорвал собствеността им, нито е предявил искания към нея или към баща и, поради което счита, че е придобила собствеността върху процесните имоти по давност и наследство.

Допълнително преди първото с.з. ищците уточняват твърденията си, сочейки че ответницата Б. С. Д. не се явява собственик на общо 5/11 идеални части от процесните недвижими имоти.

Ищците поддържат ИМ в с.з.

Съобразно посоченото в писмената защита на ответницата, съдът счита необходимостта отново, както при разпределението на доказателствената тежест, да напомни, че при ОУИ именно ответникът дължи установяване на основанието, от което правото е възникнало (наследство, придобиване по давност – факта на непрекъснато и необезпокоявано 10-годишно упражняване на фактическата власт върху имотите с намерение за придобиването им).

Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен установителен иск относно спорното право – ако ищецът наведе правоизключващи, правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника, ищецът носи доказателствената тежест да установи своите 3 възражения.

Съдът като предвид събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа страна:

Съобразно твърденията на страните през 1989 г. наследодателят на страните Д. М.К. заминал за Република Турция със семейството на единия от синовете си — С. Д.ов К., където починал в гр. Съръмеше на 15.01.1990 г. Семейството на С. К. се завърнало в Република България през м. март 1990 г. Поради краткия му престой в Турция, Д. М.К. не бил вписан в регистрите на населеното място гр. Съръмеше, поради което след смъртта му била издадено само удостоверение за смърт.

След завръщането на част от семейството му в България, неговият син и баща на ответницата С. Д.ов К., подал документи за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Д. М.К., б.ж. на гр. Цар Калоян, на земеделски земи в землището на гр. Цар Калоян. С Решение № 102 от 18.05.1999 г. и Решение № 104/26.05.1999 г. по преписка № 957/23.12.1991 г. на ПК - Цар Калоян били възстановени правото на собственост на наследниците на Д. М.К., б.ж. на гр. Цар Калоян, съгласно плана за земеразделяне в землището на гр. Цар Калоян на следните имоти:

***, ***, ***, ***, ***.

Поземлен имот с идентификатор *** /седемдесет и седем хиляди триста и осем, точка, триста и седем, точка, единадесет/ по КККР на гр. Цар Калоян, общ. Цар Калоян, обл. Разград, одобрени със Заповед РД-1819/23.03.2016г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 20.05.2020 г., с адрес на поземления имот: гр. Цар Калоян, местност ЛЮБИН ДОЛ, с площ 4804 кв. м. /четири хиляди осемстотин и четири квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4 /четвърта/, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 307011, при съседи: ***, ***, ***,

***.